НАП: Осигурителни вноски при незаконно уволнение за периода на обезщетение за безработица и отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете по КСО

Относно прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване при уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, се излага следното становище.

Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО са били без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган.

За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО - от работодателя им, върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.

Осигурителните вноски се внасят в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, в зависимост от категорията труд при условията, на които е работило лицето преди уволнението, съгласно чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО.

Извод: Периодът от незаконното уволнение до възстановяването на работа се зачита за осигурителен стаж, като за него се дължат осигурителни вноски от осигурителя (или работодателя по чл. 4а, ал. 1 от КСО) върху последното брутно възнаграждение или върху разликата с осигурителния доход, ако лицето е било осигурявано през този период.

Начинът за определяне на осигурителния доход, върху който се внасят дължимите осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1-3 от КСО, е уреден в чл. 1а от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

Съгласно чл. 1а от НЕВДПОВ осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1-3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни.

Когато не са отработени всички работни дни през този месец, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.

Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1-3 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.

С оглед точното и коректно определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за периода на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, лицата са задължени да декларират пред осигурителя месечния размер на осигурителния доход, върху който са били осигурявани, или обстоятелството, че не са били осигурявани.

Осигурителните вноски за периода по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган, съгласно чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО.

В същия срок осигурителят следва да подаде данни за осигурителния доход на лицето по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите и осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, с код за вид осигурен 18, на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата.

Извод: Осигурителният доход за периода по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО се определя по реда на чл. 1а от НЕВДПОВ, не може да е под минималния осигурителен доход/минималната работна заплата, лицето е длъжно да декларира осигурителния си доход за периода, а осигурителят внася вноските и подава данни по Наредба № Н-8 в срока по чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО.

В конкретния случай е изложена следната фактическа обстановка:

За периода от уволнението до възстановяването на работа лицето е получавало обезщетение за безработица от териториално поделение на НОИ, след което е започнало работа по трудов договор при друг работодател и ползва отпуск по чл. 163, ал. 1 и чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за бременност, раждане и отглеждане на дете.

Въпрос: Работодателят, извършил уволнението, признато от съда за незаконно, дължи ли осигурителни вноски за периода, в който лицето е безработно с право на обезщетение за безработица и за периода на ползване на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете при другия работодател?

В КСО е уредено зачитането на осигурителен стаж за определени периоди от време, без да се изисква внасяне на осигурителни вноски. Тези случаи са посочени в чл. 9, ал. 2 от КСО и включват:

• периода, през който лицето е получавало обезщетение за безработица;
• периода на ползване на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете, като работодателят, разрешил този вид отпуск, не дължи осигурителни вноски.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО е обща и не предвижда изключения. Осигурителни вноски се дължат за целия период от уволнението до възстановяването, освен в случаите, когато за този период лицето е било осигурявано върху осигурителен доход, по-голям от последното брутно възнаграждение.

За времето, когато лицето е било осигурявано, осигурителни вноски се дължат върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход, върху който е осигурявано при новия работодател (осигурител), ако този доход е по-малък.

Съгласно чл. 54е, ал. 1 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.

Целта е лицето, което е получило обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, да възстанови изплатеното парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, тъй като лицето вече е било обезщетено от своя работодател - осигурител за същия период от време и с обратна сила е отпаднало основанието за получаване на парично обезщетение за безработица. Законодателят не допуска кумулиране на тези две обезщетения.

Извод: Въпреки че по чл. 9, ал. 2 от КСО периодите на обезщетение за безработица и на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете се зачитат за осигурителен стаж без вноски от съответния работодател, при незаконно уволнение се прилага общата норма на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО и за целия период от уволнението до възстановяването се дължат осигурителни вноски, освен ако лицето е било осигурявано върху по-висок доход.

Предвид гореизложеното, в конкретния случай работодателят/осигурителят, извършил незаконното уволнение, следва да внесе осигурителни вноски върху последното брутно трудово възнаграждение на лицето преди уволнението и за периода на получаване на обезщетение за безработица, и за периода на ползване на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете.

Извод: Работодателят, извършил незаконното уволнение, дължи осигурителни вноски върху последното брутно трудово възнаграждение за целия период от уволнението до възстановяването, включително за времето на получаване на обезщетение за безработица и на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете при друг работодател, при спазване на правилото за внасяне върху разликата, ако през част от периода лицето е било осигурявано върху по-нисък доход.