|
Изх. № 94-Л-175 Дата: 16. 06. 2023 год. |
|
ЗДДФЛ,чл. 12, ал. 1; ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 3; ЗДДФЛ, чл. 43; ЗДДФЛ, чл. 50; ЗДДФЛ, § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ. |
ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и осигурителното законодателство
Във Ваше писмо, постъпило с вх. № 94-Л-175 от 28.04.2023 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:
Собственик сте на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД). В същото дружество полагате труд като управител по договор за управление и контрол и се осигурявате в това си качество. Паралелно с това сте включена в списъка на вещи лица към .............. съдебен район. Считате, че не сте лице, упражняващо свободна професия по смисъла на §1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, тъй като не осъществявате професионална дейност за своя сметка и нямате регистрация в това си качество като самоосигуряващо се лице.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Предвид извършваната дейност и реализираните приходи като вещо лице, задължителна ли е регистрацията и получаване на ЕИК по БУЛСТАТ, регистрация в НАП като самоосигуряващо се лице, и съответно свързаните с това задължения за задължителни осигурителни вноски?
2. Съществува ли възможност, при която полагащото се възнаграждение като вещо лице да се счита във връзка с без трудово правоотношение?
З. Възможно ли е да се издават фактури от името на ЕООД за извършените експертизи?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:
Статутът на вещите лица и редът и условията за изготвяне на списъците с вещи лица са уредени в глава ХХІ от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съгласно чл. 396, ал. 1 от ЗСВ вещото лице извършва експертизи и се назначава от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица. Според чл. 398, ал. 1 от същия закон за всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица.
Съгласно чл. 402а от ЗСВ към Министерството на правосъдието се създава Информационна система "Единен регистър на вещите лица", която съдържа данните, вписани в списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица по чл. 398, ал. 1 и 2 от закона. Данните се въвеждат в регистъра по разпореждане на съответните административни ръководители в органите на съдебната власт незабавно след утвърждаването на списъците.
Според легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица(Наредба № Н-1), "вещо лице" е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от ЗСВ, както и специалист със специални знания и умения, който е назначен при условията на чл. 396, ал. 2 от ЗСВ. В чл. 18 от Наредба № Н-1 е посочено, че вещите лица имат право на възнаграждение за извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи.
По прилагането на осигурителното законодателство:
Упражняването на трудова дейност е една от основните предпоставки за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Като основен принцип е изведена в чл. 10, ал. 1 на кодекса, а именно осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването на тази дейност. С разпоредбите на чл. 4, и чл. 4а на кодекса се определят лицата, които подлежат на осигуряване във връзка с упражняваната от тях трудова дейност. На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от кодекса задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица и др.
Следва да се има предвид и разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от кодекса, според които задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.
Относно осигурените по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лица приложима е разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно тази разпоредба за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.
Предвид гореизложеното лицата, които упражняват трудова дейност в качеството си на вещо лице (по §1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредба №Н-1) и след като са предварително вписани в списъка на вещите лица към съответния съд, съответно в регистъра на вещите лица (по чл. 398 от ЗСВ) и съгласно разпоредбите на КСО и НООСЛБГРЧМЛ, са лица, упражняващи свободна професия по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. На основание чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ.
Както посочих, упражняващите свободна професия подлежат на осигуряване по реда, предвиден за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Тези лица, както и лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от кодекса. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
На основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. В този аспект възнагражденията, получени по чл. 18 от Наредба № Н-1, са осигурителен доход по смисъла на КСО и се дължат осигурителни вноски в качеството Ви на самоосигуряващо се лице по реда и начина, определени с чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО. С разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО е предвиден ред за ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер на осигурителния доход, когато лицето получава доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от кодекса. В тези случаи осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните му доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО) за съответната година.
По прилагането на ЗДДФЛ:
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. За лицата, извършващи стопанска дейност, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ предвижда облагаемият им доход да се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността. Според чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ (в редакцията на закона в сила от 01.01.2023 г.) разходите за дейността са в размер на 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия извън тази по т. 2, буква "г" или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
Легална дефиниция на понятието "лица, упражняващи свободна професия" е налице в § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ като това са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
Следователно като експерт към съда (вещо лице), включено в единния регистър на вещите лица, се квалифицирате като лице, упражняващо свободна професия, независимо от честотата и размера на придобитите през годината доходи от дейността. За придобитите доходи от тази дейност се прилагат правилата за изчисляване на авансов данък, заложени в чл. 43 от ЗДДФЛ, а в годишен аспект декларирането на тези доходи е с код 306 в Приложение № 3 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
Във връзка с изложената фактическа обстановка: лицето е собственик на ЕООД, полага труд като управител по договор за управление и контрол и се осигурява в това си качество. Паралелно е включено в списъка на вещи лица към съответен съдебен район. Лицето счита, че не е лице, упражняващо свободна професия по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, тъй като не осъществява професионална дейност за своя сметка и няма регистрация като самоосигуряващо се лице.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Предвид извършваната дейност и реализираните приходи като вещо лице, задължителна ли е регистрацията и получаване на ЕИК по БУЛСТАТ, регистрация в НАП като самоосигуряващо се лице, и съответно свързаните с това задължения за задължителни осигурителни вноски?
Въпрос 2: Съществува ли възможност, при която полагащото се възнаграждение като вещо лице да се счита във връзка с без трудово правоотношение?
Въпрос 3: Възможно ли е да се издават фактури от името на ЕООД за извършените експертизи?
Правен статут на вещите лица
Статутът на вещите лица и редът и условията за изготвяне на списъците с вещи лица са уредени в глава ХХІ от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Съгласно чл. 396, ал. 1 от ЗСВ вещото лице извършва експертизи и се назначава от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица.
Съгласно чл. 398, ал. 1 от ЗСВ за всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица.
Съгласно чл. 402а от ЗСВ към Министерството на правосъдието се създава Информационна система "Единен регистър на вещите лица", която съдържа данните, вписани в списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица по чл. 398, ал. 1 и 2 от закона. Данните се въвеждат в регистъра по разпореждане на съответните административни ръководители в органите на съдебната власт незабавно след утвърждаването на списъците.
Съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица "вещо лице" е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от ЗСВ, както и специалист със специални знания и умения, който е назначен при условията на чл. 396, ал. 2 от ЗСВ.
Съгласно чл. 18 от Наредба № Н-1 вещите лица имат право на възнаграждение за извършената експертиза, както и на възстановяване на направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи.
Извод: Вещото лице е специалист със специални знания и умения, вписан в списък по чл. 398 от ЗСВ или назначен по чл. 396, ал. 2 от ЗСВ, който има право на възнаграждение и възстановяване на разходи по чл. 18 от Наредба № Н-1.
По прилагането на осигурителното законодателство
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
С разпоредбите на чл. 4 и чл. 4а от КСО се определят лицата, които подлежат на осигуряване във връзка с упражняваната от тях трудова дейност.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица и др.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.
Относно лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО е приложима разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно тази разпоредба за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители, регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.
Предвид гореизложеното, лицата, които упражняват трудова дейност в качеството си на вещо лице по § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № Н-1 и са предварително вписани в списъка на вещите лица към съответния съд, съответно в регистъра на вещите лица по чл. 398 от ЗСВ, съгласно разпоредбите на КСО и НООСЛБГРЧМЛ са лица, упражняващи свободна професия по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО.
На основание чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ.
Упражняващите свободна професия подлежат на осигуряване по реда, предвиден за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Тези лица, както и лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството - чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
В този аспект възнагражденията, получени по чл. 18 от Наредба № Н-1, са осигурителен доход по смисъла на КСО и върху тях се дължат осигурителни вноски в качеството на самоосигуряващо се лице по реда и начина, определени с чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО.
Съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО, когато лицето получава доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните му доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Извод: Лицето, упражняващо дейност като вещо лице, е лице, упражняващо свободна професия по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, подлежи на вписване в регистър БУЛСТАТ, на регистрация като самоосигуряващо се лице и на внасяне на осигурителни вноски върху възнагражденията по чл. 18 от Наредба № Н-1, при спазване на правилата на чл. 6, ал. 8, ал. 9 и ал. 11 от КСО.
По прилагането на ЗДДФЛ
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическо лице, което е лице, упражняващо свободна професия по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, се определя, като придобитият доход се намалява с 25 на сто разходи за дейността.
Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ "лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводители; консултанти; одитори; адвокати; нотариуси; частни съдебни изпълнители; съдебни заседатели; експерти към съда и прокуратурата; лицензирани оценители; медицински специалисти; преводачи; архитекти; инженери; технически ръководители; застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
- осъществяват за своя сметка професионална дейност;
- не са регистрирани като еднолични търговци;
- са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
Съгласно чл. 43 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходи от стопанска дейност по чл. 29 се определя и удържа от платеца на дохода, когато той е предприятие или самоосигуряващо се лице, при изплащане на дохода, освен в случаите по чл. 43, ал. 4 и 5 от закона.
Съгласно чл. 50 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация за придобитите през данъчната година доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, както и за други доходи, когато това е предвидено в закона.
Извод: Възнагражденията, получени от вещо лице, представляват доход от стопанска дейност на лице, упражняващо свободна професия по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, облагаем по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, с авансово облагане по чл. 43 от ЗДДФЛ и деклариране по чл. 50 от ЗДДФЛ.
