Изх. № М-24-36-41
Дата: 08.08.2017 год.
ЗДДФЛ, 48;
ЗДДФЛ, 50, ал. 9;
ЗДДФЛ, чл. 53;
ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 5;
ОТНОСНО: Срок за внасяне на дължим данък по подадена декларация на основание чл. 50, ал. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във връзка с Ваше писмо, заведено в ЦУ на НАП с вх. №М-24-36-41 от 20.07.2017 г., Ви уведомявам следното:
В запитването са поставени следните въпроси във връзка с обработката на годишните данъчни декларации по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ:
- Какъв е срокът за плащане на дължимия данък по подадена декларация по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ, ако 6-месечният срок от откриване на наследството изтича в рамките на срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ?
- Какъв е срокът за плащане на дължимия данък, ако декларацията по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ е подадена в срока по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ и 6-месечният срок от откриване на наследството не е изтекъл?
- Какъв е срокът за плащане на дължимия данък, ако декларацията по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ е подадена след срока по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ и 6-месечният срок от откриване на наследството не е изтекъл?
- Когато плащането е извършено след изтичане на съответния срок, то следва ли да се начислява лихва?
Предвид така поставените въпроси и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от същия закон за доходите на починали лица може да се подава от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители. Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници. Следователно с посочената разпоредба се дава възможност на наследниците (заветниците) да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001в) за доходи на починало лице. Стандартният срок за подаване на годишната данъчна декларация е 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, по силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, който е валиден и по отношение на образец 2001в на декларацията.
В чл. 53, ал. 3 от ЗДДФЛ е въведено изключение, според което в случаите по чл. 50, ал. 9 от закона годишната данъчна декларация може да се подаде и след срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ (30 април на следващата година), но не по-късно от 6 месеца след откриването на наследството. Тази разпоредба се явява специална по отношение на стандартния срок за подаване на годишната данъчна декларация и допуска подаване на образец 2001в след 30 април на следващата година.
Освен това в чл. 53, ал. 4 от ЗДДФЛ е дадена възможност доходите, за които наследниците или заветниците са узнали след изтичането на сроковете по чл. 53, ал. 1 и 3 от същия закон, да се декларират в едномесечен срок от узнаването им, като в тези случаи дължимият данък се преизчислява.
Цитираните по-горе специални правила касаят единствено сроковете за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи на починало лице и не могат да бъдат прилагани по аналог във връзка с внасянето на дължимия по декларацията данък.
На основание чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ дължимият данък по чл. 48 от закона се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Липсва правно основание срокът за внасяне на данъка в случаите по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ да бъде удължаван. Следователно дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за доходите на починали лица също следва да се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Според разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/
В запитването са поставени следните въпроси във връзка с обработката на годишните данъчни декларации по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ:
Въпрос 1: Какъв е срокът за плащане на дължимия данък по подадена декларация по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ, ако 6-месечният срок от откриване на наследството изтича в рамките на срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ?
Въпрос 2: Какъв е срокът за плащане на дължимия данък, ако декларацията по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ е подадена в срока по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ и 6-месечният срок от откриване на наследството не е изтекъл?
Въпрос 3: Какъв е срокът за плащане на дължимия данък, ако декларацията по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ е подадена след срока по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ и 6-месечният срок от откриване на наследството не е изтекъл?
Въпрос 4: Когато плащането е извършено след изтичане на съответния срок, то следва ли да се начислява лихва?
На основание чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от същия закон за доходите на починали лица може да се подава от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители. Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
Следователно с тази разпоредба се дава възможност на наследниците (заветниците) да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001в) за доходи на починало лице.
Стандартният срок за подаване на годишната данъчна декларация е 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, като този срок е валиден и за декларацията по образец 2001в.
В чл. 53, ал. 3 от ЗДДФЛ е предвидено изключение, според което в случаите по чл. 50, ал. 9 от закона годишната данъчна декларация може да се подаде и след срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ (30 април на следващата година), но не по-късно от 6 месеца след откриването на наследството. Тази разпоредба е специална спрямо стандартния срок за подаване на годишната данъчна декларация и допуска подаване на образец 2001в след 30 април на следващата година.
Освен това в чл. 53, ал. 4 от ЗДДФЛ е предвидена възможност доходите, за които наследниците или заветниците са узнали след изтичането на сроковете по чл. 53, ал. 1 и 3 от закона, да се декларират в едномесечен срок от узнаването им, като в тези случаи дължимият данък се преизчислява.
Цитираните специални правила се отнасят единствено до сроковете за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи на починало лице и не могат да се прилагат по аналогия по отношение на внасянето на дължимия по декларацията данък.
На основание чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ дължимият данък по чл. 48 от закона се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Липсва правно основание срокът за внасяне на данъка в случаите по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ да бъде удължаван.
Следователно дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за доходите на починали лица също следва да се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Съгласно чл. 175, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.
Извод: За всички поставени хипотези по въпроси 1, 2 и 3 срокът за внасяне на дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за доходите на починали лица е до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, без удължаване поради прилагане на чл. 50, ал. 9, чл. 53, ал. 3 или ал. 4 от ЗДДФЛ. По въпрос 4, когато плащането е извършено след този законоустановен срок, се дължи лихва по чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
