НАП: Регистриране и отчитане на плащания чрез Stripe и задължения за регистрация на електронен магазин по Наредба № Н-18

1_ИТ-00-106/ 20.12.2021 г.

Наредба № Н-18 чл. 3, ал.17; чл.52а, ал.1 и чл.52м, ал.1

ЗДДС чл.118

Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП с вх.№ ............./20.12.2021 г. е описана следната фактическа обстановка:

Предстои учредяване на дружество, което планира да стопанисва електронен магазин, разработен чрез платформата Shopify на принципа на "дроп шипинг". Планира се клиентите на дружеството да бъдат от Великобритания. Клиентът ще има възможност за поръчка през електронния магазин на дружеството, като поръчката се обработва от служители на дружеството и се изпраща информация за доставката до доставчик от Китай, който ще изпраща стоката до клиента във Великобритания.

Посочвате, че българското дружество няма да има пряк контакт с пратката и стоката. Клиентите ще заплащат поръчаните стоки чрез системата Stripe Payments Europe Ltd (СТРАЙП), което представлява платформа за онлайн разплащания с кредитни и дебитни карти, т.е. клиентът заплаща стоката с кредитна или дебитна карта, а СТРАЙП превеждат сумата по сметка на клиента в акаунт Wise Business, след приспадане на комисионната. За поръчаните от китайския доставчик стока, същият ще издава фактура веднъж месечно, която ще бъде заплащана текущо след изпращане на поръчка към доставчика.

Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:

1. Когато получавате плащания от клиенти през системата СТРАЙП, следва ли да се издава фискален бон за клиента, при условие, че дружеството няма да има никакъв контакт със стоката и тя се изпраща от трета страна до друга трета страна, без да влиза на територията на България и клиентът няма как да получи този бон. При поръчката, на своя имейл клиентът ще получава информация за поръчката, съдържаща реквизити, аналогични на фактура?
2. Ползвайки системата СТРАЙП за плащането от клиентите от Великобритания, счита ли се за неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, във връзка с прилагането на чл.52о от Наредба № Н-18?
3. Следва ли лицето да регистрира електронен магазин по реда на чл.52м от Наредба № Н-18, след като електронния магазин няма да извършва продажби на територията на България, а ще има възможност за доставка само до Великобритания?

Предвид изложената фактическа обстановка, касаеща предстоящи (бъдещи) действия и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:

По първи и втори въпрос:

Извършването на електронна търговия се осъществява чрез продажби на стокии услуги чрезинтернет.Тя притежава някои специфики, които я отличават от традиционната търговия, като например - клиентът и доставчикът не се намират физически на едно и също място в момента на продажбата, обичайно продажбите се извършват чрез сключване на договор от разстояние, търговският обект, от който се извършват продажбите може да е физическо място с определен адрес, а плащането по продажбата се извършва посредством различни методи.

За да се приложат разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. по отношение на дадена продажба, търговският обект, от който се извършва продажбата, трябва да е на територията на Република България.

Общото правило, заложено в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е, че всяко лице (регистрирано и нерегистрирано по реда на закона) е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка (фискален бон) от фискално устройство са определени в Наредба №Н-18/2006 г.

За целите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. понятието "търговски обект" е това по §1, т. 41 от допълнителните разпоредби на ЗДДС, а именно: "всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби".

Видно от дадената дефиниция, на първо място законът е предвидил, че "търговски обект" е всяко място, като същият включва всяко физическо място на територията на страната, във или от което се извършват продажбите на стоки или услуги.

При електронната търговия от значение за определяне на търговския обект не е мястото, където се намира технологията, която поддържа уебсайта, или мястото, на което уебсайтът е достъпен, а мястото, където търговецът извършва в значителна степен на постоянност, икономическата си дейност. Тоест, както и при традиционната търговия, при електронната също има физическо място, от което задълженото лице управлява и извършва продажбите си. Това може да бъде както магазин, така и офис, склад, друго помещение или част от него, в което е създадена организация за управлението и реализацията на тази дейностот гледна точка на човешки и материални ресурси - например мястото, където се приемат заявки, обработват се поръчките, организира се транспорта, обработват се рекламации на клиенти и т.н.

В определени случаи, предвид специфична организация на дейността или с оглед съвременни бизнес или технологични решения, определянето като търговски обект на дадено физическо място би могло да бъде изключително трудно или невъзможно. В такава хипотеза, ако критериите за определяне на дадено физическо място като търговски обект са неприложими, следва да се приеме, че търговският обект е мястото, от което търговецът управлява дейността си (адресът на управление), срв. в този смисъл чл. 12 от Търговския закон.

В общия случай при извършване на продажба/доставка, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка. В случай, че плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор, по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ) фискална касова бележка не се издава.

Важно е да се отбележи, че определящ за издаване на фискален бон е начинът на плащане на стоките от страна на клиента, a не начинът на получаване от търговеца на платените по продажбата парични средства.

При електронната търговия, най-често използваните начини на плащане са:

• Плащане с кредитна или дебитна карта;
• Плащане с банков превод (внасяне на пари по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод);
• Плащане посредством системи за електронни плащания на доставчик на платежни услуги;
• Плащане в брой или с кредитна или дебитна карта при доставка на стоката от куриер при използване на услугата "Наложен платеж";
• Плащане с пощенски паричен превод.

Посочените начини на плащане не са изчерпателно изброени, като следва да се има предвид, че са възможни и други, но от гледна точка на изброените, плащанията по продажбите на стоки при електронна търговия могат да се групират, както следва:

- плащания, за които се изисква издаване на фискален бон;

- плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон.

При извършване на плащане по продажба на стока чрез банкова кредитна или дебитна карта, задълженото лице е длъжно да регистрира продажбата чрез издаване на фискален бон от фискално устройство или на системен бон от ИАСУТД. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в която изрично е указано, че се издава фискален или системен бон при плащане, извършено с банкова кредитна или дебитна карта. От тази гледна точка е без значение фактът, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС-устройство.

Когато плащането се извършва посредством системи за електронни плащания на доставчик на платежни услуги, този доставчик на платежни услуги може да е:

а) банка, съгласно Закона за кредитните институции;

б) платежна институция по смисъла на ЗПУПС, оперираща на територията на страната, която има сметка в банка на територията на страната или държава членка на ЕС;

в) дружество за електронни пари по смисъла на ЗПУПС, опериращо на територията на страната като платежна институция.

Обичайно, при извършване на платежни услуги, системите за електронни плащания на доставчици на платежни услуги предоставят възможност за повече от един начин на плащане. Най-често плащанията от клиента могат да се извършват чрез неговата банкова дебитна или кредитна карта, или чрез неговата платежна сметка чрез прехвърляне на парични средства от платежна сметка на клиента (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача.

С оглед на това, когато задължено лице извършва продажби, плащанията по които се извършват чрез дебитни или кредитни карти през система за електронни плащания на доставчик на платежни услуги, е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискален/системен бон.

Само в случай, че се извършват продажби на стоки или услуги, плащането, по които клиентът извършва чрез прехвърляне на парични средства от своята платежна сметка (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача, не е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискална касова бележка.

Считано от 1 февруари 2020 г. е създадена алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба. По силата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:

1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с от наредбата; и

2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

В този случай е необходимо лице, изпълняващо условията и желаещо да приложи посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин, да се запознае подробно с разпоредбите в членове 51о - 52у от Наредба № Н-18/2006 г.

Съгласно чл. 52о, ал.1 от Наредба № Н-18, лицето по чл. 3, ал. 17 е длъжно да регистрира и отчита продажбата на стоки или услуги при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта чрез издаване на документ за регистриране на продажбата, който трябва да бъде четим и да съдържа най-малко посочените от т.1 до т.6 реквизити.

"Неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта" е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца - т. 96 от ДР на ЗДДС.

Следователно, прилагането на новия ред за документиране се допуска, при условие че лицата приемат неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта само по платежни сметки в банки и/или други доставчици на платежни услуги с титуляр задълженото лице. Сметките могат да бъдат при доставчик на платежни услуги, установен на територията на ЕС или държава, с която РБ има влязла в сила СИДДО, включваща клауза за обмен на банкова информация. Сметките трябва да са свързани с използваните от лицата виртуални ПОС, предоставени на лицето от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката.

Допуска се постъпленията от плащания чрез виртуален ПОС да постъпват в сметки на доставчици на платежни услуги, предоставили ПОС- а, при условие че впоследствие се превеждат по сметката на задълженото лице.

Допуска се постъпленията от продажби да се приемат чрез виртуален ПОС, който е свързан с платежна сметка на доставчик на платежни услуги, различен от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката на лицето, но при условие, че доставчикът, който приема плащането чрез виртуален ПОС, е установен на територията на ЕС или юрисдикция, с която РБ има влязла в сила СИДДО, включваща клауза за обмен на банкова информация и постъпленията от продажбите се трансферират от доставчика, приел плащането чрез виртуален ПОС, директно до сметката.

Само при положение, че са изпълнени гореизложените изисквания, плащането от Вашите клиенти ще се счита за неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.

По трети въпрос:

Съгласно §1, т. 87 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС "електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане. Договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

В този смисъл разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин да подаде информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.

След като електронния Ви магазин притежава гореописаната функционалност, същият ще се разглежда като "електронен магазин". Когато дружеството извършва продажби, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, т.е. когато то попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него ще възникне задължение за подаване на информация по реда и в сроковете на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.