Изх. №23-22-2928
19.01.2018 г.
Чл. 13 от ЗДДС
Чл. 99 ат ЗДДС
В запитването няма изложена фактическа обстановка.
Поставен е следния въпрос:
Стойността на получените доставки на стоки втора употреба от данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Европейския съюз, което е приложило специален ред на облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, влиза ли в общата стойност на оборота, необходим за задължителна регистрация по реда на чл. 99 от ЗДДС, при условие, че "М" ООД не е регистрирано по ЗДДС на друго основание.
По така поставения въпрос, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.
Прагът за регистрация на основание чл. 99, ал. 2 от ЗДДС е сумата от 20 хиляди лева за текущата календарна година. В този случай, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗДДС, за лицата, извършващи вътреобщностното придобиване, възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по - късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши прага от 20 хиляди лева, като вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посочения праг, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност.
Предвид разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗДДС, тази стойност се формира от общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.
Задължението за регистрация по реда на чл. 99, ал. 1 от ЗДДС не се отнася за нерегистрираните лица, които придобиват нови превозни средства, както и за данъчно задължени лица или данъчно незадължени юридически лица, които не са регистрирани по този закон и придобиват акцизни стоки, съгласно чл. 99, ал. 5 от ЗДДС.
Предвид цитираните разпоредби, за да се прецени дали стойността на получените доставки на стоки следва да се включи в сумата за регистрация за целите на чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо да се установи налице ли е вътреобщностно придобиване на стоки.
В чл. 13, ал. 1 - 3, ал. 5 и 6 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване, като следва да се имат предвид изброените изключения в чл. 13, ал. 4 от ЗДДС, при които независимо, че са изпълнени общите характеристики на режима на вътреобщностното придобиване, не е налице вътреобщностно придобиване. По смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно т. 1 от същата правна норма, не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка.
Тъй като в запитването е посочено, че доставчикът на стоки втора употреба е регистриран за целите на ДДС и за доставкаите е приложил специалния ред на облагане на маржа на цената, то тези доставки не попадат в хипотезата на вътреобщностно придобиване на стоки. От казаното следва, че стойността на получените доставки не следва да се включи при определянето на сумата за регистрация за целите на чл. 99, ал. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложеното запитване. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В запитването не е изложена фактическа обстановка.
Въпрос: Стойността на получените доставки на стоки втора употреба от данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Европейския съюз, което е приложило специален ред на облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, влиза ли в общата стойност на оборота, необходим за задължителна регистрация по реда на чл. 99 от ЗДДС, при условие, че "М" ООД не е регистрирано по ЗДДС на друго основание?
По поставения въпрос е изложено следното становище.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по закона подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.
По силата на чл. 99, ал. 2 от ЗДДС прагът за регистрация на това основание е сумата от 20 000 лв. за текущата календарна година.
Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДДС за лицата, извършващи вътреобщностно придобиване, възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по закона не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши прага от 20 000 лв. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърля този праг, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност.
Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗДДС тази стойност се формира от общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.
По силата на чл. 99, ал. 5 от ЗДДС задължението за регистрация по реда на чл. 99, ал. 1 не се отнася за нерегистрираните лица, които придобиват нови превозни средства, както и за данъчно задължени лица или данъчно незадължени юридически лица, които не са регистрирани по закона и придобиват акцизни стоки.
С оглед на тези разпоредби, за да се прецени дали стойността на получените доставки на стоки следва да се включи в сумата за регистрация за целите на чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо да се установи дали е налице вътреобщностно придобиване на стоки.
В чл. 13, ал. 1 - 3, ал. 5 и 6 от ЗДДС са посочени изчерпателно отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване, като следва да се имат предвид и изключенията по чл. 13, ал. 4 от ЗДДС, при които, независимо че са изпълнени общите характеристики на режима на вътреобщностното придобиване, не е налице вътреобщностно придобиване.
По смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Съгласно чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка.
В запитването е посочено, че доставчикът на стоки втора употреба е регистриран за целите на ДДС и за доставките е приложил специалния ред на облагане на маржа на цената. Поради това тези доставки не попадат в хипотезата на вътреобщностно придобиване на стоки.
Извод: Стойността на получените доставки на стоки втора употреба, за които доставчикът в друга държава членка е приложил специалния ред на облагане на маржа на цената, не следва да се включва при определяне на сумата за регистрация за целите на чл. 99, ал. 1 от ЗДДС.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложеното в запитването. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
