НАП: Данъчно третиране по ЗКПО и право на данъчен кредит по ЗДДС за разходи за адвокатски услуги, свързани със събиране на вземане по заем

Изх. № М-24-37-2

Дата: 26. 09. 2022 год.

ЗКПО,чл. 16, ал. 1;

ЗКПО, чл. 16, ал. 2, т. 3;

ЗКПО, чл. 37;

ЗДДС,чл. 9, ал. 3, т. 2;

ЗДДС,чл. 21, ал. 2.

ОТНОСНО:данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на отчетените разходи за получени доставки на адвокатски услуги и право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за начисления данък върху добавената стойност във връзка със същите

В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило запитване, препратено по компетентност и заведено с вх. № М-24-37-2/31.01.2022 г., във връзка с проверка за установяване на факти и обстоятелства на "С......" АД за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2020 г., при която е установена следната фактическа обстановка:

За проверявания период дружеството е декларирало получени доставки с предмет правни услуги по договори от контрагенти от трета страна с обща стойност на данъчната основа 2 613 990.62 лв. и обща стойност ДДС 522 798.13 лв. Съгласно приложени писмени обяснения получените правни услуги са във връзка с предоставен заем, който е в неизпълнение според първоначалните договорни условия и дружеството води съдебни дела, свързани с възстановяване на част от сумите.

Във връзка гореизложеното от дружеството е представен Договор за мостово финансиране от 14.07.2016 г. и анекси към него, последният от които е от 15.05.2017 г., сключени между К..... Д... като представител на "С..." АД (заемодател) и Фондация "М.......". В договора е посочено, че фондацията ще организира концерт в гр. София в подкрепа на деца, засегнати от войни и агресия. Съгласно договора, анексите към него, представени банкови извлечения и счетоводно отразяване на дадените на заем суми, дружеството е предоставило на Фондация "М....." заем общо в размер на 5 357 044.47 лв. Съгласно приложени банкови извлечения и счетоводни справки, сумите по заема са превеждани от "С.." АД директно на лица (повечето от САЩ), които е следвало да осигурят изпълнителите за концертите, като сумите са превеждани от името и за сметка на фондацията. В края на 2016 г. и началото на 2017 г. са заведени съдебни дела с цел възстановяване на сумите по дадения заем, защото, съгласно писмени обяснения, средствата не са използвани целево (събитие не се е състояло) и длъжникът (фондацията) не е бил в състояние да ги възстанови. От "С....а" АД са наети адвокатски дружества от САЩ, които да водят дела с лицата от Щатите, получили паричните средства. Наетите адвокатски дружества са BYRNE ..., DONNA ..., CPA .., KAPLAN ..., LESNIK..... и STEINBRECHER.... За периода от м. 11.2016 г. до м. 12.2020 г. от гореописаните дружества са издадени фактури на "С..." АД във връзка с извършените правни услуги на стойност, както следва:

- От BYRNE ... са издадени фактури с обща стойност на данъчната основа 17696.77 лв.;

- От DONNA...., CPA ... са издадени фактури с обща стойност на данъчната основа 3009.56 лв.;

- От KAPLAN ..... са издадени фактури с обща стойност на данъчната основа 81985.73 лв.;

- От LESNIK...... са издадени фактури с обща стойност на данъчната основа 241006.25 лв.;

- От STEINBRECHER............ са издадени фактури с обща стойност на данъчната основа 2270292.31 лв.

Приложено е пълномощно, с което Ж. Б..в, в качеството му на председател на Управителния съвет на Фондация "М......" и С..С.., в качеството му на член на управителния съвет на същата фондация, упълномощават К..Д. (представляващ на "С...".АД) да представлява фондацията, както на територията на Република България, така и на територията на всички останали държави, вкл. но не само ЕС, Великобритания, САЩ и пр. Пълномощното е издадено, за да може К..Д..да представлява фондацията като страна по делата, които съгласно писмени обяснения от задълженото лице, се водят в Щатите с лицата, които са получили паричните средства, предмет на предоставения заем и които следва да върнат същите на Фондация "Мир .........", тъй като не са спазили договорените условия.

Предвид гореизложеното, получените от "С....." АД доставки, с предмет правни услуги по договор с контрагенти от третa страна, са във връзка със заведени дела от името на Фондация "М.........." срещу длъжниците на същата. "С....." АД няма договорни отношения с лицата от Щатите, с които се водят дела. Както е упоменато по-горе, има единствено Договор за мостово финансиране от 14.07.2016 г., сключен между К....Д... като представител на "С...." АД (заемодател) и Фондация "М.........".

На въпроса, защо проверяваното лице търси парите, предмет на даден заем на фондацията от третите лица, са представени писмени обяснения, съгласно които фондацията нямала нито ресурс, нито капацитет, защото тя е била създадена само с цел провеждане на концерта, за който дружеството ѝ е дало заема и когато е станало ясно, че концерт няма да има, са се обединили трите заинтересовани страни: "С....." АД, фондацията и К.. Д.., като са решили, че "С....." АД ще заведе искова молба. В обясненията също е посочено, че фондацията е упълномощила К.. Д.. - представител на "С..." АД, в резултат на което са проведени няколко дела в САЩ и са върнати част от парите - съгласно приложени счетоводни справки погасените суми по паричния заем към настоящия момент са 1 631 813 лв.

От "С......." АД няма издавани фактури на Фондация "М.........." за извършените услуги по представляване на същата, във връзка със заведени дела срещу длъжниците ѝ. От друга страна, дружеството е отчело като разход стойността на получените във връзка с тези дела правни услуги от американските адвокатски дружества като издадените фактури са осчетоводени по сметка 602 Разходи за външни услуги. Видно от гореописаната фактическа обстановка, в конкретния случай "С......" АД не е страна по делата, заведени в САЩ, а се явява само упълномощен представител на фондацията в тези дела за събиране на вземанията на последната.

За получените правни услуги с доставчици дружества от трета страна, "С..........." АД е начислило ДДС, като е издало протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, които са отразени в дневниците за продажби за периода, през който са издадени. Като основание за начисляване на ДДС в протоколите е посочен чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Общо начисленият данък е в размер на 522 798.13 лв. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС проверяваното лице е упражнило и право на приспадане на данъчен кредит по отношение на изискуемия от него данък като платец по глава осма от същия закон. Правото е упражнено като протоколите са включени и в дневниците за покупки за съответните данъчни периоди.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Следва ли разходите, отчетени от "С......." АД във връзка с получените адвокатски услуги от дружествата от трета страна, да се признаят за данъчни цели или следва да се третират като разходи, несвързани с дейността?

2. Следвало ли е "С..." АД да начисли данък върху добавената стойност, във връзка с получените от него адвокатски услуги от дружествата от трета страна, като е издало протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, отразени в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди?

3. Има ли дружеството право на приспадане на данъчен кредит по издадените протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с получените адвокатски услуги от дружествата от трета страна? Налице ли са ограниченията на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС или други ограничения за правото на приспадане на данъчен кредит?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеи съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното принципно становище по направеното запитване:

По първи въпрос:

За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. да не е извършен при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане.

Данъчното третиране при допуснато отклонение от данъчно облагане e регламентирано в чл. 16 от ЗКПО. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО постановява, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Отклонението от данъчно облагане може да се изразява в различни способи, чрез които данъчно задълженото лице се опитва да представи реализираните от него печалби или доходи като необлагаеми такива или да насочи печалбата или дохода (включително чрез извършените разходи) към друго лице, което поради една или друга причина не дължи данък (или дължи по-нисък данък) върху тях. Ето защо на първо място е необходимо да се изследват в цялост взаимоотношенията между лицата с оглед установяване дали се касае за поведение, дължащо се на значими действителни стопански или други причини, и ако такива липсват, следва да се приеме, че взаимоотношенията се осъществяват при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане.

С разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗКПО са въведени т.нар. законови фикции, като е регламентирано, че за отклонение от данъчно облагане се смята и:

1. значителното превишение на количествата на влаганите материали и суровини за производство и други производствени разходи над обичайните за извършваната от лицето дейност, когато превишението не се дължи на обективни причини;

2. договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага;

3. получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;

4. начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

С разпоредбата на ал. 3 на чл. 16 от ЗКПО е предвидено, че когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка.

Правната уредба на привидните сделки се съдържа в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - чл. 17 и чл. 26, ал. 2. Привидните сделки са обект на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД: "Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното". Иначе казано ЗЗД обявява за нищожни привидните договори. Прикритите сделки са разгледани в чл. 17 от ЗЗД: "Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност". Тази норма също осигурява защита на интересите на третите лица, които са обект на заблуда.

Проявлението на отклонението от данъчно облагане в хипотезата на чл. 16, ал. 3 от ЗКПО се изразява в сключване на привидни сделки, които прикриват липсата на сделка въобще (абсолютна симулация), например заплащане за извършена услуга, която всъщност не е извършена (вж. чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО) или е извършена от друго лице, или прикриват друга сделка, която отразява действителното правно положение, например възнаграждение за услуга се прикрива със завишена цена на продажба.

Казано по друг начин, симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. При относителната симулация с привидна сделка страните прикриват сключването на друга сделка, чиито последици не желаят да настъпят. А при абсолютната симулация на един договор се наблюдава споразумение между договарящите се, че чрез привидна сделка няма да стане никакво разместване на благата, които са предмет на прехвърлителния договор. В тежест на страната, която твърди за наличието на симулация, е да докаже, че действителната воля на страните не е такава, каквато е отразена в него. Целта е да се разкрие симулацията и да се установят вътрешните взаимоотношения между страните по сделката.

Отстраняването на отклонението от облагане в тези случаи се извършва по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО и се състои в следното:

1. По отношение на хипотезата на абсолютна симулация: данъчната основа се определя без да се взема предвид резултатът от сделката.

2. При относителната симулация: данъчната основа се определя при условията на прикритата сделка.

Резултатът от прилагането на чл. 16, ал. 2 и 3 във връзка с ал. 1 от ЗКПО е определяне на такава данъчна основа, каквато би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. От обстоятелството, че съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО отстраняването на отклонението от данъчно облагане се извършва чрез определяне на такава данъчна основа, каквато би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане, е видно, че за наличие на отклонение от данъчно облагане по отношение на дадена сделка се съди, ако същата е сключена при условия, които не отразяват икономическата реалност и не съответстват на обичайното търговско поведение, както и в случаите, при които задълженото лице използва необичайни и усложнени правни средства, които служат за намаляване/избягване на възникващия данъчен дълг и използването на които не може да се обоснове със значими действителни стопански причини.

При установяване на подобни обстоятелства задължително се анализира поведението на данъкоплатеца именно с цел да се установи дали при осъществяване на съответната сделка то е продиктувано от валидни търговски съображения, съответстващи на икономическата реалност, и ако това не е така, се пристъпва към корекция на данъчната основа по реда на чл. 16 от ЗКПО.

В описания случай дружеството е предоставило заем на трета страна заемополучател с цел финансиране организирането на публично музикално събитие. Балансовата стойност на заема, включваща и начислена лихва, е 5,508 хил. лева към 31 декември 2016 г. Предоставените в заем средства в основната си част са преведени от Дружеството директно на лица, от които се е очаквало да предоставят услуги, свързани с организацията на събитието на заемополучателя. След последвалата отмяна на събитието, поради невъзможността на заемополучателя да върне заетите средства, Дружеството в опит да получи обратно средствата, предоставени в заем, упълномощава своя представител К....Д... да окаже съдействие при завеждането на правен иск срещу лицата.

Разходите, които "С..." АД отчита за оказаните от американски адвокатски кантори правни услуги, са във връзка със заведените от Фондация "М..........." дела срещу длъжниците. При така изложените факти може да се направи заключение, че са поети разходите на Фондацията, която на практика е действително задължена да плати за извършените правни услуги. Взаимоотношенията между "С...." АД и Фондацията са свързани с безвъзмездно предоставяне за ползване на нематериални блага (услуги), поради което същите попадат в хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО.

Това означава, че за данъчни цели следва да бъде определена пазарна цена и да бъдат извършени корекции на данъчния финансов резултат на дружеството (в увеличение) с пазарната цена на безвъзмездната услуга, така че да се отстрани ефектът от отклонението от данъчно облагане, който се изразява в определяне на занижена данъчна основа, съответно намален дължим данък или реализиране на подлежаща на пренасяне данъчна загуба. Пазарната цена следва да бъде определена в съответствие с дефиницията по § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, като се приложи някой от методите за определяне на пазарните цени, предвидени в Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (обн. ДВ. бр.70 от 29 август 2006г.).

Извън конкретиката на настоящия казус е необходимо да се анализират в цялост взаимоотношенията между ревизираното лице и фондацията във връзка с предоставения паричен заем. Например би следвало да се анализира обстоятелството доколко Фондацията разполага с логистични и финансови възможности да осигури провеждането на събитието, в т.ч. предвид това, че за организиране на същото са ѝ били необходими заемни средства, които подлежат на връщане. В този смисъл, като се има предвид, че целта на заема е била организиране на събитие (концерт), събраните средства от което е следвало да послужат за благотворителни цели, как това кореспондира с възможностите на фондацията да събере от провеждането на концерта достатъчно средства, така че да изпълни благотворителните си цели и едновременно с това да осигури погасяването на заема. Също така е необходимо да се изследват взаимоотношенията на фондацията, а и на ревизираното дружество (доколкото последното е превеждало директно сумите за организиране на събитието), със съответните лица от САЩ или други държави, в т.ч., ако е необходимо, чрез обмен на информация между НАП и съответната чуждестранна приходна администрация. В интерес на решаването на казуса е и изследването на обстоятелството доколко към момента на предоставяне на заема ревизираното дружество е разполагало със свободни парични средства или самото то е ползвало заемни средства, за да осигури предоставянето на заем на фондацията.

Целта на предприемането на гореописаните действия е да се установи доколко евентуалното бъдещо отписване на вземането по заема от страна на ревизираното дружество може да се квалифицира като отписване на несъбираемо вземане и съответно доколко отчетеният разход от отписване, респективно обратно проявление на възникнала в предходен период данъчна временна разлика от обезценка на вземане, следва да се признае за данъчни цели по реда на чл. 37 от ЗКПО. Във връзка с това е необходимо да се анализира и относимата към прилагането на чл. 37 от ЗКПО практика на Върховния административен съд (ВАС), като например Решение № 8216 от 06.07.2021 г. по адм. д. № 11692/2020 г., VІІІ отд. на ВАС.

По втори въпрос:

За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон - за доставките с място на изпълнение на територията на страната - ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната - данъчният закон по място на изпълнение на доставката. Това е определящо относно цялостното данъчно третиране на съответната услуга, приложимата данъчна ставка, лицето - платец на данъка и възникването на задължения във връзка със съответния регистрационен режим.

Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС и е в зависимост от обстоятелството дали получателят на същата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Съгласно чл. 21, ал. 2 от същия закон мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Предвид изложената нормативна уредба и фактическа обстановка в запитването, за определяне мястото на изпълнение на доставките на адвокатски услуги приложение следва да намери разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, доколкото получателят по доставката - българското дружество е данъчно задължено лице, т.е. мястото на изпълнение на доставките ще е на територията на Република България. Доставката на адвокатски услуги не е сред изрично посочените освободени доставки в глава четвърта "Освободени доставки и придобивания" от закона. Същата е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, като приложимата ставка на данъка върху добавената стойност съгласно чл. 66, ал. 1 от същия закон е 20 на сто.

По силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато са налице едновременно следните условия:

- доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема;

- доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, и

- получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.

В случай че са налице визираните по-горе условия, на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за получателят ще възникне задължение да начисли данъка като издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от същия закон не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем и включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период, като отрази издадения протокол в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В конкретния случай това задължение би възникнало за "С...." АД като получател на доставките на адвокатски услуги, доколкото според изложеното същото е наело адвокатските дружества от САЩ.

По трети въпрос:

Редът и условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС.

Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 от закона, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма от закона.

В разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС са регламентирани ограниченията, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит, като в т. 2 от цитираната разпоредба е посочено че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

При преценката относно правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък като получател на услуги за "С.." АД е необходимо да се има предвид и последователната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), съгласно която режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платен ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Така общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (решение по дело C‑132/16, т. 26).

Съгласно практиката на СЕС наличието на пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на ДДС, по принцип е необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС за получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право. Правото на приспадане на ДДС, начислен за получените доставки на стоки или услуги, предполага, че разходите, направени за получаването им, са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи право на приспадане (решение по дело C‑132/16, т. 28).

СЕС приема, че е налице право на приспадане в полза на данъчнозадълженото лице дори при липса на пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за въпросните доставки са част от общите разходи на това лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходи от този вид всъщност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице (решение по дело C‑132/16, т. 29).

Предвид горецитираната съдебна практика, по отношение наличието на право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за получените от дружеството доставки на адвокатски услуги, от съществено значение е за какви последващи доставки ще се използват същите.

В случая според изложеното не е налице предвидено дължимо възнаграждение за извършените от дружеството услуги към фондацията по представляването на същата по заведените дела срещу длъжниците ѝ, като не са и документирани такива доставки от страна на дружеството, поради което следва да се приеме, че e налице безвъзмездна доставка на услуга, приравнена на възмездна по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, за целите на облагането с данък върху добавената стойност за възмездна доставка на услуга се смята и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Тъй като в конкретния случай безвъзмездната, приравнена на възмездна, доставка по чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е с място на изпълнение на територията на страната и не попада в обхвата на освободените по Глава четвърта от ЗДДС доставки, то тази доставка е облагаема. На основание чл. 25, ал. 3, т. 7 от закона данъчното събитие за тази доставка възниква на последния ден от месеца, през който е предоставена услугата. Съгласно чл. 27, ал. 2, изр. първо от ЗДДС данъчната основа на доставката е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването ѝ. Дружеството следва да начисли данък с протокол на основание и по реда на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. При извършване на безвъзмездни облагаеми доставки на услуги по чл. 9, ал. 3 от закона, начисленият данък е за сметка на доставчика, предвид разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗДДС.

Предвид изложеното, доколкото извършените от "С.." АД разходи, съответно получените доставки за адвокатски услуги от дружествата от трета страна са действително осъществени, като същите са използвани за извършване на последваща безвъзмездна, приравнена на възмездна, доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал. 3, т. 2 от закона, която е облагаема, то следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по издадените протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС.

В заключение обръщам внимание, че настоящото становище има принципен характер, цели единствено разясняване на разпоредбите на ЗКПО и ЗДДС, като не обвързва органите по приходите при изпълнение на правомощията им в производствата по данъчно-осигурителен контрол. В тази връзка следва да се подчертае, че при извършване на процесуалните действия в хода на производството органите по приходите са длъжни служебно да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за прилагането на данъчното облагане и в тази връзка разполагат с правомощията да анализират относимите към документи, включително наличието на разминаване между договорните и фактическите отношения между страните. Доказателствата следва да бъдат анализирани и преценени в тяхната съвкупност, като органите по приходите следва да съобразят правните им последици в съответствие с принципите на законност, обективност, самостоятелност и независимост.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/