НАП: Прилагане на прага от 10 000 евро и регистрация по специален режим в Съюза при вътреобщностни дистанционни продажби на стоки

Изх. № М-24-38-65

Дата: 17.12.2021 год.

ЗДДС, чл. 14, ал. 1;

ЗДДС, чл. 14а;

ЗДДС, чл. 20, ал. 1;

ЗДДС, чл. 20б, ал. 1;

ЗДДС, чл. 156, ал. 1;

ЗДДС, чл. 156, ал. 2;

ЗДДС, чл. 156, ал. 5;

ЗДДС, чл. 159, ал. 4;

ЗДДС, чл. 159г, ал. 1;

ЗДДС, чл. 168а, ал. 1;

ППЗДДС, чл. 113, ал. 18.

ОТНОСНО:прилагане иопределяне на прага от 10 000 евро по чл. 20б, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС), регистрация за прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156 от ЗДДС и прилагане на режима, прилагане на чл. 14а, ал. 6 от ЗДДС относно считан за доставчик субект

В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № М-24-38-65/30.06.2021 г. е заведено Ваше запитване, в което във връзка с изменения и допълнения в ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. (ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г.), касаещи специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, по Глава осемнадесета от ЗДДС, е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната и е регистрирано по ЗДДС лице. Дружеството се занимава с производство на ортопедични и хигиенни изделия за домашни любимци. Същото извършва облагаеми доставки в страната, вътреобщностни доставки на стоки, износ и вътреобщностни дистанционни продажби на стоки до крайни потребители - физичeски лица в Европейския съюз, както и доставки до крайни потребители - физичeски лица във Великобритания. Вътреобщностните дистанционни продажби на стоки дружеството извършва чрез ползване на електронната платформа Амазон, като посредник между дружеството-доставчик и крайния потребител.

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте по същество следните въпроси:

1. Как се определя годишната база за регистрация по специален режим в Съюза, като календарен период (от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.) или като период от предходни дванадесет месеца, преди месеца на регистрация?

2. Прагът от 10 000 евро за вътреобщностни дистанционни продажби на стоки следва да се съблюдава за всяка една държава членка поотделно или общо, като сбор от сумата на вътреобщностните дистанционни продажби на стоки във всички държави членки, на територията на които приключва изпращането или транспортирането на стоките - предмет на продажбите?

3. Ако се приеме, че се следи праг от 10 000 евро за всяка държава членка поотделно и в случай, че се достигне прагът за регистрация за прилагане на специален режим в Съюза само в една държава членка, например в Германия, и при регистрация за прилагане на специален режим в Съюза в тримесечната справка-декларация следва ли да се подава информация само за вътреобщностните дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение в Германия или за всички държави членки, в които се извършват такива продажби, без значение дали в останалите дружеството е достигнало прага от 10 000 евро?

4. В какъв срок следва да се подаде заявление за първоначална регистрация за прилагане на специален режим в Съюза след като е достигнат прагът от 10 000 евро и този праг е достигнат след дата 01.07.2021 г.?

5. Какви реквизити и данни следва да съдържат регистрите, които дружеството, извършващо вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, е задължено да води и има ли програмен продукт от сайта на НАП, който да се ползва, по подобие на програмен продукт "Дневници по ЗДДС"?

6. В случай че няма програмен продукт, да се разбира ли, че попълването на тримесечната справка-декларация по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС може да става чрез електронните услуги на НАП?

7. Тези вътреобщностни дистанционни продажби на стоки следва ли да се отразяват и в дневниците за продажби, съответно в ежемесечните справки-декларации за данъка върху добавената стойност и в кои колони?

8. Можем ли да приемем електронната пратформа Амазон (лице управляващо електронен интерфейс, с който се посредничи между доставчика на стока и крайния получател) за "получател" и в последствие за "доставчик" на стоката, за чиято продажба посредничи и следва ли направените от дружеството продажби на стоки да се фактурират на Амазон, а не на крайния получател - физическо лице, когато тази продажба не надвишава 150 евро? Моля, отговорете на този въпрос за ситуация продажби "в Съюза" и продажби във Великобритания.

9. При продажби във Великобритания (отново през електронната платформа Амазон) може ли да се приложи специален режим извън Съюза, тъй като Великобритания вече е трета страна по отношение на Европейския съюз и има ли механизъм за възстановяване на платения данък върху добавената стойност чрез платформата?

10. Ако стоките, собственост на дружеството, първо се доставят до склад на Амазон в Германия и след това се отправят към крайния получател - физическо лице, къде следва да се декларира начисленият данък върху добавената стойност и къде следва да се направи регистрация по специален режим в Съюза?

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:

По първи, втори, трети и четвърти въпрос

Относно прилагане и определяне на прага от 10 000 евро по чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС и регистрация за прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156 от същия закон

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в ДВ., бр. 104 от 08.12.2020 г. (ЗИД на ЗДДС), в ЗДДС са направени изменения и допълнения, които влизат в сила от 01.07.2021 г., като са въведени разпоредби на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (Директива 2017/2455) и Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (Директива 2019/1995). Същите касаят вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и прилагането на специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (специален режим извън Съюза, специален режим в Съюза и специален режим Внос).

С направените промени дистанционните продажби на стоки са дефинирани по нов начин в чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., съгласно който вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;

2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на:

а) нови превозни средства, или

б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 от закона е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. Видно от цитираната норма мястото на изпълнение на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките.

Следва да се има предвид, че с чл. 20б от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., е предвиден праг за определяне място на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба мястото на изпълнение на тези доставки е в държавата членка, в която е установен доставчикът, когато едновременно са налице следните условия:

1. доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;

2. далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1, или стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата по т. 1 до друга държава членка;

3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.

Видно от текста на разпоредбата на чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за да е приложим прагът от 10 000 евро, стоките при вътреобщностните дистанционни продажби на стоки следва да бъдат изпращани или транспортирани от територията на държавата членка, в която доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, до територията на друга държава членка и лицето следва да е установено само на територията на една държава членка, т.е. да няма постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС на територията на друга държава членка.

Предвид изложеното, ако извършваните от дружеството доставки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., и дружеството е установено на територията на друга държава членка чрез постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, за тези доставки предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг не е приложим. В този случай след 01.07.2021 г. за дружеството във връзка с извършваните от същото вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на държава членка и изпращането и транспортирането им завършва в държава, различна от държавата членка, включително България, от която са изпратени или транспортирани, би възникнало задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в съответната държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките, съответно в която е и мястото на изпълнение на тези доставки. В тази връзка дружеството трябва да се запознае със законодателството на държавите членки, в които възниква задължението му за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност.

В случай че извършваните от дружеството доставки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., и дружеството не е установено на територията на друга държава членка чрез постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, но стоките, на които изпращането или транспортирането завършва в друга държава членка, се изпращат или транспортират от територията на друга държава членка, а не от България, където дружеството е установено по седалище и адрес на управление, същите не се включват в предвидения с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг. В този случай след 01.07.2021 г. за дружеството във връзка с извършваните от същото вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на друга държава членка (различна от България), и изпращането или транспортирането им завършва в държава, различна от държавата членка, от която са изпратени или транспортирани, би възникнало задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в съответната държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките, съответно в която е и мястото на изпълнение на тези доставки. В тази връзка дружеството трябва да се запознае със законодателството на държавите членки, в които възниква задължението му за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност. В този случай следва да се има предвид, че само за вътреобщностните дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., при които стоките се изпращат или транспортират от територията на България, където дружеството е установено по седалище и адрес на управление, предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг е приложим, съответно тези доставки до достигане на прага от 10 000 евро са с място на изпълнение на територията на страната. Прагът се изчислява за съответната година, а не за период от дванадесет последователни месеца, като се взема предвид общата стойност без данъка върху добавената стойност на далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, които се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по установяване на доставчика, и вътреобщностните дистанционни продажби на стоки. Т.е., не се следи праг за всяка държава членка поотделно, а прагът е общата стойност без данъка върху добавената стойност на извършваните от лицето доставки, за които се прилага прагът, независимо в коя държава членка завършва изпращането или транспортирането на стоките, предмет на доставките.

За да възникне задължение вътреобщностна дистанционна продажба на стоки, извършена през годината Х, да бъде обложена в държавата членка на пристигане на стоките, е необходимо:

- или с продажбите през годината Х-1 (годината, предхождаща годината Х) да са надвишили прага от 10 000 евро;

- или този праг да е надвишен през годината Х,

- или този праг да се надвишава с конкретната доставка в годината Х.

При надвишаване на определения стойностен праг на продажбите за текущата или предходната година, всички последващи доставки (включително доставката, с която прагът се надвишава), се облагат в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. Предвид това, в случай че извършваните от дружеството доставки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и същите надвишават определения стойностен праг на продажбите за предходната или текущата година, за същото би възникнало задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в съответните държави членки, в които е мястото на изпълнение на тези доставки (в които завършва изпращането или транспортирането на стоките).

В горепосочената хипотеза, когато данъчно задължено лице извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за същото е налице възможност на основание чл. 369б, пар. 1, б. "а" от Директива 2019/1995 да се регистрира за специален режим в Съюза, като в този случай за лицето няма да е налице задължение за регистрация в държавите членки, в които е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. Т.е., регистрацията за прилагане на режим в Съюза не е задължителна, тя е по избор на лицето, за да не се регистрира същото във всяка държава членка, в която е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. На основание чл. 369в от Директива (ЕС) 2017/2455 данъчно задълженото лице декларира пред държавата членка по идентификация кога започва и преустановява своите облагаеми дейности, обхванати от този специален режим, или когато променя тези дейности по такъв начин, че вече не отговаря на условията, необходими за ползването на специалния режим. То съобщава тази информация по електронен път. Съгласно чл. 369а, пар. 1, ал. 2 от Директива 2019/1995 за целите на специален режим в Съюза държава членка по идентификация означава държавата членка, на чиято територия данъчно задълженото лице е установило своята стопанска дейност или, ако не е установило своята стопанска дейност в Общността, където има постоянен обект. Тези разпоредби са транспонирани в ЗДДС с чл. 152, ал. 4 и 7, т. 2, б. "а" и чл. 156 в сила от 01.01.2021 г.

Предвид горното, тъй като в случая, изложен в запитването, дружеството е установено по седалище и адрес на управление в страната, на основание чл. 152, ал. 7, т. 2, б. "а" от ЗДДС, в сила от 01.01.2021 г., за целите на прилагането на специален режим в Съюза от дружеството държавата членка по идентификация е Република България.

Съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:

1. извършва доставки на:

а) услуги, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребивават в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект, и/или

б) вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица, и/или

в) вътрешни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;

2. а) лицето е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, и

3. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 15.

На основание чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., в случай че извършваните от дружеството доставки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., когато същите са с място на изпълнение на територията на държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките (в случаите, когато предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг е надвишен или същият е неприложим по отношение на извършваните от дружеството вътреобщностни дистанционни продажби на стоки), за дружеството е налице възможност да се регистрира за специален режим в Съюза. В този случай за дружеството няма да е налице задължение за регистрация в държавите членки, в които е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки.

Съгласно чл. 156, ал. 16 от ЗДДС право по ал. 1 да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има и данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1 от закона, което извършва доставки с място на изпълнение по чл. 20б, ал. 4 на територията на страната, ако със заявлението за регистация уведоми, че желае мястото на изпълнение на доставките да се определя съгласно чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6 от закона. Т.е. на основание чл. 156, ал. 16 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., в случай че извършваните от дружеството доставки на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на България до територията на други държави членки до получател - данъчно незадължено лице, са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., и за дружеството предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг е приложим, преди същият да е надвишен, дружеството може да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза в страната. В този случай извършваните от дружеството вътреобщностни дистанционни продажби на стоки след датата на регистрация за прилагане на специален режим в Съюза ще са с място на изпълнение в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките, предмет на доставките, тъй като по този начин лицето е упражнило правото си на избор по чл. 20б, ал. 4 от ЗДДС.

Съгласно чл. 156, ал. 2 от ЗДДС правото по ал. 1 на същата разпоредба се упражнява, като лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с квалифициран електронен подпис. В тази връзка, доколкото регистрацията за прилагане на режим в Съюза е по избор на лицето, няма срок за подаване на заявлението за регистрация.

На основание чл. 156, ал. 5 от ЗДДС за дата на регистрацията за прилагане на режим в Съюза се смята първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението. Изключение от това правило е предвидено в ал. 7 на същата разпоредба, съгласно която за дата на регистрация за прилагане на режим в Съюза се смята датата на първата доставка, когато първата доставка по чл. 156, ал. 1, т. 1 от същия закон е извършена преди първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението, при условие че данъчно задълженото лице е подало заявление за регистрация най-късно до 10-о число на месеца, следващ датата на първата доставка.

По пети въпрос

Относно структурирания файлов формат на предоставяната по електронен път информация от електронния регистър по чл. 159г, ал. 1 от ЗДДС

На основание чл. 159г, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., който транспонира чл. 369к, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕО), регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а от закона лице или данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 156 или чл. 157а, ал. 1 и 3 от закона и не е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и извършва доставки по чл. 14 от закона с място на изпълнение на територията на страната, е длъжно да води електронен регистър. Съгласно § 1, т. 102 от допълнителните разпоредби на ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., "регистър по чл. 159г, ал. 1" е регистър, който съдържа информацията от чл. 63в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на доставките на стоки или услуги, предоставяни за улеснение чрез електронен интерфейс, и специалните режими за данъчнозадължени лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026). В този смисъл съдържанието на електронния регистър по чл. 159г, ал. 1 от ЗДДС следва да бъде съгласно изискванията на чл. 63в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026. Техническите изисквания към съдържанието на електронния регистър по чл. 159г, ал. 1 от ЗДДС са описани в и следва да бъдат съобразени с изискванията на Приложение IV на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/965 на Комисията от 9 юни 2021 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/194 по отношение на обмена на данни от регистрите, съхранявани от данъчно задължени лица или техни посредници, и определянето на компетентните органи, отговарящи за координирането на административните разследвания, регламентиращо XML структура на стандартния формуляр, който може да се използва от данъкоплатеца или неговия посредник за подаване на данните от регистрите, изисквани съгласно член 47и от Регламент (ЕС) 2017/2454 от 05 декември 2017 за изменение на Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.

Съгласно чл. 157г, ал. 2 от ЗДДС информацията в горепосочения регистър се записва по начин, по който може да се предостави незабавно по електронен път и за всяка отделна доставка на стока и/или услуга в структуриран файлов формат при поискване от орган по приходите или от компетентните органи на държавите членки по потребление. Към момента на основание чл. 96, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС) се очаква структурираният файлов формат на предоставяната по електронен път информация по чл. 159г, ал. 2 от ЗДДС да бъде утвърден със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. След издаването ѝ, заповедта ще бъде публикувана на страницата на НАП в интернет (www.nra.bg). Агенцията не предоставя софтуер/програмен продукт за генериране на файлове, съдържащи данни от електронния регистър по чл. 159г, ал. 1 от ЗДДС.

По шести въпрос

Относно реда и начина за подаване на справка-декларацията за прилагане на специалния режим в Съюза по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС

Съгласно чл. 159, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., регистрирано на основание чл. 156 от същия закон лице подава справка-декларация за прилагане на специалния режим по образец, определен в правилника за прилагане на закона, за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода е извършвало доставки. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от ДОПК не се прилага. Съгласно чл. 159, ал. 5 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., справка-декларацията се подава до компетентната териториална дирекция по раздел III от глава осемнадесета на ЗДДС по електронен път. Регистрираните на основание чл. 156 от ЗДДС лица подават справка-декларацията по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез въвеждане на данните или чрез подаване на предварително генериран файл. Формата, структурата и валидационната схема на файла се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Предвид цитираните норми, доколкото към момента формата, структурата и валидационната схема на файла не са утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП, ако дружеството се регистрира на основание чл. 156 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за прилагане на специалния режим в Съюза, същото следва да подава на основание чл. 159, ал. 4 и 5 от същия закон справка-декларация за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, чрез въвеждане на данните в електонна форма чрез електронната услуга, предоставена от НАП.

По седми въпрос

Относно отчитането на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки в справка-декларацията за данъка върху добавената стойност по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС

В случай че дружеството избере да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза, е приложима разпоредбата на чл. 369б, пар. 2 от Директива 2019/1995, съгласно която този режим се прилага по отношение на всички стоки или услуги, които попадат в обхвата на режима, извършвани от съответното данъчно задължено лице. Т.е., ако дружеството се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., същото следва да декларира всички извършвани от него доставки, които попадат в обхвата на режима, в справка-декларацията за прилагането на специалния режим в Съюза по чл. 159, ал. 4 от същия закон, в сила от 01.07.2021 г. На основание чл. 113, ал. 18 от ППЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., лицата, регистрирани на основание чл. 156 от ЗДДС, не отразяват в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от закона данъчните документи и отчетите, издадени във връзка с извършените доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. Т.е., тези доставки се отчитат/декларират само в справка-декларацията за прилагането на специален режим в Съюза по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС.

В случай че дружеството не е избрало да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза, а се е регистрирало за целите на данъка върху добавената стойност в държавите членки, в които е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, и отчита/декларира същите в подаваните от него в съответната държава членка справки-декларации за данъка върху добавената стойност, същото на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 от закона, с които същото е документирало извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от закона за данъчния период, през който са издадени. Данъчната основа на тези доставки се отразява в колона 23 "ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка" на дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съответно клетка 18 "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и на доставки като посредник в тристранна операция" на справка-декларацията за данъка върху добавената стойност по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.

По осми въпрос

Относно случаите, в които данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, улесняващо доставки чрез използването на електронния му интерфейс, става/не става считан за доставчик субект за доставките на стоки, извършвани от основен доставчик, посредством електронния интерфейс

Съгласно чл. 14а, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., електронен интерфейс е устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи или система и краен получател и може да включва уебсайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства. Съгласно ал. 2 на същатата разпоредба данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, се счита, че улеснява доставката на стоки, когато използването на електронния интерфейс позволява на получател и на доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, е лице, различно от доставчика, предлагащ стоки за продажба, и от получателя. Основен доставчик е данъчно задължено лице, което доставя стоки или извършва дистанционни продажби на стоки, внесени от трети страни или територии, чрез използване на електронен интерфейс (чл. 14а, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г.).

Съгласно чл. 14а, ал. 5 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., доставки, които се улесняват от електронен интерфейс, са доставките на:

1. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице;

2. дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни, или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, от данъчно задължено лице, независимо дали е установено, или не е установено на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице;

3. вътрешни дистанционни продажби на стоки са доставките на стоки по чл. 14, ал. 1, т. 3 от закона, когато изпращането или транспортирането започва и завършва на територията на една и съща държава членка, в която получателят - данъчно незадължено лице, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз;

4. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, когато основният доставчик е данъчно задължено лице, установено на територията на Европейски съюз, и/или на дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, надвишаваща левовата равностойност на 150 евро.

Съгласно чл. 14а, ал. 6 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, когато улеснява извършването на доставката по ал. 5, т. 1 - 3 от същия закон на стока, се счита за доставчик и получател, като се приема, че са налице едновременно две доставки:

1. доставка между основен доставчик и получател - данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс;

2. доставка на стоката, предмет на доставката по т. 1, между данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, и получател - данъчно незадълженото лице. Т.е., данъчно задължено лице, което улеснява доставката на стоки чрез използването на електронен интерфейс, като например пазар, платформа, портал или други подобни средства, е считаният за доставчик субект в следните случаи:

- дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети територии или трети държави под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 евро, или

- доставки на стоки в рамките на Европейския съюз от данъчно задължено лице, неустановено в рамките на Европейския съюз, на данъчно незадължено лице; обхванати са както вътрешните доставки, така и вътреобщностните дистанционни продажби на стоки.

С други думи, данъчно задълженото лице, улесняващо доставките чрез използването на електронен интерфейс, става считан за доставчик субект за доставките на следните стоки, извършени посредством неговия електронен интерфейс:

- стоки под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 евро, доставяни на клиент в Европейския съюз и внасяни в Европейския съюз, независимо дали основният доставчик/продавачът е установен в Европейския съюз или извън него;

- стоки, които вече са допуснати за свободно обращение в Европейския съюз, и стоки, които се намират в Европейския съюз, когато тези стоки се доставят на клиенти в Европейския съюз, независимо от тяхната стойност, и когато основният доставчик/продавачът не е установен в Европейския съюз.

Следователно данъчно задълженото лице, което улеснява доставките чрез използването на електронен интерфейс, няма да стане считан за доставчик субект по сделки, свързани със следното:

- стоки под формата на пратки, чиято собствена стойност надвишава 150 евро, внасяни в Европейския съюз, независимо къде е установен основният доставчик/продавачът;

- стоки, които вече са допуснати за свободно обращение в Европейския съюз, и стоки, които се намират в Европейския съюз и се доставят на клиенти в Европейския съюз, независимо от тяхната стойност, когато основният доставчик/продавачът е установен в Европейския съюз.

Предвид гореизложеното в конкретния случай, изложен в запитването, доколкото дружеството, което е основен доставчик по смисъла на чл. 14а, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, т.е. на територията на Европейския съюз, в случаите, когато данъчно задължено лице, което управлява електроенен интерфейс (в случая Амазон), улеснява чрез използването на електронния интерфейс извършваните от дружеството вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от същия закон, данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, няма да стане считан за доставчик субект (получател по доставката, извършена от основния доставчик, съответно доставчик по доставката към крайния клиент). Същото е приложимо и в случаите, когато данъчно задължено лице, което управлява електроенен интерфейс (в случая Амазон), улеснява чрез използването на електронния интерфейс, извършваните от дружеството доставки на стоки, на които изпращането или транспортирането приключва на територията на Обединено кралство Великобритания, доколкото изпращането или транспортирането на стоките приключва извън територията на Европейския съюз.

По девети въпрос

Относно вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, на които изпращането или транспортирането на стоките завършва на територията на Северна Ирландия, и доставки на стоки,на които изпращането или транспортирането на стоките завършва на територията на Обединеното кралство Великобритания

Съгласно чл. 168а, ал. 1 от ЗДДС Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия е трета страна от 1 януари 2021 г. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато обект на доставка са стоки, които се изпращат или транспортират от или до Северна Ирландия, за целите на ЗДДС Северна Ирландия се смята за територия на държава членка. Съгласно чл. 100б, т. 5 от ППЗДДС доставка на стоки по чл. 168а, ал. 2 от ЗДДС е и доставката на стоки по глава осемнадесета от закона от 1 юли 2021 г. В този смисъл и за вътреобщностните дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., при които стоките се изпращат или транспортират от или до Северна Ирландия, за целите на закона Северна Ирландия се смята за територия на държава членка. В тази връзка, когато дружеството извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., на които изпращането или транспортирането на стоките завършва на територията на Северна Ирландия, е приложимо изложеното по първи - седми въпроси от настоящото становище.

По отношение на извършваните от дружеството доставки на стоки, на които изпращането или транспортирането на стоките започва на територията на страната и завършва на територията на Обединеното кралство Великобритания, доколкото същата съгласно чл. 168а, ал. 1 от ЗДДС е трета страна, не е приложима разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., а би била приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика, както и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната. На основание чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

- митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;

- фактура за доставката;

- документ за превоза на тези стоки.

Ако за извършваните от дружеството доставки на стоки, на които изпращането или транспонирането започва на територията на страната и завършва на територията на Обединеното кралство Великобритания, същото разполага с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, е налице облагаема доставка, за която е приложима нулевата ставка на данъка по чл. 28 от ЗДДС. За тези доставки не е приложим специалният режим извън Съюза по чл. 154 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., доколкото в обхвата на същия влизат само доставки на услуги, по които получатели са данъчно незадължени лица, с мястото на изпълнение на територията на Европейския съюз. Специалният режим в Съюза по чл. 156 от ЗДДС също не е приложим за тези доставки, тъй като в обхвата на същия влизат само вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни доставки и доставки на услуги, по които получатели са данъчно незадължени лица, с мястото на изпълнение на територията на Европейския съюз.

Относно въпроса Ви дали има механизъм за възстановяване на платения данък върху добавената стойност чрез платформата, доколкото същият е неясен, на него не следва да се отговаря.

По десети въпрос

По отношение на данъчното третиране и отчитане на извършвани от дружетвото доставки на стоки, които първо се доставят до склад на Амазон в Германия и след това се отправят към крайния получател - физическо лице, е приложимо изложеното в становище на зам. изпълнителния директор на НАП с изх. № М-26-К-992/05.07.2021 г., което е публикувано в рубриката "Въпроси и отговори" на страницата на НАП в интернет.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ ДИМОВ/