Изх. № M-26-В-117
Дата: 15.04.2020 г.
ЗКПО - чл. 92
СИДДО между България и Турция - чл. 7, чл. 12 и чл. 22
ОТНОСНО: Запитване относно данъчното третиране на доходи на българско дружество по смисъла на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Република Турция
От представената във Вашето запитване фактическа обстановка е видно, че съдружниците и управителите на българско дружество са физически лица, които са местни лица на Турция. Българското дружество има офис, находящ се в гр. Пловдив. Дружеството възнамерява да сключи договор, въз основа на който същото ще разработи софтуер за турско дружество. За разработването на софтуера българското дружество ще наеме служители, които ще работят в офиса на дружеството в гр. Пловдив.
При описаната по-горе фактическа обстановка Вие желаете да получите отговор на следните въпроси:
- Търговските взаимоотношения между българското и турското дружество попадат ли в обхвата на СИДДО между България и Турция?
- Възнагражденията за разработването на софтуера представляват ли авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на чл. 12 или попадат в обхвата на чл. 21 от цитираната спогодба?
- Необходимо ли е турското дружество да удържи данък при източника в размер на 10% при извършване на плащания към българското дружество? При положителен отговор, какъв документ следва да предостави турското дружество за удържания данък? Необходимо ли е турското дружество да предоставя подобен документ след всяко извършено плащане и съответно удържан данък в Турция или е достатъчно да се предостави само един документ по отношение на целия удържан данък?
- Какви са задълженията на българското дружество по отношение декларирането на евентуално удържан в Турция данък при източника?
Във връзка с така поставените от Вас въпроси и относимата към тях нормативна уредба, на основание на чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите(ЗНАП), изразявам следното становище:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗНАП изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им.
Поставените от Вас въпроси са формулирани общо и са свързани със задължения на други лица, които остават анонимни. Липсва ключова информация, която е от значение за правилното определяне на вида и характера на дохода на българското дружество. В допълнение, част от зададените въпроси касаят разпоредби на турското вътрешно законодателство, за които Националната агенция за приходите не разполага с информация и чието тълкуване е извън нейните компетенции. В тази връзка, следва да имате предвид, че изразеното по-долу становище е принципно.
Между България и Турция има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане(СИДДО), ратифицирана със закон, приет от 37-то Народно събрание на 21 септември 1995 г., в сила от 17 септември 1997 г. Спогодбата представлява международен договор, който не създава нови задължения, а преразпределя данъчнооблагателните правомощия между нашите две държави и предоставя облекчения при облагането на конкретни видове доходи, но не дава възможност за избор на лицата къде да се облагат доходите, реализирани от тях.
Предвид горното е необходимо първо да се прецени дали реализираните от българското дружество възнаграждения за разработването на софтуера ще бъдат облагаеми с данък при източника по смисъла на турското вътрешно законодателство. В случай че те са облагаеми, въз основа на относимите факти и обстоятелства би следвало да се анализира тяхното третиране и съгласно СИДДО между България и Турция, включително дали спогодбата предвижда облекчение спрямо тяхното облагане по вътрешното законодателство на Турция.
Спогодбата между България и Турция съдържа изрична дефиниция на термина "авторски и лицензионни възнаградения" - чл. 12, ал. 3 от спогодбата, т.е. за да бъдат третирани като авторски и лицензионни възнаграждения, доходите, които ще реализира българското дружество, следва да попаднат в обхвата на съответната дефиниция. Съгласно чл. 12, ал. 3 от спогодбата, изразът "авторски и лицензионни възнаграждения" означава плащания от всякакъв вид, получени за използването или за предоставяне правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми и записи за радио- или телевизионно предаване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит, или за използването на или за предоставяне правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване. При положение че турското дружество получава частични права върху софтуера, включващи право да го възпроизвежда, разпространява или модифицира, а българското дружеството запазва правото на интелектуална собственост върху продукта, тогава реализираните възнаграждения е много възможно да попаднат в обхвата на чл. 12 от СИДДО. В този случай на основание чл. 12, ал. 2 от спогодбата наложеният данък в Турция не би следвало да надвишава 10 на сто от брутния размер на дохода.
В цитираната хипотеза българското дружество ще може да използва метода за избягване на двойното данъчно облагане, предвиден в чл. 22 от спогодбата. Съгласно чл. 22 от СИДДО, когато местно лице на България получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на спогодбата могат да се облагат с данък в Турция, България ще приспадне от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Турция. Това приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка, който е изчислен преди да е направено приспадането, отнасящ се съобразно случая до дохода, който може да бъде обложен с данък в Турция.
В случай че извършеното облагане в Турция е в съответствие със СИДДО, при декларирането и облагането на процесния доход в България българското дружество ще може да използва като метод за избягване на двойното данъчно облагане "обикновен данъчен кредит". На основание чл. 92, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане към годишната си данъчна декларация то следва да приложи доказателства за размера на внесения в чужбина данък. Доказателството за удържан в чужбина данък може да е обективирано в един или повече документа, важното е този документ/документи самостоятелно или съвкупно да отразява внесения в Турция данък за данъчната година.
Доколкото обаче от изложената фактическа обстановка може да се направи обосновано предположение, че българското дружество единствено ще разработи софтуера и всички права, свързани с него, следва това ще бъдат прехвърлени на турското дружество, то тогава приложими спрямо облагането на реализираните от българското дружество доходи вероятно ще бъдат разпоредбите на чл. 7 (Печалби от стопанска дейност) от спогодбата. Съгласно чл. 7, ал. 1, печалбите на предприятие на едната договаряща държава ще се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност.
В настоящия случай няма данни цитираният доход да е свързан с място на стопанска дейност, което българското дружество има в Турция, поради което този доход ще подлежи на облагане само в България.
Моля да имате предвид, че е възможно облекченията по спогодбата да не се прилагат автоматично в Турция, а да е необходимо да бъдат доказани основанията за нейното прилагане. В тази връзка, за да приложи облекченията, предвидени в СИДДО, най-вероятно българското дружеството ще е необходимо да представи определени документи пред платеца на дохода или турските данъчни власти. Такива документи могат да бъдат декларации, удостоверение за местно лице и др. В случай че е необходимо издаването на удостоверение за местно лице, българското дружество може да поиска да му бъде издадено такова от съответната териториална дирекция (офис) по регистрация.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: (п)
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
От фактическата обстановка се установява, че съдружниците и управителите на българско дружество са физически лица - местни лица на Турция. Българското дружество има офис в гр. Пловдив. Предвижда се сключване на договор, по силата на който българското дружество ще разработи софтуер за турско дружество. За разработването ще бъдат наети служители, които ще работят в офиса в гр. Пловдив.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос: Търговските взаимоотношения между българското и турското дружество попадат ли в обхвата на СИДДО между България и Турция?
Въпрос: Възнагражденията за разработването на софтуера представляват ли авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на чл. 12 или попадат в обхвата на чл. 21 от цитираната спогодба?
Въпрос: Необходимо ли е турското дружество да удържи данък при източника в размер на 10% при извършване на плащания към българското дружество?
Въпрос: При положителен отговор, какъв документ следва да предостави турското дружество за удържания данък?
Въпрос: Необходимо ли е турското дружество да предоставя подобен документ след всяко извършено плащане и съответно удържан данък в Турция или е достатъчно да се предостави само един документ по отношение на целия удържан данък?
Въпрос: Какви са задълженията на българското дружество по отношение декларирането на евентуално удържан в Турция данък при източника?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.
Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването.
Поставените въпроси са формулирани общо и са свързани със задължения на други лица, които остават анонимни. Липсва ключова информация, важна за правилното определяне на вида и характера на дохода на българското дружество. Част от въпросите засягат разпоредби на турското вътрешно законодателство, за които НАП не разполага с информация и чието тълкуване е извън нейните компетенции. Поради това изразеното становище е принципно.
Извод: НАП дава само принципно становище поради общия характер на въпросите, липсата на конкретни данни и факта, че част от тях засягат турското вътрешно законодателство, което е извън компетентността на НАП.
Приложимост на СИДДО между България и Турция и общи принципи
Между България и Турция е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирана със закон, приет от 37-то Народно събрание на 21 септември 1995 г., в сила от 17 септември 1997 г. Спогодбата е международен договор, който не създава нови задължения, а преразпределя данъчнооблагателните правомощия между двете държави и предоставя облекчения при облагането на конкретни видове доходи. Тя не дава възможност на лицата да избират в коя държава да се облагат реализираните от тях доходи.
Необходимо е първо да се прецени дали възнагражденията за разработването на софтуера, реализирани от българското дружество, подлежат на облагане с данък при източника по турското вътрешно законодателство. Ако те са облагаеми, въз основа на относимите факти и обстоятелства следва да се анализира тяхното третиране и съгласно СИДДО между България и Турция, включително дали спогодбата предвижда облекчение спрямо облагането по турското вътрешно законодателство.
Извод: СИДДО между България и Турция е приложима като международен договор, който разпределя данъчните правомощия и предвижда облекчения, но първо трябва да се установи дали доходът е облагаем по турското вътрешно право, след което да се прецени третирането му по спогодбата.
Характер на възнагражденията - авторски и лицензионни възнаграждения или печалби от стопанска дейност
Спогодбата между България и Турция съдържа изрична дефиниция на термина "авторски и лицензионни възнаграждения" в чл. 12, ал. 3. За да бъдат третирани като такива, доходите на българското дружество трябва да попаднат в обхвата на тази дефиниция.
Съгласно чл. 12, ал. 3 от спогодбата, изразът "авторски и лицензионни възнаграждения" означава плащания от всякакъв вид, получени за използването или за предоставяне правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми и записи за радио- или телевизионно предаване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит, или за използването на или за предоставяне правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване.
Ако турското дружество получава частични права върху софтуера, включително право да го възпроизвежда, разпространява или модифицира, а българското дружество запазва правото на интелектуална собственост върху продукта, реализираните възнаграждения е много възможно да попаднат в обхвата на чл. 12 от СИДДО. В този случай, на основание чл. 12, ал. 2 от спогодбата, наложеният данък в Турция не би следвало да надвишава 10 на сто от брутния размер на дохода.
В тази хипотеза българското дружество ще може да използва метода за избягване на двойното данъчно облагане, предвиден в чл. 22 от спогодбата.
Съгласно чл. 22 от СИДДО, когато местно лице на България получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на спогодбата могат да се облагат с данък в Турция, България ще приспадне от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Турция. Това приспадане няма да надвишава онази част от данъка, изчислен преди приспадането, която се отнася до дохода, който може да бъде обложен с данък в Турция.
В случай че извършеното облагане в Турция е в съответствие със СИДДО, при декларирането и облагането на този доход в България българското дружество ще може да използва като метод за избягване на двойното данъчно облагане "обикновен данъчен кредит". На основание чл. 92, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане към годишната си данъчна декларация дружеството следва да приложи доказателства за размера на внесения в чужбина данък. Доказателството за удържан в чужбина данък може да бъде в един или повече документа, като е важно документът или документите самостоятелно или съвкупно да отразяват внесения в Турция данък за данъчната година.
От изложената фактическа обстановка може да се направи обосновано предположение, че българското дружество единствено ще разработи софтуера и всички права, свързани с него, следва да бъдат прехвърлени на турското дружество. В този случай спрямо облагането на реализираните от българското дружество доходи вероятно ще бъдат приложими разпоредбите на чл. 7 (Печалби от стопанска дейност) от спогодбата.
Съгласно чл. 7, ал. 1 печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. В разглеждания случай няма данни доходът да е свързан с място на стопанска дейност, което българското дружество има в Турция, поради което този доход ще подлежи на облагане само в България.
Извод: Ако българското дружество запази права върху софтуера и предоставя на турското дружество право на използване, възнагражденията вероятно ще се третират като авторски и лицензионни възнаграждения по чл. 12 от СИДДО, с максимален данък в Турция 10% и право на обикновен данъчен кредит по чл. 22 от СИДДО и чл. 92, ал. 6 от ЗКПО. Ако всички права върху софтуера се прехвърлят на турското дружество, доходът по-скоро ще се третира като печалба от стопанска дейност по чл. 7 от СИДДО и при липса на място на стопанска дейност в Турция ще се облага само в България.
Документиране на удържания данък и прилагане на облекченията по СИДДО
В случай че доходът се облага в Турция в съответствие със СИДДО и българското дружество прилага метода "обикновен данъчен кредит", към годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО следва да се приложат доказателства за размера на внесения в чужбина данък. Доказателството за удържан в чужбина данък може да бъде материализирано в един или повече документа, като е важно тези документи самостоятелно или съвкупно да отразяват внесения в Турция данък за данъчната година.
Възможно е облекченията по спогодбата да не се прилагат автоматично в Турция, а да е необходимо да бъдат доказани основанията за прилагането им. За да се приложат облекченията, предвидени в СИДДО, най-вероятно българското дружество ще трябва да представи определени документи пред платеца на дохода или пред турските данъчни власти. Такива документи могат да бъдат декларации, удостоверение за местно лице и други подобни.
Извод: За ползване на обикновен данъчен кредит в България българското дружество трябва да разполага с документи, доказващи размера на внесения в Турция данък, които се прилагат към годишната данъчна декларация; документът може да бъде един или няколко, стига да отразяват целия внесен данък за годината. Прилагането на облекченията по СИДДО в Турция вероятно изисква представяне на документи (напр. декларации, удостоверение за местно лице) пред платеца или турските данъчни органи.
