Изх. № М-26-Г-304 #1
Дата: 23.1.2023 г.
ЗДДФЛ
чл. 8, ал. 3
чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а"
чл. 46, ал. 3
чл. 65, ал. 2
чл. 55, ал. 1
чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 73, ал. 3
СИДДО между България
и Германия
чл. 10, ал. 2
чл. 22, ал. 1
ОТНОСНО:Постъпило писмено запитване във връзка с прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Федерална Република Германия
В ЦУ на НАП е постъпило Ваше запитване, заведено с вх. № ХХХХХ по регистъра на ЦУ на НАП. В запитването е изложена фактическа обстановка, съгласно която едноличен собственик на капитала на дружество, регистрирано в Република България, е физическо лице, местно за данъчни цели на Федерална Република Германия. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), при разпределяне на дивиденти и ликвидационни дялове в полза на чуждестранни лица, те се облагат с данък при източника, който е окончателен. Между Република България и Федерална Република Германия има подписана СИДДО, в сила от 21 декември 2010 г.
Във връзка с посоченото, поставяте следните въпроси:
- При разпределяне на дивидент от дружество регистрирано в Република България, в полза на чуждестранно лице, местно за данъчни цели във Федерална Република Германия, как следва да се приложи СИДДО?
- В коя от двете страни следва да бъде обложен доходът?
- Следва ли да се удържа данък в България?
Във връзка с посоченото по-горе и с оглед относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съответно в чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ е предвидено, че доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност, са от източник в Република България.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ, доходите от дивиденти, разпределени в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България подлежат на облагане с окончателен данък. Данъкът се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Данъчната ставка е 5 на сто (чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ).
Съобразно чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ данъкът се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. В съответствие с посочените разпоредби, данъчно задължено лице за данъка по чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ е дружеството, разпределящо дивиденти, като срокът за внасянето на окончателния данък е обвързан не с момента на изплащането на дохода от дивидент, а с момента на вземане на решение за разпределяне на дивидент.
Предприятието - платец на доходите, задължено да удържи и внесе окончателния данък следва да го декларира в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимите данъци, която се подава в срока за внасянето на данъка. Предприятието следва да изготви и справка по чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ и да я предостави на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода в срок до 28 февруари на годината, следваща данъчната година, през която е взето решението за разпределянето на дивидента. Физическото лице не носи задължение за деклариране на информацията по чл. 55, ал. 1 и чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Във връзка с въпроса Ви в коя от двете страни се облага доходът и удържа ли се данък в България, следва да имате предвид, че между Република България и Федерална Република Германия има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (в сила от 21.12.2010 г.).
Член 10 на Спогодбата урежда облагането на доходи получени от дивиденти, какъвто е и настоящият случай. В ал. 2 на цитираната разпоредба е предвидено, че дивидентите се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице (България), но ако притежателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава (Германия), така начисленият данък няма да надвишава:
- 5 % от брутната сума на дивидентите, ако притежателят е дружество (различно от гражданско дружество или германска тръстова компания за инвестиции в недвижими имоти), което има пряко поне 10 процента от имуществото на дружеството, изплащащо дивидентите; и
- 15 % от брутната сума на дивидентите във всички останали.
Видно от изложеното по-горе, когато българско дружество разпределя дивиденти в полза на физическо лице, което е местно за данъчни цели на Германия, СИДДО между нашите две държави не предвижда предоставянето на данъчно облекчение. Съгласно втората хипотеза България има правото да обложи доходите от дивиденти с данък, който не трябва да надвишава 15 % от брутната им сума. Спазвайки общия принцип, че данъчните спогодби не въвеждат нови данъци или по-обременително данъчно облагането от това, предвидено в националното право, в случая ще се приложат нормите на ЗДДФЛ по отношение облагането на дохода от дивидент. Следователно, тъй като съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ приложимата данъчна ставка е по-ниска от предвидената в СИДДО горна граница на облагане, то съответно няма как да бъде предоставено и данъчно облекчение в България. Следва да се има предвид и чуждестранното физическо лице може да ползва метод за избягване на двойното данъчно облагане в Германия на основание чл. 22, ал. 1 от СИДДО. Относно механизма на прилагане на съответния метод за избягване на двойното данъчно облагане в Германия следва да се обърнете към германската данъчна администрация.
Едноличният собственик на капитала на дружество, регистрирано в Република България, е физическо лице, местно за данъчни цели на Федерална република Германия. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), при разпределяне на дивиденти и ликвидационни дялове в полза на чуждестранни лица, тези доходи се облагат с окончателен данък при източника. Между Република България и Федерална република Германия е подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), в сила от 21.12.2010 г.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
Въпрос: При разпределяне на дивидент от дружество, регистрирано в Република България, в полза на чуждестранно лице, местно за данъчни цели във Федерална република Германия, как следва да се приложи СИДДО?
Въпрос: В коя от двете страни следва да бъде обложен доходът?
Въпрос: Следва ли да се удържа данък в България?
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. По силата на чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително по договори за съвместна дейност, са доходи от източник в Република България.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ доходите от дивиденти, разпределени в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България, подлежат на облагане с окончателен данък. Данъкът се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчната ставка е 5 на сто.
Съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ данъкът се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. В съответствие с тези разпоредби данъчно задължено лице за данъка по чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ е дружеството, разпределящо дивиденти, като срокът за внасяне на окончателния данък е обвързан с момента на вземане на решението за разпределяне на дивидент, а не с момента на изплащане на дохода.
Предприятието - платец на дохода, което е задължено да удържи и внесе окончателния данък, следва да декларира този данък в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимите данъци, която се подава в срока за внасяне на данъка. Също така предприятието следва да изготви справка по чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ и да я подаде в териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода в срок до 28 февруари на годината, следваща данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента. Физическото лице не носи задължение за деклариране на информацията по чл. 55, ал. 1 и чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Извод: Доходът от дивидент, разпределен от българско дружество в полза на чуждестранно физическо лице, е доход от източник в България, облага се с окончателен данък 5% по ЗДДФЛ, който се удържа и внася от дружеството - платец, като се декларира по чл. 55, ал. 1 и в справка по чл. 73, ал. 1 във връзка с ал. 3 от ЗДДФЛ, без задължение за деклариране от физическото лице в България.
Относно въпроса в коя от двете държави се облага доходът и дали се удържа данък в България, следва да се има предвид, че между Република България и Федерална република Германия е сключена СИДДО (в сила от 21.12.2010 г.). Член 10 от СИДДО урежда облагането на доходи от дивиденти.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от СИДДО дивидентите могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице (в случая - България), но ако притежателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава (Германия), така начисленият данък няма да надвишава:
- 5% от брутната сума на дивидентите, ако притежателят е дружество (различно от гражданско дружество или германска тръстова компания за инвестиции в недвижими имоти), което има пряко поне 10 процента от имуществото на дружеството, изплащащо дивидентите; и
- 15% от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.
В разглежданата хипотеза българско дружество разпределя дивиденти в полза на физическо лице, местно за данъчни цели на Германия. СИДДО между двете държави не предвижда данъчно облекчение за този случай. Съгласно втората хипотеза на чл. 10, ал. 2 от СИДДО България има право да обложи доходите от дивиденти с данък, който не трябва да надвишава 15% от брутната им сума.
При спазване на общия принцип, че данъчните спогодби не въвеждат нови данъци или по-обременително данъчно облагане от това, предвидено в националното право, в случая се прилагат нормите на ЗДДФЛ относно облагането на дохода от дивидент. Тъй като по чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ приложимата данъчна ставка е 5%, което е по-ниско от предвидената в СИДДО горна граница от 15%, не може да бъде предоставено данъчно облекчение в България.
Следва да се има предвид, че чуждестранното физическо лице може да ползва метод за избягване на двойното данъчно облагане в Германия на основание чл. 22, ал. 1 от СИДДО. Относно механизма на прилагане на съответния метод за избягване на двойното данъчно облагане в Германия следва да се обърнете към германската данъчна администрация.
Извод: СИДДО между България и Германия допуска България да облага дивидента, като за физическо лице - местно на Германия, максималната ставка по спогодбата е 15%, но поради по-ниската национална ставка 5% по чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ не се прилага допълнително данъчно облекчение в България; данъкът се удържа в България, а избягването на двойното облагане се осъществява в Германия по чл. 22, ал. 1 от СИДДО.
