Изх. № 20-00-311
16.08.2019г.
ЗДДС Чл. 50, чл. 113, ал. 9
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-311/29.07.2019 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"....." ЕООД осъществява дейност, свързана с покупко-продажби на недвижими имоти. Дружеството е регистрирано по реда на ЗДДС на 01.06.2016 г. На 12.12.2017 г. дружеството е придобило недвижими имоти - апартаменти и гаражи в степен на завършеност груб строеж. Продавач по сделката е било юридическо лице, като в издадената фактура е посочило основание за неначисляване на данък чл. 113, ал. 9 от ЗДДС. Поради това купувачът не е приспаднал данъчен кредит. На 15.06.2018 г. е издадено разрешение за ползване на сградата и към момента дружеството възнамерява да продаде придобитите имоти.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Може ли дружеството да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ЗДДС и да не облага продажбата по реда на закона?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбите на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС освободена е доставката на стоки или услуги:
1. които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
2. при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70.
По силата на ал. 2 алинея 1 не се прилага, когато по реда на чл. 79а и 79б е упражнено право на данъчен кредит чрез извършване на корекция.
Видно от изложеното, ал. 2 на чл. 50 не е относима към конкретния случай и по никакъв начин не освобождава икономическите субекти от задължението им да облагат извършваните от тях доставки, позовавайки се на нея. Напротив, в някои отношения по своя характер тази разпоредба е дори по-рестриктивна от разпоредбите на ал. 1, тъй като изключва тяхното прилагане в случаите, посочени в нейната хипотеза, и задължава субектите да третират доставките като облагаеми.
Възможността и същевременно задължението доставките да бъдат третирани като освободени произтичат от разпоредбите на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС, при едновременно наличие на условията, визирани в техните хипотези, и липса на условията, визирани в хипотезата на ал. 2. За да бъдат приложени разпоредбите на ал. 1, обаче, и в двата случая, предвидени в т. 1 и т. 2, е необходимо при придобиването на съответната стока доставчикът да е начислил данък. Това произтича както от текстовете на т. 1 и т. 2, така и от разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съобразно която данъчен кредит е сума на начислен данък. Видно от това начисляването на данък за получената облагаема доставка е една от необходимите предпоставки за прилагането на която и да било от разпоредбите на чл. 50, ал. 1 от закона. Втора предпоставка е получателят да не е приспаднал сумата на начисления му данък от задълженията си по ЗДДС (да не е ползвал данъчен кредит), а третата предпоставка е посочената съответно в т. 1 или т. 2 на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС причина за неползването на данъчен кредит. Доколкото в конкретния случай, видно от изложената в запитването фактическа обстановка, данък при придобиването на имотите изобщо не е начисляван, и поради тази причина не е формирана подлежаща на приспадане сума (сумата, дефинирана като данъчен кредит в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС), то очевидно не е налице една от основните предпоставки за прилагането на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС, а именно начисляването на данък при придобиването на имотите.
Предвид изложеното не можете да третирате доставката като освободена, позовавайки се на чл. 50 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
"....." ЕООД извършва покупко-продажби на недвижими имоти и е регистрирано по ЗДДС от 01.06.2016 г. На 12.12.2017 г. дружеството придобива недвижими имоти - апартаменти и гаражи в степен "груб строеж". Продавач е юридическо лице, което в издадената фактура е посочило основание за неначисляване на данък по чл. 113, ал. 9 от ЗДДС. Поради това купувачът не е приспаднал данъчен кредит. На 15.06.2018 г. е издадено разрешение за ползване на сградата и към момента дружеството възнамерява да продаде придобитите имоти.
Въпрос: Може ли дружеството да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ЗДДС и да не облага продажбата по реда на закона?
Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗДДС освободена е доставката на стоки или услуги:
- 1. които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
- 2. при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70.
По силата на ал. 2 на чл. 50 разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато по реда на чл. 79а и чл. 79б е упражнено право на данъчен кредит чрез извършване на корекция.
От съдържанието на чл. 50, ал. 2 следва, че тази алинея не е относима към разглеждания случай и не освобождава икономическите субекти от задължението да облагат извършваните от тях доставки, позовавайки се на нея. Напротив, по своя характер разпоредбата на ал. 2 е по-рестриктивна от ал. 1, тъй като изключва прилагането на ал. 1 в посочените в нейната хипотеза случаи и задължава субектите да третират доставките като облагаеми.
Възможността и едновременно с това задължението доставките да бъдат третирани като освободени произтичат от чл. 50, ал. 1 от ЗДДС, при едновременно наличие на условията, визирани в т. 1 и т. 2 на ал. 1, и липса на условията, визирани в хипотезата на ал. 2.
За да се приложи чл. 50, ал. 1, и в двата случая по т. 1 и т. 2, е необходимо при придобиването на съответната стока доставчикът да е начислил данък. Това следва както от текста на т. 1 и т. 2, така и от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, според който данъчен кредит е сума на начислен данък. Начисляването на данък за получената облагаема доставка е една от необходимите предпоставки за прилагане на която и да е от разпоредбите на чл. 50, ал. 1 от закона.
Втора предпоставка е получателят да не е приспаднал сумата на начисления му данък от задълженията си по ЗДДС (да не е ползвал данъчен кредит). Трета предпоставка е конкретната причина за неползването на данъчен кредит, посочена съответно в т. 1 или т. 2 на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС.
В разглеждания случай, според изложената фактическа обстановка, при придобиването на имотите данък изобщо не е начислен. Поради това не е формирана сума, подлежаща на приспадане като данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Следователно липсва една от основните предпоставки за прилагане на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС - начисляване на данък при придобиването на имотите.
Извод: Дружеството не може да третира продажбата на имотите като освободена доставка, позовавайки се на чл. 50 от ЗДДС, и не може да не облага продажбата по реда на закона на основание чл. 50, ал. 2.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Възможността за позоваване на това становище по чл. 17, ал. 3 от ДОПК отпада, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
