НАП: Данъчно третиране по ЗКПО и СИДДО на дивиденти от българско дружество към дружество, местно лице на Обединеното кралство

Изх. № М-94-М-2811#3

Дата: 06.01.2021 г.

ЗКПО, чл. 13, чл. 194

Директива 2011/96/ЕС, чл. 5

СИДДО с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, чл. 10

ДОПК, чл. 129, чл. 136, чл. 137, чл. 142

ОТНОСНО:Ваше писмено запитване с вх. № М-94-М-2811/...2020 г., касаещо данъчното третиране на доходи от дивиденти, разпределени в полза на чуждестранно юридическо лице, местно на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия

Съгласно представената във Вашето запитване фактическа обстановка, юридическо лице, местно за данъчни цели на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, е 100% собственик на капитала на дружество, регистрирано в Република България. Съгласно чл. 194, ал. 3, т. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), при разпределяне на дивиденти и ликвидационни дялове, те не се облагат с данък при източника, когато са разпределени в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба. След 01.01.2021 г. Обединеното кралство не е държава-членка на ЕС.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, Вие желаете да получите отговор на въпроса: Как ще се прилага данъчният режим по ЗКПО при разпределяне на дивидент от дружество, регистрирано в Република България, към дружество(собственик на капитала)от Обединеното кралство?

С оглед на горното и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите, изразявам следното становище:

На 31 декември 2020 г. приключва преходният период съгласно чл. 126 от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от ЕС и съответно статутът на лицата, попадащи в посочената хипотеза, във връзка с прилагане на действащото данъчно законодателство се променя. Великобритания ще бъде трета държава, извън ЕС, на 1 януари 2021 г. Предвид това, по отношение на прякото данъчно облагане, за лицата от Обединеното кралство, както и за доходите на българските лица с източник от Обединеното кралство, следва да се прилагат разпоредбите на ЗКПО, регламентиращи съответното данъчно третиране на лица и на доходи от държава извън ЕС.

По отношение текстовете в ЗКПО, свързани с облагането на дивидентите, разпределяни от дъщерно дружество, установено в държава членка, на неговото дружество майка, установено в друга държава членка, следва да се има предвид, че тези текстове са въведени в националното законодателство в изпълнение на Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 г. относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави-членки(Директива 2011/96/ЕС). Директивата има за цел да гарантира, че печалбите на дъщерни дружества, регистрирани в една държава членка и изплатени на дружеството майка, установено в друга държава членка, се облагат с данък само веднъж. За тази цел тя определя коя държава членка (държавата членка на дружеството майка или на дъщерното дружество) може или не може да обложи печалбите, които дружеството майка получава от страна на дъщерното си дружество. С цел да се избегне двойното данъчно облагане чл. 5 от Директива 2011/96/ЕС поставя принципа за забрана на удържането на данък при източника върху печалбата, разпределяна от дъщерно дружество, установено в държава членка, на неговото дружество майка, установено в друга държава членка. Разпоредбата поставя изисквания само що се отнася до разпределяне на дивиденти, което попада в приложното поле на тази директива.

След изтичането на преходния период, Обединеното кралство няма да е държава членка на Европейския съюз и съответните препратки в директивата, свързани с Обединеното кралство, както и съответните текстове в ЗКПО, не следва да се прилагат.

Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗКПОс данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на:

1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност;

2. местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.

Едно от изключенията от облагане с данък при източника е регламентирано в чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО, а именно:

Не се облагат с данък при източника дивидентите, разпределени в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.

Когато не са налице предвидените в закона изключения, се дължи данък при източника по чл. 194, ал. 1 от ЗКПО, който е окончателен и се удържа от местните юридически лица, разпределящи дивиденти или ликвидационни дялове (чл. 194, ал. 2 от ЗКПО).

Това означава, че при разпределяне на дивидент от дружество, регистрирано в Република България, към дружество (собственик на капитала) от Обединеното кралство се дължи данък при източника по чл. 194, ал. 1 от ЗКПО.

В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор. Между България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), обн. ДВ. бр. 10 от 5.02.2016 г., в сила от 15.12.2015 г.

В общия случай, съгласно чл. 10, ал. 1 от СИДДО дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (в случая - България), на местно лице на другата договаряща държава (Обединеното кралство), могат да се облагат с данък в тази друга държава (Обединеното кралство).

В следващата алинея 2 на посочения член е регламентирано, че тези дивиденти могат да се облагат и в съответствие със законодателство на държавата на дружеството - платец на дивидентите (България). В този случай обаче, ако получателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава (Обединеното кралство), така начисленият данък няма да надвишава 5 % от брутната сума на дивидентите, съответно 15 % - когато тези дивиденти са платени от доходи (включително и печалби), придобити пряко или непряко от недвижимо имущество по смисъла на чл. 6 от инвестиционно образувание, което разпределя ежегодно по-голямата част от тези доходи и чиито доходи от такова недвижимо имущество са освободени от облагане с данък.

Независимо от разпоредбата на чл. 10, ал. 2, б. "а", СИДДО предвижда специална хипотеза, по силата на която България следва да освободи от облагане тези дивиденти, ако притежателят на дивидентите е:

а) дружество, което е местно лице на другата договаряща държава (с изключение на случаите, когато дивидентите са платени от инвестиционно образувание); или

б) пенсионна схема.

Доколкото в настоящия случай дружеството - притежател на дивидентите, е местно лице на Обединеното Кралство и няма данни българското дружество - платец на дивидентите, да е инвестиционно образувание, следва да бъде приложена специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2, б. "б", параграф "i" от СИДДО, т.е. посочените доходи следва да бъдат освободени от облагане в България .

В тази връзка, следва да имате предвид, че данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила СИДДО не се прилагат автоматично. Съгласно чл. 136 от ДОПК след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице следва да удостовери, че:

1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;

2. е притежател на дохода от източник в България;

3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на България, с които съответният доход е действително свързан;

4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива изисквания се съдържат в съответната СИДДО.

Съгласно изискванията на чл. 137 от ДОПК за удостоверяване на качеството местно лице за целите на СИДДО на дадена държава следва да се представи удостоверение за местно лице, издадено от компетентния за това орган в тази държава, отнасящо се за периода, в който доходите са били реализирани, а обстоятелствата по чл. 136, т. 2 и 3 се декларират от чуждестранното лице.

Редът за удостоверяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО е различен в зависимост от размера на реализираните доходи от източник в страната. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ДОПК, при положение, че общият размер на доходите с източник в България, начислени в полза на чуждестранното лице от един платец, не надвишава 500 000 лв. годишно, то обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК се удостоверяват пред платеца на доходите, който съхранява представените доказателства. В този случай платецът на дохода е задължен да декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация (по чл. 142, ал. 5 от ДОПК) в териториалната дирекция, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите. Когато общият размер на реализираните доходи надвиши 500 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО се удостоверяват с подаване на искане по образец пред териториалната дирекция на Национална агенция за приходите (НАП) по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация.

В случай че данъкът при източника е вече удържан и внесен, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на вече обложения доход се доказват в процедура по прихващане или възстановяване по реда на чл. 129 от ДОПК. Производството стартира с подаване на искане за прихващане или възстановяване пред НАП. Към искането е необходимо да се приложат доказателства, които удостоверяват, че са налице основанията за прилагане на СИДДО, посочени по-горе. Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането, освен ако в същия срок не е възложена ревизия.