Изх. № М-24-38-69
Дата: 14. 10. 2022 год.
ЗНАП, чл. 10, ал. 1, т. 10;
ДОПК, чл. 84;
ДОПК, чл. 85;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 1, буква "а";
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 1, буква "б";
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 1, буква "й";
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, §. 1;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, §. 3, буква "а";
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 13;
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 11;
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 14, §. 5;
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 14, §. 6;
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 16, §. 1;
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 16, §. 2;
ОТНОСНО:Приложимо законодателство при осъществяване на трудова дейност на територията на Гърция и България
Във Ваше писмо с вх. №.................. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Вашият син от няколко години пребивава в Гърция за част от времето. Там той работи на повикване и е осигуряван по гръцкото законодателство за положен труд в определени дни от месеца. Едновременно с това е регистриран като земеделски производител от 01.11.2022 г. и се осигурява по българското законодателство за тази си дейност.
Поставен е следният въпрос:
Допустимо ли е осигуряване в две държави едновременно /ако съвпадат някои от месеците/ и ще бъде ли зачетен осигурителният доход от България /или и от двете държави/?
Предвид така изложената непълна фактическа обстановка е необходимо да имате предвид следното:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка, съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им.
В изпратеното от Вас писмо не са посочени никакви данни, идентифициращи лицето, с чиито права и задължения е свързано запитването, a информацията относно осъществяваните от него трудови дейности e непълна.
Следва да имате предвид, че заинтересованите лица могат да получат отговор на интересуващите ги въпроси след като:
- се идентифицират като задължени лица и
- изложат максимално изчерпателно конкретните факти и обстоятелства, касаещи осъществяваната от тях дейност.
Във връзка с горното изразявам само принципно становище по поставените въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-долу.
По отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
В конкретния случай лицето е гражданин на България, осъществява трудова дейност на територията на Гърция и България и попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава членка (член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004).
Координационните регламенти не допускат прилагането на законодателствата в областта на социалната сигурност на две държави членки (България и Гърция) за един и същ период.
В следствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си(член 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004).
Въпреки това координационните регламенти предвиждат редица изключения от основното правило при определени условия.
За да се избегнат възможните неблагоприятни последици за лицата от честа смяна на приложимото спрямо тях законодателство, са предвидени специални правила при определяне на приложимото законодателството за тези, които обичайно осъществяват дейност като заети и/или самостоятелно заети на територията на две и повече държави членки.
За да попадне лицето в приложното поле на член 13 от Регламент (ЕО) №883/2004 "Осъществяване на дейност в две или повече държави членки", трудовите дейности, осъществявани от него, следва обичайно да обхващат територията на няколко държави членки и трябва да бъдат разграничавани от онези, които се упражняват по изключение или за ограничен срок. За последните се прилага основно правило и осигуряването се осъществява в държавата, в която се осъществява и дейността.
Понятията, характеризиращи обичайност на трудовата дейност за целите на прилагането на член 13, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, са пояснени с разпоредбите на член 14, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕО) №987/2009 както следва:
- лице, което "обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави членки", означава лице, което осъществява, едновременно или последователно, в полза на едно предприятие или работодател или на различни предприятия или работодатели, една или няколко отделни дейности в две или повече държави членки;
- лице, което "обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави членки" се отнася, по-специално, до лице, което едновременно извършва или редува една или повече отделни дейности като самостоятелно заето лице, независимо от естеството на тези дейности, в две или повече държави членки.
В конкретната хипотеза е необходимо да се изясни дали положението на лицето може да се квалифицира като обичайно осъществяване на трудови дейности на територията на България и Гърция. В случая е необходимо да се изясни характера на дейността в Гърция - има ли дългосрочен договор, по който се осъществява, има ли периодичен характер или е по-скоро инцидентни дейности, които не могат да бъдат предвидени във времето. Следва да се вземе под внимание и дейността в България като земеделски производител - дали се осъществява целогодишно или има сезонен характер.
В случай че е налице обичайност е необходимо да се изясни как се квалифицират трудовите дейности в двете държави - като заето или като самостоятелно заето лице.
Съгласно разпоредбите на член 1, буква "а" и буква "б" от Регламент (ЕО) №883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" означава всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социалноосигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение.
Имайте предвид, че трудовата дейност, осъществявана като земеделски производител, в България се квалифицира като дейност като самостоятелно заето лице. Необходимо е да се изясни дейността в Гърция как се определя съгласно гръцкото законодателство.
При всички случаи на работа на територията на две и повече държави членки, лицатаса длъжни да уведомят компетентната институция на държавата членка, в която пребивават (основание член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) №987/2009).
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 е в член 1, буква "й" от него. "Пребиваване" е мястото, където лицата обичайно пребивават.
Критериите за установяване на пребиваването са въведени в член 11 от Регламент (ЕО) №987/2009.
В случай че лицето пребивава в България по смисъла на координационните регламенти, то следва да уведоми компетентната териториална дирекция на НАП за обстоятелството, че осъществява дейност като заето и/или самостоятелно заето лице в дведържави членки, като за целта попълни съответния образец.
Образците на уведомленията са налични в интернет страницата на агенцията на адрес http://nra.bg/. Уведомлението може да бъде подадено както в офис на НАП, така и по пощата или чрез портала за електронни услуги на агенцията.
Член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009 предвижда след предоставяне на необходимата информация в компетентната териториална дирекция на НАП, за лицето да бъде определено законодателство в областта на социалната сигурност като се вземат предвид разпоредбите на член 13 от Регламент (ЕО) от №883/2004 и член 14 от Регламент (ЕО) №987/2009.
В случая за периода на осъществяване на дейност на територията на двете държави членки може да бъде определено или българското или гръцкото законодателство като приложимо спрямо лицето в зависимост от конкретните факти.
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост и за всички осъществявани от лицето дейности, с произтичащите от това задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/БОРИС МИХАЙЛОВ/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: синът Ви от няколко години пребивава в Гърция за част от времето. Там работи на повикване и е осигуряван по гръцкото законодателство за положен труд в определени дни от месеца. Едновременно с това е регистриран като земеделски производител от 01.11.2022 г. и се осигурява по българското законодателство за тази дейност.
Въпрос: Допустимо ли е осигуряване в две държави едновременно (ако съвпадат някои от месеците) и ще бъде ли зачетен осигурителният доход от България (или и от двете държави)?
Посочено е, че фактическата обстановка е непълна.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.
Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във връзка с чл. 84 от ДОПК, в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им.
В изпратеното от Вас писмо не са посочени никакви данни, идентифициращи лицето, с чиито права и задължения е свързано запитването, а информацията относно осъществяваните от него трудови дейности е непълна.
Следва да се има предвид, че заинтересованите лица могат да получат отговор на интересуващите ги въпроси след като:
- се идентифицират като задължени лица и
- изложат максимално изчерпателно конкретните факти и обстоятелства, касаещи осъществяваната от тях дейност.
В тази връзка е изразено само принципно становище по поставените въпроси, като е отбелязано, че е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да дават основание за становище, различно от изложеното.
Извод: НАП посочва, че поради липса на идентификация и непълнота на фактите може да даде само принципно, а не конкретно обвързващо становище.
Приложими регламенти и принцип за едно приложимо законодателство
По отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат:
- Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004) и
- Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (Регламент (ЕО) № 987/2009).
В конкретния случай лицето е български гражданин, осъществява трудова дейност на територията на Гърция и България и попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава членка. Координационните регламенти не допускат прилагането на законодателствата в областта на социалната сигурност на две държави членки (България и Гърция) за един и същ период.
В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си - чл. 11, § 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Координационните регламенти предвиждат редица изключения от основното правило при определени условия.
Извод: По принцип за едно и също лице и период може да се прилага само законодателството на една държава членка, като по общо правило това е държавата, на чиято територия се полага трудът.
Осъществяване на дейност в две или повече държави членки - чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004
За да се избегнат неблагоприятни последици от честа смяна на приложимото законодателство, са предвидени специални правила за лицата, които обичайно осъществяват дейност като заети и/или самостоятелно заети на територията на две и повече държави членки.
За да попадне лицето в приложното поле на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004 "Осъществяване на дейност в две или повече държави членки", трудовите дейности, осъществявани от него, следва обичайно да обхващат територията на няколко държави членки и трябва да бъдат разграничавани от онези, които се упражняват по изключение или за ограничен срок. За последните се прилага основното правило и осигуряването се осъществява в държавата, в която се осъществява и дейността.
Понятията, характеризиращи обичайност на трудовата дейност за целите на прилагането на чл. 13, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, са пояснени в чл. 14, § 5 и § 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009, както следва:
- "лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави членки" означава лице, което осъществява, едновременно или последователно, в полза на едно предприятие или работодател или на различни предприятия или работодатели, една или няколко отделни дейности в две или повече държави членки;
- "лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави членки" се отнася, по-специално, до лице, което едновременно извършва или редува една или повече отделни дейности като самостоятелно заето лице, независимо от естеството на тези дейности, в две или повече държави членки.
В конкретната хипотеза е необходимо да се изясни дали положението на лицето може да се квалифицира като обичайно осъществяване на трудови дейности на територията на България и Гърция.
Необходимо е да се изясни характерът на дейността в Гърция - има ли дългосрочен договор, по който се осъществява, има ли периодичен характер или става въпрос по-скоро за инцидентни дейности, които не могат да бъдат предвидени във времето.
Следва да се вземе под внимание и дейността в България като земеделски производител - дали се осъществява целогодишно или има сезонен характер.
В случай че е налице обичайност, е необходимо да се изясни как се квалифицират трудовите дейности в двете държави - като дейност на заето лице или като дейност на самостоятелно заето лице.
Съгласно чл. 1, буква "а" и буква "б" от Регламент (ЕО) № 883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" означават всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социалноосигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение.
Посочено е, че трудовата дейност, осъществявана като земеделски производител в България, се квалифицира като дейност като самостоятелно заето лице. Необходимо е да се изясни как се определя дейността в Гърция съгласно гръцкото законодателство.
Извод: За да се приложи чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004, трябва да е налице обичайно осъществяване на дейност в две държави и да е ясно дали дейностите са като заето или като самостоятелно заето лице по законодателството на всяка държава.
Пребиваване и задължение за уведомяване
При всички случаи на работа на територията на две и повече държави членки лицата са длъжни да уведомят компетентната институция на държавата членка, в която пребивават - на основание чл. 16, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
Дефиницията на "пребиваване" за целите на прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 се съдържа в чл. 1, буква "й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 - "пребиваване" е мястото, където лицата обичайно пребивават.
Критериите за установяване на пребиваването са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
В случай че лицето пребивава в България по смисъла на координационните регламенти, то следва да уведоми компетентната териториална дирекция на НАП за обстоятелството, че осъществява дейност на територията на две държави членки.
(Текстът в предоставеното становище е прекъснат след думите "осъществява дейност ка...", поради което по-нататъшната част от становището не е налична.)
Извод: Лицето, което работи в две държави членки, е длъжно да уведоми институцията на държавата на пребиваване (ако това е България - съответната ТД на НАП), за да бъде определено едно приложимо законодателство; не се допуска едновременно осигуряване по законодателствата на две държави за един и същ период.
