НАП: Задължителна регистрация по чл. 99 от ЗДДС при вътреобщностно придобиване на микробус от ЮЛНЦ

Вх.№ 5300172 ОУИ София 57 Коментирай
Определя се режимът за регистрация по ЗДДС на ЮЛНЦ при покупка на микробус от Германия за дарение. НАП приема, че ако са налице материалноправните предпоставки за облагаемо вътреобщностно придобиване и не е приложен специален режим за стоки втора употреба, при стойност 30 000 лв. възниква задължителна регистрация по чл. 99, ал. 1 ЗДДС, независимо че микробусът ще бъде дарен.

Изх. №53-00-172

25.08.2023 г.

чл. 13, ал. 1 от ЗДДС;

чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС;

чл. 99, ал. 1 от ЗДДС;

чл. 99, ал. 2 от ЗДДС;

чл. 101, ал. 1 от ЗДДС;

чл. 101, ал. 8 от ЗДДС;

Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:

Юридическо лице с нестопанска цел (Сдружение или ЮЛНЦ) има намерение да закупи микробус от Германия на стойност 30 000,00 лв. (около 15 000 Евро). Сдружението извършва дейност в частна полза - дарения и не осъществява икономическа дейност. Покупката (вътреобщностното придобиване) на микробуса е с цел, стоката да бъде дарена в полза на центрове за настаняване от семеен тип, на хора с ограничена мобилност в с. ................

Сдружението счита, че тъй като не извършва икономическа дейност, само дарения, при една бъдеща регистрация за целите на ЗДДС, би следвало да подава само нулеви справки декларации по ЗДДС.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Следва ли във връзка с извършената покупка, сдружението задължително да се регистрира за целите на ЗДДС на основание чл. 99, ал. 1 от с.з. или на друго основание, при положение, че стоката (микробусът) няма да се използва от сдружението, я само ще бъде брандиран и дарен в полза на центъра?

2. Ако дружеството следва да се регистрира задължително за целите на ЗДДС, каква е процедурата по регистрация?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

Предвид стойността на покупката от 30 000,00 лв., настоящото становище е изготвено при предположение, че стоката предмет на покупката не отговаря на дадената дефиниция в §1, т. 17 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС за нови превозни средства, съответно същата има характер на стока втора употреба по смисъла на §1, т. 19 от ДР на ЗДДС. Предвид дадената дефиниция "Стоки втора употреба" са употребявани движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Не са стоки втора употреба:

а) произведенията на изкуството;

б) предметите за колекции;

в) антикварните предмети;

г) благородните метали и скъпоценните камъни независимо под каква форма са.

В глава девета (регистрация) от ЗДДС са разписани различни видове хипотези за регистрация по ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДДС, регистрацията по този закон е два вида - задължителна и по избор.

По-конкретно, съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, на задължителна регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.

Видно от изложената правна норма е, че на регистрация по чл. 99, ал. 1 от ЗДДС подлежи всяко юридическо лице (включително юридическите лица с нестопанска цел), независимо от неговото качество по смисъла на ЗДДС - данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.

Задължението за регистрация по реда на чл. 99, ал. 1 от ЗДДС не се отнася за нерегистрираните лица, които придобиват нови превозни средства, както и за данъчно задължени лица или данъчно незадължени юридически лица, които не са регистрирани по този закон и придобиват акцизни стоки, съгласно чл. 99, ал. 5 от ЗДДС, но предвид изложената фактическа обстановка тези обстоятелства не са налице налице.

За целите на задължителната регистрация по чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, законът не поставя условия по отношение на характера на последващата доставка на самата стока предмет на вътреобщностното придобиване - облагаема, освободена, с място на изпълнение извън територията на страната или предмет на специален режим. В случая, обстоятелството, че стоката предмет на покупката ще бъде дарена от страна на сдружението, в качеството му на ЮЛНЦ в полза на центъра не е определящо относно регистрацията по чл. 99, ал. 1 от ЗДДС.

Прагът за регистрация на основание чл. 99, ал. 2 от ЗДДС е сумата от 20 хиляди лева за текущата календарна година. При тази хипотеза, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗДДС, за лицата, извършващи вътреобщностното придобиване, възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши прага от 20 хиляди лева, като вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посочения праг, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗДДС, тази стойност се формира от общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.

Предвид цитираните разпоредби, за да се прецени дали стойността на закупената стока (микробус), която предстои да бъде извършена следва да се включи в сумата за регистрация за целите на чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо да се установи налице ли е облагаемо вътреобщностно придобиване на стоки по смисъла на закона.

В чл. 13, ал. 1 - 3, ал. 5 и 6 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване, като следва да се имат предвид изброените изключения в чл. 13, ал. 4 от ЗДДС, при които независимо, че са изпълнени общите характеристики на режима на вътреобщностното придобиване, не е налице вътреобщностно придобиване. По смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В случая покупката на микробус, който не се определя, като ново превозно средство за целите на ЗДДС от държава членка от Европейския съюз, от ЮЛНЦ, ако за покупката са налице материалноправните предпоставки за вътреобщностно придобиване, законът не третира покупката, като освободено вътреобщностно придобиване. Това е така, тъй като за целите на закона освободено от облагане с данък е всяко вътреобщностно придобиване на стоки, чиято доставка на територията на страната е освободена доставка по Глава четвърта от ЗДДС.

По отношение на стоките втора употреба в ЗДДС и в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕО) са разписани специални правила свързани с данъчното третиране на този вид доставки. В този смисъл, следва да се има предвид, че съгласно чл. 13, ал.4, т. 1 от ЗДДС, не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, определен в законодателството на съответната държава членка.

От гореизложеното, предвид неизяснената фактическа обстановка по отношение на начина по който ще бъде закупен микробусът, дали лицето доставчик, което е установено на територията Германия е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС, както и дали лицето има качеството на дилър на стоки втора употреба за сдружението е възможно да възникнат следните хипотези:

- доставчик е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия, включително дилър на стоки втора употреба и същият не е приложил специалния ред на облагане за стоки втора употреба по отношение на доставката;

При тази хипотеза за сдружението ще възникне задължение за регистрация по реда на чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, предвид обстоятелство, че стойността на покупката ще е в размер на 30 000,00 лв., т.е. над стойностният праг определен в чл. 99, ал. 2 от ЗДДС от 20 000,00 лв. В този случай на основание чл. 99, ал. 3 от ЗДДС, за сдружението, ще възникне задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС не по - късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването. Съгласно чл.63, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Вътреобщностното придобиване на микробуса, ще подлежи на облагане с данък по ЗДДС и за сдружението, ще възникне задължение за начиславане на данък.

- доставчик е данъчно задължено лице - дилър на стоки втора употреба, регистрирано за целите на ДДС в Германия и същият е приложил специален ред на облагане за стоки втора употреба, определен в законодателството на съответната държава членка;

При тази хипотеза за сдружението няма да възникне задължение за регистрация по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, независимо от стойността на направената покупка, тъй като доставката не попада в хипотезата на вътреобщностно придобиване на стоки, предвид изключението указано в разпоредбата на чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

- доставчик е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, включително физическо лице, което не е регистрирано за целите на ДДС в Германия.

При тази хипотеза отново за сдружението няма да възникне задължение за регистрация по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, независимо от стойността на направената покупка, предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, тъй като доставчикът не е регистриран за целите на ДДС в държавата членка Германия.

От изложеното може да се обобщи, че само ако е налице първата от изложените хипотези, за сдружението, независимо от неговото качество - данъчно задължено или данъчно незадължено юридическо лице, би възникнало задължение да се регистрира на основание чл. 99, ал. 1 от ЗДДС. Съответно по отношение на въпроса, дали за сдружението ще възникне основание за задължителна регистрация за целите на чл. 99, ал. 1 от ЗДДС е необходимо същото да установи по какъв ред и от какво лице ще закупи стоката. В тази връзка в съответствие с чл. 324 от Директива 2006/112/ЕО когато данъчнозадълженият дилър прилага както общите данъчни режими, така и режима за облагане на маржа на печалбата, той трябва да показва поотделно в своята отчетност сделките, които попадат под всеки от тези режими, в съответствие с правилата, установени от държавите-членки.

По втори въпрос:

Предвид изложеното в отговор по първи въпрос, ако за сдружението възникне задължение за регистрация съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, процедурата за регистрация е описана в разпоредбата на чл. 101 от ЗДДС, а задълженията на лицата във връзка с основанията за регистрация и необходимите документи във връзка с нея са описани в чл.73 и чл. 74 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец (Приложение № 1 към чл. 74, ал. 1 от ППЗДДС). В случая заявлението за регистрация следва да бъде подадено от сдружението не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването.

Заявлението се подава:

1. лично, когато данъчно задълженото лице е дееспособно физическо лице или едноличен търговец;

2. от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задълженото лице е юридическо лице или кооперация;

3. от лице с представителна власт съгласно учредителен договор, когато данъчно задълженото лице е неперсонифицирано дружество или осигурителна каса;

4. от акредитиран представител по чл. 135;

5. от лице, което е изрично упълномощено за това от лицата по т. 1, 2, 3 и 4 с нотариално заверено пълномощно;

6. от адвокат, изрично упълномощен за това от лицата по т. 1 - 4 с писмено пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.

Заявлението може да се подаде по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Заявлението трябва да съдържа основанието за регистрация, в случая чл. 99, ал. 1 от ЗДДС. Към заявлението се прилагат документи, определени в чл. 74 от ППЗДДС.

В случай, че сдружението не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, към заявлението по ал. 1 задължително заявява такъв адрес. При промяна на електронния адрес лицето в 7-дневен срок уведомява приходната администрация, освен ако промяната е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията. Заявените електронни адреси за кореспонденция се считат за електронен адрес за получаване на съобщения съгласно чл.28, ал. 2 от ДОПК.

След подаване на заявлението за регистрация органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация и издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията, като предвид чл. 101, ал. 8 от ЗДДС регистрацията по чл. 99 се извършва от органа по приходите в тридневен срок от подаване на заявлението за регистрация. Датата на регистрация по чл. 99, ал. 1 от ЗДДС се смята датата на връчването на акта за регистрация, предвид чл. 103, ал. 1 от ЗДДС.

Следва да се има предвид, че от страна на органа по приходите в рамките на неговите компетенции по време на проверката за наличие на основание за регистрация по ЗДДС, по реда на ДОПК от сдружението могат да бъдат поискани и допълнителни документи, които следва да бъдат представени. Съвкупната преценка на всички относими факти и обстоятелства е от компетентността на органа по приходите при осъществяване на контролно производство по реда на ДОПК. В съответствие с правомощията си, регламентирани с чл. 12, ал. 1 от ДОПК, при осъществяване на данъчно-осигурителен контрол чрез ревизия или проверка органите по приходите следва да проверят отчетността, счетоводните и други документи, книжа и носители на информация, изследват естеството на дейността, и преценяват доказателствата в тяхната съвкупност, като съобразяват правните им последици в съответствие с принципите на законност, обективност, самостоятелност и независимост.

Предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 2 и ал. 3 от ППЗДДС, регистрираните по ЗДДС лица следва да изготвят регистъра по ал. 1 "Дневник за продажбите" по образец - приложение № 10, независимо от вида и формата на водене на счетоводството. Регистрираните лица на основание чл. 97а, 99 и чл. 100, ал. 2 от закона:

- отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната.

- могат да не изготвят дневник за покупките по образец - приложение № 11. В тези случаи подаваният от лицето дневник за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности "нула" за числовите полета и "интервал" за символните полета.

Фактическата обстановка е следната: юридическо лице с нестопанска цел (сдружение или ЮЛНЦ) възнамерява да закупи микробус от Германия на стойност 30 000,00 лв. (около 15 000 евро). Сдружението извършва дейност в частна полза - дарения и не осъществява икономическа дейност. Покупката (вътреобщностното придобиване) на микробуса е с цел стоката да бъде дарена в полза на центрове за настаняване от семеен тип на хора с ограничена мобилност в с. ................. Сдружението счита, че тъй като не извършва икономическа дейност, а само дарения, при една бъдеща регистрация за целите на ЗДДС би следвало да подава само нулеви справки-декларации по ЗДДС.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Следва ли във връзка с извършената покупка сдружението задължително да се регистрира за целите на ЗДДС на основание чл. 99, ал. 1 от закона или на друго основание, при положение че стоката (микробусът) няма да се използва от сдружението, а само ще бъде брандирана и дарена в полза на центъра?

Въпрос 2: Ако дружеството следва да се регистрира задължително за целите на ЗДДС, каква е процедурата по регистрация?

По първи въпрос

Становището е изготвено при предположение, че стоката - предмет на покупката, не отговаря на дефиницията в § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на ЗДДС за нови превозни средства и съответно има характер на стока втора употреба по смисъла на § 1, т. 19 от допълнителните разпоредби на ЗДДС.

Съгласно дадената дефиниция "стоки втора употреба" са употребявани движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Не са стоки втора употреба:

  • произведенията на изкуството;
  • предметите за колекции;
  • антикварните предмети;
  • благородните метали и скъпоценните камъни, независимо под каква форма са.

В глава девета "Регистрация" от ЗДДС са разписани различни хипотези за регистрация по ЗДДС. Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДДС регистрацията по този закон е два вида - задължителна и по избор.

Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДДС на задължителна регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.

От тази правна норма следва, че на регистрация по чл. 99, ал. 1 от ЗДДС подлежи всяко юридическо лице, включително юридическите лица с нестопанска цел, независимо от качеството му по смисъла на ЗДДС - данъчно задължено или данъчно незадължено лице, когато извършва вътреобщностно придобиване на стоки.

Съгласно чл. 99, ал. 5 от ЗДДС задължението за регистрация по реда на чл. 99, ал. 1 не се отнася за нерегистрираните лица, които придобиват нови превозни средства, както и за данъчно задължени лица или данъчно незадължени юридически лица, които не са регистрирани по този закон и придобиват акцизни стоки. В разглежданата фактическа обстановка тези обстоятелства не са налице.

За целите на задължителната регистрация по чл. 99, ал. 1 от ЗДДС законът не поставя условия относно характера на последващата доставка на стоката - предмет на вътреобщностното придобиване, дали тя ще бъде облагаема, освободена, с място на изпълнение извън територията на страната или предмет на специален режим. В случая обстоятелството, че стоката - предмет на покупката, ще бъде дарена от сдружението като ЮЛНЦ в полза на центъра, не е определящо за регистрацията по чл. 99, ал. 1 от ЗДДС.

Прагът за регистрация по чл. 99, ал. 2 от ЗДДС е сумата от 20 000 лв. за текущата календарна година. При тази хипотеза, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДДС, за лицата, извършващи вътреобщностно придобиване, възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по закона не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши прага от 20 000 лв. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърля този праг, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност.

Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗДДС тази стойност се формира от общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.

За да се прецени дали стойността на закупената стока (микробус), която предстои да бъде придобита, следва да се включи в сумата за регистрация по чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо да се установи дали е налице облагаемо вътреобщностно придобиване на стоки по смисъла на закона.

В чл. 13, ал. 1 - 3, 5 и 6 от ЗДДС са посочени хипотезите, при които е налице вътреобщностно придобиване, като следва да се имат предвид и изключенията по чл. 13, ал. 4 от ЗДДС, при които, независимо че са изпълнени общите характеристики на режима на вътреобщностното придобиване, не е налице вътреобщностно придобиване.

По смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

В разглеждания случай покупката на микробус, който не се определя като ново превозно средство за целите на ЗДДС, от държава членка на Европейския съюз от ЮЛНЦ, ако за покупката са налице материалноправните предпоставки за вътреобщностно придобиване, не се третира от закона като освободено вътреобщностно придобиване. Освободено от облагане с данък е всяко вътреобщностно придобиване на стоки, чиято доставка на територията на страната е освободена доставка по глава четвърта от ЗДДС.

По отношение на стоките втора употреба в ЗДДС и в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност са разписани специални правила, свързани с данъчното третиране на този вид доставки. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, определен в законодателството на съответната държава членка.

Предвид неизяснената фактическа обстановка относно начина, по който ще бъде закупен микробусът, дали доставчикът, установен на територията на Германия, е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС, както и дали има качеството на дилър на стоки втора употреба, за сдружението са възможни следните хипотези:

  • Хипотеза 1: Доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия, включително дилър на стоки втора употреба, и не е приложил специалния ред на облагане за стоки втора употреба по отношение на доставката.

При тази хипотеза за сдружението ще възникне задължение за регистрация по реда на чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, тъй като стойността на покупката е 30 000,00 лв., тоест над стойностния праг по чл. 99, ал. 2 от ЗДДС от 20 000,00 лв. В този случай, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗДДС, за сдружението възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по закона не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвишава прага от 20 000,00 лв. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърля този праг, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност.

Извод: При хипотезата, при която доставчикът в Германия е регистрирано за целите на ДДС данъчно задължено лице и не прилага специалния ред за стоки втора употреба, за сдружението възниква задължение за регистрация по чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, тъй като стойността на вътреобщностното придобиване (30 000,00 лв.) надхвърля прага от 20 000,00 лв., като заявлението за регистрация следва да се подаде не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Справки задължения НАП

278
Здравейте.Аз също имам проблем със Сол. До началото на януари всичко си беше наред. Вчера проверявам Справка за извършени плащан...

2025: Въпроси за Декларации Обр.1, 3 и 6

23127
Цитат на: ghoisa в Вчера в 23:26 " как трябва да се направи Д6. В първата колона с вид плащане 5 ще се попълни реда само за ЗОВ ...

Майчинство при студентка на ГД

298
Цитат на: aaccountants в Днес в 08:56 " Сумата е над МРЗ след НПР, при изчисленията няма ОЗМ. Е? И какви точно бяха промените от...

Приложение № 4 за деклариране на данни от текущата счетоводна отчетност по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС

314
oх, благодаря !
Още от форума