НАП: Данъчно задължено лице за данъка върху таксиметров превоз на пътници по ЗМДТ

Според изложените във Вашето запитване факти притежавате удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено по Закона за автомобилните превози. Посочили сте, че фирмата Ви не притежава лични или наети автомобили. Дейността се извършва от Ваше име, но за сметка на физически лица - водачи, регистрирани като упражняващи свободна професия.

Посочили сте, че с всеки водач на автомобил е сключен договор за франчайз, в който са определени задълженията на ЕТ "...", а именно административно обслужване на водачите, като нямате отношение към техните приходи и разходи. Посочили сте също, че в таксиметровия апарат като данъчно задължено лице е посочен водачът, но фигурира и името на фирмата-превозвач (ЕТ "..."). Фирмата Ви не реализира приходи от транспортната дейност, но с оглед промените в ЗМДТ се задължава да плати данък за всеки автомобил. Считате, че всеки водач трябва да Ви заплати съответната сума и Вие да преведете дължимия данък.

В тази връзка поставяте следните въпроси:

Въпрос: Как трябва да стане счетоводното отчитане на приходите и разходите в касата на фирмата?

Въпрос: В момента на плащането на дължимия данък от всеки един водач какъв счетоводен документ трябва да му се издава?

Въпрос: Считате, че е налице несъответствие между Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Наредба № 35 от 3 ноември 1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет. В тази връзка поставяте въпрос - кой е данъчно задълженото лице?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба се изразява следното становище:

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин. От тази разпоредба следва, че въпросите, свързани с разясняването на счетоводното законодателство, са извън компетентността на изпълнителния директор на НАП.

С оглед на това и съгласно чл. 33, т. 4 от Устройствения правилник на Министерство на финансите запитването Ви е препратено до Дирекция "Данъчна политика", която е компетентна да изготвя становища по прилагане на счетоводното законодателство. Приложено Ви е изпратено писмо на Дирекция "Данъчна политика", постъпило в ЦУ на НАП с вх. № М-24-36-81#2 от 04.01.2017 г., с което е изразено становище по поставените от Вас въпроси, включително по прилагането на счетоводното законодателство.

Извод: НАП не е компетентна да дава разяснения по счетоводното законодателство, поради което по тези въпроси е приложено становище на Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.

Относно данъка върху таксиметров превоз на пътници и данъчно задълженото лице

Със Закона за допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 32 от 2016 г.) е регламентирано, в сила от 01.01.2017 г., данъчно задължените лица, посочени в раздел VIII на този закон, да се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници - чл. 61у, ал. 1 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 61у от ЗМДТ данъчно задължени лица са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози.

В чл. 61ф, ал. 2 от ЗМДТ е предвидено, че данъкът върху таксиметров превоз на пътници се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), при необходимост, текстовете на Наредба № 35 от 3 ноември 1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет (обн., ДВ, бр. 97/1999 г.) следва да се синхронизират с цитирания по-горе нормативен акт от по-висока степен - ЗМДТ. В тази връзка следва да се обърнете по компетентност към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Следва да се има предвид, че ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт - чл. 15, ал. 3 от ЗНА.

Оттук следва, че установеното от Вас несъответствие между текстовете на ЗМДТ и Наредба № 35 от 3 ноември 1999 г. не отменя ангажиментите, които имате в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 61у от ЗМДТ.

Извод: Данъчно задължено лице за данъка върху таксиметров превоз на пътници по чл. 61у от ЗМДТ е превозвачът, притежаващ удостоверение за регистрация и разрешение за таксиметров превоз, и той дължи данъка за всеки автомобил с издадено разрешение, независимо от несъответствията с Наредба № 35, като в случай на противоречие се прилага ЗМДТ като акт от по-висока степен.

Приложение: Копие от писмо на Дирекция "Данъчна политика", вх. № М-24-36-81#2 от 04.01.2017 г.