ОТНОСНО:прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 20-29-15/11.03.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Посочвате, че имате издадено Решение на ТЕЛК от 15.02.2022 г. с 80 на сто намалена работоспособност, като за дата на инвалидизация е посочена 09.11.2021 г.
За данъчната 2021 г. сте получавали доходи от наем на недвижим имот - гори, като за първите три тримесечия е удържан данък от платеца на дохода.
Поставен е следният въпрос:
Имате ли право на данъчно облекчение по реда на чл. 18 от ЗДДФЛ за данъчната 2021 г.?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7 920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.
В случая е налице валидно решение на ТЕЛК, издадено през 2022 г., като същото е определило дата на настъпване на неработоспособността (дата на инвалидизация) от 09.11.2021 г.
Съгласно Наредба за медицинската експертиза (чл. 61, ал. 1, т. 4), експертизата на трайно намалената работоспособност задължително включва определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране).
Следователно, с влязло в сила решение на ТЕЛК е определена годината на настъпване на неработоспособността като това е с начална дата 09.11.2021 г.
С оглед на гореизложеното и предвид нормата на чл. 18 от ЗДДФЛ, който дава възможност за ползване на данъчното облекчение, включително за годината на настъпване неработоспособността, Вие ще ползвате данъчно облекчение за придобитите от вас доходи по чл. 31 от ЗДДФЛ за данъчната 2021 г.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Лицето има издадено решение на ТЕЛК от 15.02.2022 г. с 80 на сто намалена работоспособност, като за дата на инвалидизация е посочена 09.11.2021 г. За данъчната 2021 г. лицето е получавало доходи от наем на недвижим имот - гори, като за първите три тримесечия е удържан данък от платеца на дохода.
Въпрос: Имате ли право на данъчно облекчение по реда на чл. 18 от ЗДДФЛ за данъчната 2021 г.?
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7 920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.
В конкретния случай е налице валидно решение на ТЕЛК, издадено през 2022 г., с което е определена дата на настъпване на неработоспособността (дата на инвалидизация) 09.11.2021 г.
Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 4 от Наредбата за медицинската експертиза експертизата на трайно намалената работоспособност задължително включва определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране).
Следователно, с влязлото в сила решение на ТЕЛК е определена годината на настъпване на неработоспособността, като началната дата е 09.11.2021 г.
С оглед на гореизложеното и предвид нормата на чл. 18 от ЗДДФЛ, която дава възможност за ползване на данъчното облекчение, включително за годината на настъпване на неработоспособността, лицето ще ползва данъчно облекчение за придобитите от него доходи по чл. 31 от ЗДДФЛ за данъчната 2021 г.
Извод: Лицето има право да ползва данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ за данъчната 2021 г. за доходите от наем по чл. 31 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е обвързващо само при идентичност между описаната във запитването фактическа обстановка и фактическата обстановка, установена при евентуално производство по ДОПК.
