НАП: Данъчно и осигурително третиране на възнаграждение по договор за управление и контрол на местно за България лице – гражданин на Сърбия

Изх. № 94-Ф-21

Дата: 26.07.2016 год.

ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2;

ЗДДФЛ, чл. 42;

ЗДДФЛ, чл. 50;

ЗДДФЛ, § 1, т. 26, буква "з".

Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 94-Ф-21/09.06.2016 г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите, Ви уведомявам за следното:

Според изложената фактическа обстановка става ясно, че сте гражданин на Сърбия, но сте със статут на постоянно пребиваващ в България чужденец. Имате постоянен адрес на територията на България, където живеете под наем. Нямате семейство и собственост нито на територията на България, нито извън нея. Посочили сте, че пребивавате в България повече от 183 дни за период от 12 месеца, а в Сърбия работите и се осигурявате на трудов договор като наето лице, като за осъществяването на дейността пътувате до Сърбия. Вписан сте като прокурист в българско юридическо лице, в което не сте съдружник, но сте сключили договор за управление и контрол с това дружество срещу определено възнаграждение.

Поставени са следните въпроси:

1. Дължат ли се осигурителни вноски за дейността по договор за управление и контрол? Има ли отношение осигуряването по трудов договор в Сърбия? Какви осигурителни декларации следва да се подават и кое е приложимото законодателство?
2. Облага ли се и по кое законодателство доходът по договора за управление и контрол?
3. Има ли задължение за подаване на годишна данъчна декларация в България, за кои доходи и с какво данъчно облагане?

Предвид така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:

По въпрос № 1:

Обществените отношение в сферата на социална сигурност между Република България и Република Сърбия са регламентирани със Спогодба за социална сигурност (Спогодбата), ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 5 юли 2012 г., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 1 февруари 2013 г. От същата дата се прекратява действието на Конвенцията по социално осигуряване между Народна република България и Федеративна Народна Република Югославия, сключена в Белград на 18 декември 1957г.

Процедурните правила за прилагане на Спогодбата са въведени с административно споразумение между двете Договарящи страни (Административно споразумение за прилагане на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност).

Спогодбата се прилага на територията на Република България и Република Сърбия само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от нея. Спогодбата регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата, за които се прилага или се е прилагало законодателството на едната или и на двете Договарящи държави.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Част II от Спогодбата (чл. 7 - чл. 10), при условие че е налице трансгранична ситуация (движение по повод трудова активност между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на Спогодбата). Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на Спогодбата.

Чл. 7 от Спогодбата регламентира общата разпоредба, съгласно която по отношение на лице, което упражнява трудова дейност като наето или самостоятелно заето лице на територията на едната договаряща държава, дори и когато пребиваването на наетото или самостоятелно заетото лице или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща държава, се прилага законодателството на първата договаряща държава.

В чл. 8 от Спогодбата са разписани специалните разпоредби, представляващи изключение от общото правило.

Важно е да се подчертае, че в обхвата на Спогодбата не са регламентирани случаите на едновременно извършване на работа на територията на двете договарящи страни.

Видно от изложената в запитването Ви фактическа обстановка, Вие работите в Република България в качеството на управител/прокурист на търговско дружество и получавате възнаграждение за тази дейност. В Република Сърбия извършвате дейност като заето лице, за която сте осигурен съгласно сръбското законодателство.

Следователно, в конкретния случай се касае за едновременно извършване на трудова дейност на територията и на двете договарящи страни - България и Сърбия. Доколкото в обхвата на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност не е налице правна уредба относно приложимото законодателство при тази хипотеза, то спрямо Вас на основание чл. 7 от Спогодбата ще се прилага съответно законодателството на България спрямо дейността Ви като управител/прокурист в България, а за дейността Ви като заето лице на територията на Сърбия - сръбското законодателство.

По отношение на държавното обществено осигуряване на лицата, упражняващи трудова дейност като управители на търговски дружества се прилага разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно цитираната правна норма те ще подлежат на задължително социално осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Лицата, родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б във фонд "Пенсии" (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).

Задължителното здравно осигуряване на тази категория осигурени лица се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване - върху доход, върху който се дължат вноски за ДОО, определен съгласно КСО. Осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за ДОО.

По въпрос № 2:

По смисъла на чл. 2 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ), обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранни физически лица, като облагането зависи от източника на придобиването на тези доходи, както и от обстоятелството дали физическото лице се счита за местно или за чуждестранно лице за България. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ).

На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Предвид изложеното от Вас, доколкото сте станали местно лице на България, придобитите доходи от управление и контрол ще попаднат в обхвата на доходите от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, б. "з" от ЗДДФЛ, облагаемият доход за които ще се формира по реда на чл. 24 от ЗДДФЛ. По силата на посочената разпоредба, облагаемият доход представлява трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени като необлагаеми в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ, авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Месечната данъчна основа се формира, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване или за задължително осигуряване в чужбина (чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ). Формираната по този ред месечна данъчна основа се намалява с предвидените в чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчни облекчения и получената разлика се умножава по данъчна ставка от 10 на сто, съгласно чл. 42, ал. 4 от закона. По този начин се изчислява дължимия от лицето авансов данък за доходите от трудови правоотношения. Същият се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец, предвид нормата на чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ.

Годишният данък за доходите от трудови правоотношения се определя по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ.

По въпрос № 3

Като местно физическо лице на България, на основание чл. 50 от ЗДДФЛ ще имате задължение за подаване на годишна данъчна декларация, в която следва да декларирате придобитите през данъчната година доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа както от източник в България, така и от чужбина. Доходите от трудови правоотношения, вкл. тези от източник в чужбина, се посочват в Приложение № 1 (обр. 2011) на годишната данъчна декларация.

ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН

ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/