НАП: Облагане с данък при източника на лихви по заем към чуждестранно свързано лице по ЗКПО

Вх.№ 96-00-51 / 28.02.2022 ОУИ Пловдив 75 Коментирай
Разгледан е въпросът за лихви по заем от дружество от Великобритания към българско дружество с общ собственик - физическо лице. НАП приема, че лицата са свързани по § 1, т. 3, б. "д" ДОПК, но не и по чл. 195, ал. 12 ЗКПО, поради което не се прилага освобождаването по чл. 195, ал. 7 - 12 ЗКПО и българското дружество дължи данък при източника върху лихвите.

ОТНОСНО:Прилагане на Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... е постъпило запитване с вх. № 96-00-51/28.02.2022 г.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Българско юридическо лице получава заем от дружество, регистрирано във Великобритания, което няма място на стопанска дейност в България. По заема българското предприятие отчита разходи за лихви.

Българското и чуждестранното дружество са собственост на едно и също физическо лице - български гражданин.

Поставени са следните въпроси:

  1. Лицата считат ли се за свързани?
  2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 195, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗКПО?
  3. Българското дружество следва ли да начисли и удържи данък при източника?

С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:

Свързаността между лицата (физически и/или юридически) е регламентирана с разпоредбата на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В случая лицата са свързани по смисъла на § 1, т. 3, буква "д" от ДОПК - лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице.

С разпоредбата на чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО е определено, че доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5, т. 1 (лихви), на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Данъкът се удържа от местните юридически лица, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица.

Изключение от облагане на доходи от лихви, начислени в полза на чуждестранно юридическо лице, е допустимо при условията на чл. 195, ал. 7 до ал. 12 от ЗКПО. За да се приложат посочените норми, е необходимо двете юридически лица да са свързани по смисъла, който им придава данъчният закон.

Първото от множеството условия, изисквани от данъчния закон, е притежателят на дохода да е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или място на стопанска дейност в държава - членка на ЕС. Трябва местното юридическо лице - платец на дохода да е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода.

Свързаността на лицата е определена с разпоредбата на чл. 195, ал. 12, т. 2 от ЗКПО, където е посочено, че едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:

а) първото лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;

б) второто лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;

в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на ЕС, притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице.

Друго изискване е чуждестранното юридическо лице да има правна форма в съответствие с приложение № 5 към закона, да се облага с някой от данъците по приложение № 6 от закона, без право на освобождаване от облагане или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци, както и чуждестранното юридическо лице да е местно лице за данъчни цели на държава - членка на ЕС, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън ЕС (чл. 195, ал. 12, т. 1 от ЗКПО).

На основание посочената фактическа обстановка в запитването, може да се направи извод, че двете юридически лица не са свързани по определения в ЗКПО начин. Те са свързани лица само по реда на ДОПК.

В заключение Ви информирам, че българското дружество - платец на доход от лихви на чуждестранно юридическо лице от Великобритания не попада в хипотезата на чл. 195, ал. 7 до ал. 12 от ЗКПО и дължи данък при източника, определен по реда на българското данъчно законодателство.

Изложена е следната фактическа обстановка: българско юридическо лице получава заем от дружество, регистрирано във Великобритания, което няма място на стопанска дейност в България. По заема българското предприятие отчита разходи за лихви. Българското и чуждестранното дружество са собственост на едно и също физическо лице - български гражданин.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос: Лицата считат ли се за свързани?

Въпрос: Приложима ли е разпоредбата на чл. 195, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗКПО?

Въпрос: Българското дружество следва ли да начисли и удържи данък при източника?

Свързаността между лицата (физически и/или юридически) е регламентирана в § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ДОПК. В конкретния случай лицата са свързани по смисъла на § 1, т. 3, буква "д" от ДОПК - лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице.

Извод: Лицата са свързани по реда на ДОПК.

Съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5, т. 1 от ЗКПО (лихви), на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Данъкът се удържа от местните юридически лица, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица.

Изключение от облагане на доходи от лихви, начислени в полза на чуждестранно юридическо лице, е допустимо при условията на чл. 195, ал. 7 до ал. 12 от ЗКПО. За да се приложат тези норми, е необходимо двете юридически лица да са свързани по смисъла, който им придава данъчният закон.

Първото от изискваните от закона условия е притежателят на дохода да е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава - членка на ЕС. Необходимо е местното юридическо лице - платец на дохода да е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода.

Свързаността на лицата за целите на чл. 195 от ЗКПО е определена в чл. 195, ал. 12, т. 2 от ЗКПО, според който едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:

  • първото лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;
  • второто лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;
  • трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на ЕС, притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице.

Друго изискване е чуждестранното юридическо лице да има правна форма в съответствие с приложение № 5 към ЗКПО, да се облага с някой от данъците по приложение № 6 към ЗКПО, без право на освобождаване от облагане или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци, както и чуждестранното юридическо лице да е местно лице за данъчни цели на държава - членка на ЕС съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава да не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън ЕС, съгласно чл. 195, ал. 12, т. 1 от ЗКПО.

На основание изложената фактическа обстановка се приема, че двете юридически лица не са свързани по определения в ЗКПО начин. Те са свързани лица само по реда на ДОПК.

Извод: Разпоредбата на чл. 195, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗКПО не е приложима, тъй като свързаността по ЗКПО не е налице, а чуждестранното лице е от Великобритания, която не е държава - членка на ЕС.

В заключение се посочва, че българското дружество - платец на доход от лихви на чуждестранно юридическо лице от Великобритания не попада в хипотезата на чл. 195, ал. 7 до ал. 12 от ЗКПО и дължи данък при източника, определен по реда на българското данъчно законодателство.

Извод: Българското дружество следва да начисли и удържи данък при източника върху лихвите, изплатени на чуждестранното юридическо лице от Великобритания, по общия ред на ЗКПО.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Декл. Обр.1 с код 22 - възможно ли е при дейност след 1 януари?

473
Ок, благодаря 

Дход получен от самоосигуряващо се лице в друго Дружество.

255
Благодаря

Приложение № 4 за деклариране на данни от текущата счетоводна отчетност по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС

714
Прочетете тази алинея!!!! Не 1, а 10. Декларират се: 1. сумата на налични парични средства в касите; 2. размер на вземанията (в...

Справки задължения НАП

592
Здравейте.Аз също имам проблем със Сол. До началото на януари всичко си беше наред. Вчера проверявам Справка за извършени плащан...
Още от форума