Изх .№ М-94-А-284
Дата: 08.08.2018 год.
ЗДДС: чл. 116;
ЗДДС: чл. 127;
ЗДДС: чл. 176в, ал. 1, т. 1;
ЗДДС: чл. 176в, ал. 8;
ЗДДС: чл. 176в, ал. 13;
ЗДДС: чл. 176в, ал. 14;
ЗДДС: чл. 176в, ал. 15.
ОТНОСНО: Предоставяне на обезпечение на основание чл. 176в, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС)
В Централно управление на НАП, с вх. №..... е заведено Ваше запитване, препратено по компетентност от дирекция ОДОП....., в което е изложена следната фактическа обстановка:
"....." АД (дружеството) е със седалище в Стокхолм, Швеция. Дейностите, които осъществява на територията на Европейския съюз, включват дистрибуция на горива чрез мрежа от оторизирани дилъри в рамките на съвместно предприятие ..... Притежателят на карта, издадена от системата ......, може да закупува гориво и други продукти от всички бензиностанции в България, оторизирани от горивните дружества, участващи в системата. Карти .... се издават от дружества като ...., ...., ..... и др. Притежателят на карта .... има право да осъществява транзакции във всички оторизирани бензиностанции.
Крайните клиенти, притежаващи карта ....., издадена от "...." АД - Швеция, закупуват гориво и други продукти от местна бензиностанция (напр. ...), като за тази транзакция съответната бензиностанция издава обобщена фактура към дружеството за продажби, свързани с карти .... Последното, от своя страна, издава фактура към съответния клиент.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли дружеството да предоставя обезпечение по реда на чл. 176в от ЗДДС?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,въз основа на изложената фактическа обстановкаи съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
Съгласно чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС задължението за предоставяне на обезпечение възниква, когато данъчно задълженото лице за текущия данъчен период:
1. е извършило облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или
2. общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива надвиши 25 000 лв., или
3. получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове(ЗАДС), с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.
Според регламентираното с чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС, както и лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 само за доставките му, отчетени по реда на същата разпоредба, са освободени от задължението за предоставяне на обезпечение.
Регистриран земеделски производител, който извършва зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника(ЗРКЗГТ), или бюджетна организация, когато осъществяват вътреобщностно придобиване на течни горива или получават течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, предназначени за собствено потребление, се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение на основание чл. 176в, ал. 13 от ЗДДС.
Съгласно ал. 14 на чл. 176в от ЗДДС, лице, различно от лицата по ал. 13, осъществило вътреобщностно придобиване на течни горива или получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, които са предназначени за собствено потребление, е освободено от задължението за предоставяне на обезпечение, в случай че е вписано в публичния електронен регистър по чл. 176в, ал. 15 на ЗДДС.
Дружеството не попада сред изрично освободените по смисъла на чл. 176в, ал. 8, 13 и 14 от ЗДДС лица. За да бъде извършена преценка дали извършваните от него доставки пораждат задължение за предоставяне на обезпечение по реда на чл. 176в от ЗДДС, следва да се определи характерът на тези доставки и да се установи дали е налице прехвърляне на собственост върху гориво.
Поради непредставяне на договори, сключени между контрагентите, с настоящото становище са разгледани следните хипотези:
1. Дружеството има качеството на посредник и действа от чуждо име и за чужда сметка, за което получава възнаграждение за посредническата услуга без да е налице прехвърляне на собствеността върху горивото. Дружеството може да извършва посредническа услуга от името и за сметка на доставчика на гориво или посредническа услуга от името и за сметка на крайните клиенти. В тази хипотеза дружеството ще предоставя само посредническа услуга, а няма да изпълнява ролята на търговец на горива по смисъла на ЗДДС и не следва да издава фактура за продажба на гориво на крайните клиенти, вкл. и на база предоставена сервизна карта за зареждане на гориво. В случай че е налице некоректно документиране на доставките, погрешно съставените документи се анулират и се издават нови по реда на чл. 116 от ЗДДС.
2. Дружеството действа като посредник от свое име и за чужда сметка.
Редът за облагане на доставките, възникващи при комисионни продажби, осъществявани от името на едно лице, но за сметка на друго, е регламентиран в чл. 127 от ЗДДС и в тези случаи се приема, че дружеството е получило и предоставило стоките (горивото).
В случай че са изпълнени условията на чл. 176в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато за текущия данъчен период "...." АД извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., за дружеството ще възникне задължение за предоставяне на обезпечение.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА нап:
/АЛEКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/
Относно: предоставяне на обезпечение по чл. 176в, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
Изложена е следната фактическа обстановка:
"....." АД е дружество със седалище в Стокхолм, Швеция. На територията на Европейския съюз осъществява дейност по дистрибуция на горива чрез мрежа от оторизирани дилъри в рамките на съвместно предприятие ".....".
Притежател на карта, издадена от системата "......", може да закупува гориво и други продукти от всички бензиностанции в България, оторизирани от горивните дружества, участващи в системата. Картите "...." се издават от дружества като "....", "....", "....." и др. Притежателят на карта "...." има право да осъществява транзакции във всички оторизирани бензиностанции.
Крайните клиенти, притежаващи карта ".....", издадена от "...." АД - Швеция, закупуват гориво и други продукти от местна бензиностанция (например "...."). За тази транзакция съответната бензиностанция издава обобщена фактура към дружеството за продажби, свързани с карти "....". Дружеството от своя страна издава фактура към съответния клиент.
Въпрос: Следва ли дружеството да предоставя обезпечение по реда на чл. 176в от ЗДДС?
Съгласно чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС задължение за предоставяне на обезпечение възниква, когато данъчно задълженото лице за текущия данъчен период:
- е извършило облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или
- общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива надвиши 25 000 лв., или
- получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.
Съгласно чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС от задължението за предоставяне на обезпечение са освободени:
- лицензиран складодържател по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове,
- лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове,
- лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС - само за доставките му, отчетени по реда на същата разпоредба.
На основание чл. 176в, ал. 13 от ЗДДС регистриран земеделски производител, който извършва зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и бюджетна организация, когато осъществяват вътреобщностно придобиване на течни горива или получават течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за собствено потребление, се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение.
Съгласно чл. 176в, ал. 14 от ЗДДС лице, различно от лицата по ал. 13, осъществило вътреобщностно придобиване на течни горива или получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за собствено потребление, е освободено от задължението за предоставяне на обезпечение, ако е вписано в публичния електронен регистър по чл. 176в, ал. 15 от ЗДДС.
Дружеството не попада сред изрично освободените лица по чл. 176в, ал. 8, 13 и 14 от ЗДДС.
За да се прецени дали извършваните от него доставки пораждат задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 176в от ЗДДС, следва да се определи характерът на тези доставки и да се установи дали е налице прехвърляне на собственост върху горивото.
Поради непредставяне на договорите, сключени между контрагентите, са разгледани следните хипотези:
1. Дружеството действа като посредник от чуждо име и за чужда сметка
В тази хипотеза дружеството има качеството на посредник и действа от чуждо име и за чужда сметка, като получава възнаграждение за посредническата услуга, без да е налице прехвърляне на собствеността върху горивото.
Дружеството може да извършва посредническа услуга:
- от името и за сметка на доставчика на гориво, или
- от името и за сметка на крайните клиенти.
В тази хипотеза дружеството предоставя само посредническа услуга и не изпълнява ролята на търговец на горива по смисъла на ЗДДС. То не следва да издава фактура за продажба на гориво на крайните клиенти, включително и на база предоставена сервизна карта за зареждане на гориво.
При некоректно документиране на доставките погрешно съставените документи се анулират и се издават нови по реда на чл. 116 от ЗДДС.
Извод: При хипотеза на посредничество от чуждо име и за чужда сметка, без прехвърляне на собственост върху горивото, дружеството извършва само посредническа услуга, не е търговец на горива по ЗДДС, не следва да издава фактури за продажба на гориво към крайните клиенти и в този контекст не възниква задължение за обезпечение по чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС.
2. Дружеството действа като посредник от свое име и за чужда сметка
В тази хипотеза дружеството действа като посредник от свое име и за чужда сметка. Редът за облагане на доставките при комисионни продажби, осъществявани от името на едно лице, но за сметка на друго, е уреден в чл. 127 от ЗДДС. В тези случаи се приема, че дружеството е получило и предоставило стоките (горивото).
Ако са изпълнени условията на чл. 176в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а именно за текущия данъчен период "...." АД е извършило облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., за дружеството възниква задължение за предоставяне на обезпечение.
Извод: При хипотеза на посредничество от свое име и за чужда сметка, при което по чл. 127 от ЗДДС се приема, че дружеството получава и предоставя горивото, и ако за текущия данъчен период са налице облагаеми доставки на течни горива със ставка 20% и обща стойност на данъчните основи над 25 000 лв., за дружеството възниква задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 176в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
