Изх. № 94-Г-502
Дата: 13.08.2020 год.
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 7;
ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 1.
ОТНОСНО:запитване за облагаеми и необлагаеми доходи по Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ) и попълването им в справката по чл. 73, ал. 1 от закона
Във връзка с Ваше писмо с изх. №23-30-36#1 от 22.06.2020 г.,
и наш вх. №94-Г-502#2/23.06.2020 г. по повод писмо от дирекция СДО .... относно искане за изразяване на становище, предвид получено Възражение от ..... за несъгласие за извършване на корекция на подадените от тях данни в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на лицето ....., изразявам следното становище по поставените въпроси:
Според описаното в писмото на ...., на 03.06.2019 г. е направено плащане по изпълнителен лист № 18 от 03.04.2019 г., издаден от ОС ... по гр. дело № 138/2017 г. на същия съд. Видно от приложения изпълнителен лист ..... трябва да заплати на лицето следните суми:
1. 6 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва;
2. 17 200 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение, заедно със законната лихва върху тази сума;
3. 356.06 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, представляваща стойността на заплатени от лицето здравноосигурителни вноски, ведно със законната лихва върху тази сума и 58.07лв. мораторна лихва върху тази сума;
4. 352 лв. - стойността на неполучено парично обезщетение за временна неработоспособност, ведно със законната лихва върху тази сума и мораторна лихва в размера на 45.00 лева;
5. 800 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, представляваща стойността на представителното облекло за 2014 г. и 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, както и 130.48 лв. мораторна лихва;
6. 150 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, представляваща платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, както и 24.47 лева, мораторна лихва.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на констатацията, че описаните в него съдебни решения подлежат на изпълнение. От тях е видно, че като цяло в конкретния случай обезщетенията за имуществени вреди са присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Иначе казано не става въпрос за обезщетения, платени от работодателя или за сметка на работодателя (в случая НАП). Предвид на това, както е посочено и в писмото на Прокуратурата на Република България, считам, че разпоредбите, касаещи доходите от трудови правоотношения, са неотносими към изброените по-горе суми.
Във връзка с данъчното третиране на изброените плащания е необходимо да се има предвид следното:
На основание чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ не са облагаеми обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи. Имуществени вреди са тези, които засягат материалните интереси на увредения. Те биват: претърпяна загуба (щета) - изразяваща се в намаление на имуществото на увредения и пропусната полза - увреденият пропуска да получи нещо, което при равни други условия би увеличило имуществото му. В правната доктрина и съдебната практика пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора - Тълкувателно решение № 3/2012 г. от 12.12.2012 г. на Върховния касационен съд.
Предвид на това с характер на пропусната полза са обезщетенията, посочени в т. 2, 4 и 5 по-горе, т.е. обезщетенията за неполучените трудово възнаграждение, обезщетение за временна неработоспособност и за суми за облекло, които общо са в размер на 18352 лв., каквато сума е посочена и в издадената на лицето служебна бележка. В тази връзка и след анализ на издадените по случая съдебни решения, описани в изпълнителния лист, следва да се уточни, че сумата от 352 лв. няма характер на обезщетение за временна неработоспособност, а представлява обезщетение за имуществена вреда, поради това, че лицето е получило по-малък размер на обезщетение за временна неработоспособност. Аналогичен извод може да се направи и по отношение на обезщетението в размер на 800 лв., което само по себе си не е сума за облекло, предоставена по силата на закон на държавния служител, а обезщетение за имуществена вреда, тъй като поради отстраняването си от работа служителят не е получил такава сума за две години. Предвид на това липсва правно основание така получените обезщетения да бъдат освободени от облагане и същите коректно са третирани от платеца като облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 1 от ЗДДФЛ. Облагаема е и присъдената лихва за тези обезщетения, на основание чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 10 от същия закон.
Предвид изложеното по-горе считам, че възраженията на Прокуратура на Република България са основателни и приложената към преписката служебна бележка е попълнена правилно, като в нея са посочени само облагаемите доходи по чл. 35, т. 1 и 3 от ЗДДФЛ.
/Съгласно Заповед №ЗЦУ-1071/04.08.2020 г., Пламен Димитров/
Становището е изготвено във връзка с искане за тълкуване на облагаеми и необлагаеми доходи по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и начина на отразяването им в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, по повод възражение на Прокуратурата на Република България срещу корекция на подадени данни за изплатени доходи на конкретно физическо лице.
Според изложеното в писмото на Прокуратурата, на 03.06.2019 г. е извършено плащане по изпълнителен лист № 18 от 03.04.2019 г., издаден от Окръжен съд ... по гр. дело № 138/2017 г. на същия съд. От изпълнителния лист е видно, че Прокуратурата трябва да заплати на лицето следните суми:
- 1. 6 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва;
- 2. 17 200 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение, заедно със законната лихва върху тази сума;
- 3. 356.06 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, представляваща стойността на заплатени от лицето здравноосигурителни вноски, ведно със законната лихва върху тази сума и 58.07 лв. мораторна лихва върху тази сума;
- 4. 352 лв. - стойността на неполучено парично обезщетение за временна неработоспособност, ведно със законната лихва върху тази сума и мораторна лихва в размер на 45.00 лв.;
- 5. 800 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, представляваща стойността на представителното облекло за 2014 г. и 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, както и 130.48 лв. мораторна лихва;
- 6. 150 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, представляваща платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, както и 24.47 лв. мораторна лихва.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на констатацията, че посочените в него съдебни решения подлежат на изпълнение. От тези решения се установява, че като цяло обезщетенията за имуществени вреди са присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ.
Посочва се, че не става въпрос за обезщетения, платени от работодателя или за сметка на работодателя (в случая НАП). Поради това, както е отбелязано и в писмото на Прокуратурата на Република България, разпоредбите, отнасящи се до доходите от трудови правоотношения, са неотносими към изброените по-горе суми.
Във връзка с данъчното третиране на тези плащания се прилага следното:
На основание чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ не са облагаеми обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи.
Имуществени вреди са тези, които засягат материалните интереси на увредения и се делят на:
- претърпяна загуба (щета) - намаление на имуществото на увредения;
- пропусната полза - увреденият пропуска да получи нещо, което при равни други условия би увеличило имуществото му.
В правната доктрина и съдебната практика пропуснатата полза се определя като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 г. от 12.12.2012 г. на Върховния касационен съд.
С оглед на това се приема, че с характер на пропусната полза са обезщетенията, посочени в т. 2, 4 и 5 по-горе, а именно:
- обезщетението за неполучено трудово възнаграждение (17 200 лв.);
- обезщетението за неполучено парично обезщетение за временна неработоспособност (352 лв.);
- обезщетението за неполучени суми за представително облекло за 2014 г. и 2015 г. (800 лв.).
Тези суми общо възлизат на 18 352 лв., като същата сума е посочена и в издадената на лицето служебна бележка.
След анализ на съдебните решения, описани в изпълнителния лист, се уточнява, че сумата от 352 лв. няма характер на обезщетение за временна неработоспособност, а представлява обезщетение за имуществена вреда, произтичаща от това, че лицето е получило по-малък размер на обезщетение за временна неработоспособност.
Аналогичен извод се прави и за обезщетението в размер на 800 лв., което не представлява сума за облекло, предоставена по силата на закон на държавния служител, а обезщетение за имуществена вреда, тъй като поради отстраняването си от работа служителят не е получил такава сума за две години.
Поради това липсва правно основание тези обезщетения да бъдат освободени от облагане и те правилно са третирани от платеца като облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 1 от ЗДДФЛ.
Облагаема е и присъдената лихва за тези обезщетения, на основание чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ.
Извод: Възраженията на Прокуратурата на Република България се приемат за основателни и приложената към преписката служебна бележка е попълнена правилно, като в нея са посочени само облагаемите доходи по чл. 35, т. 1 и т. 3 от ЗДДФЛ.
