ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставка на услуга по сервиз на спасителни салове по реда и смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция ОДОП ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-59 от 16.03.2020 г., препратено по компетентност от ЦУ на НАП с техен вх. № М-94-М-547/ 11.03.2020 г., относно данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на доставка на услуга по сервиз на спасителни салове.
Съгласно изложената фактическа обстановка, Вашето запитване е относно фирма, която се занимава със сервиз на спасителни салове, предоставяни на плавателни съдове. Спасителните салове са собственост на фирма - майка, като същите се предоставят за ползване от корабособственици срещу годишна такса (наем).
Фирмата за която се отнася горепосоченото запитване, е регистрирана в България, но няма сервизна станция в страната. Услугите се извършват от другите дъщерни фирми, но въпросната фирма издава фактура за услугата към крайния клиент (корабособственика), понеже договорът е сключен между нея, крайния клиент и фирмата - майка.
Поставените по-долу въпроси са по отношение на създала се ситуация с гръцки клиент на българската фирма. Същата издава фактура към гръцкия клиент за подмяна на спасителни салове, като самата подмяна е извършена в Сингапур. Подмяната на спасителните салове Вие третирате като услуга, понеже саловете са собственост на фирмата - майка, а не на крайния клиент и подмяната на саловете се извършва в сервизна станция в Сингапур, а не на борда на кораба.
Във връзка с изложеното по-горе, сте поставили следният въпрос:
Тази доставка на услуга следва ли да бъде включена във VIES декларацията като услуга по чл.21 или следва да бъде третирана като услуга по глава трета от Закона за данък върху добавената стойност?
С оглед на обстоятелството, че горецитираното запитване е подадено от Вас в качеството Ви на физическо лице и посочвате като заинтересовано лице - фирма, регистрирана в България, Ви уведомявам за следното:
Правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. По смисъла на т. 2 и т. 5, б. "б" от същия член, задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и информация за публичните им задължения, и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, поради което, за да получите отговор относно прилагането на данъчното законодателство, запитването следва да бъде подписано от заинтересованото лице или от лице с писмено пълномощно и да съдържа идентифициращи данни за заинтересованите лица, като наименование, ЕИК по БУЛСТАТ или ЕИК, определен от Агенцията по вписванията, адрес за кореспонденция, съгласно чл.84 и 85 от ДОПК.В тази връзка Ви обръщам внимание, че в горецитираното запитване не сте посочили наименованието, адрес за кореспонденция и ЕИК по БУЛСТАТ или ЕИК от Агенцията по вписванията на съответното заинтересовано лице, за което са поставени въпросите.
Посочили сте в запитването, че третирате доставката по замяна на спасителни салове като доставка на услуга. Тъй като не би могло да се третира еднозначно същата като "доставка на услуга", за по-пълното изясняване на същността й с оглед прилагане на нормите на Закона за данък върху добавената стойност, е необходимо да се представят, освен горепосочените идентифициращи данни за заинтересованото лице, и копия на сключени договори - между лицето и фирмата - майка, както и между лицето и гръцкия клиент.
Независимо от горното, изразявам следното принципно становище:
По смисъла на чл.21, ал.2 от закона за данък върху добавената стойност, мястото на изпълнение при доставка на услуга, по която получател е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независима си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независимата икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. В тази връзка, при определяне статута на получателя по доставката, следва да обърнете внимание на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В Раздел 4 "Място на доставка на услуга", подраздел 1 "Статут на получателя" са разгледани доказателствата, с които доставчикът следва да разполага или трябва да получи от получателя на услугата, за да определи дали същият е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут наданъчнозадължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Предвид ал. 2 на чл. 18 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут наданъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
В посочената хипотеза, доставчикът следва да третира получателя като данъчно незадължено лице. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност или мястото, където е установен обектът от който се извършва услугата, когато то е място, различно от това, в което е установена независимата икономическа дейност.
На основание чл.125, ал.2 от материалния закон, регистрирано лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранни операции или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справката-декларация за периода подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
От друга страна, в случай, че извършваната доставка може да бъде идентифицирана като доставка с място на изпълнение на територията на страната и попада в хипотезата на чл. 31, т. 3 или т. 7 от ЗДДС, ще е приложима нулева ставка на данъка.
Становището се отнася до данъчното третиране по Закона за данък върху добавената стойност на доставка на услуга по сервиз на спасителни салове.
Описана е следната фактическа обстановка: фирма, регистрирана в България, се занимава със сервиз на спасителни салове, предоставяни на плавателни съдове. Спасителните салове са собственост на фирма - майка и се предоставят за ползване на корабособственици срещу годишна такса (наем). Фирмата, за която е запитването, няма сервизна станция в България. Услугите по сервиз се извършват от други дъщерни фирми, но именно българската фирма издава фактура за услугата към крайния клиент (корабособственика), тъй като договорът е сключен между нея, крайния клиент и фирмата - майка.
Поставеният въпрос е във връзка с конкретна ситуация с гръцки клиент на българската фирма. Българската фирма издава фактура към гръцкия клиент за подмяна на спасителни салове, като самата подмяна е извършена в Сингапур. Подмяната се третира от Вас като услуга, тъй като саловете са собственост на фирмата - майка, а не на крайния клиент, и подмяната се извършва в сервизна станция в Сингапур, а не на борда на кораба.
Въпрос: Тази доставка на услуга следва ли да бъде включена във VIES декларацията като услуга по чл. 21 или следва да бъде третирана като услуга по глава трета от Закона за данък върху добавената стойност?
НАП отбелязва, че запитването е подадено от Вас като физическо лице, а като заинтересовано лице е посочена фирма, регистрирана в България. Посочва се, че правата на задължените лица са уредени в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. Съгласно т. 2 и т. 5, б. "б" от същия член, задължените лица имат право:
- да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство;
- да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и да получат информация за публичните си задължения и за сроковете за плащане на дължимите данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК. Поради това, за да бъде даден отговор относно прилагането на данъчното законодателство, запитването трябва да бъде подписано от заинтересованото лице или от лице с писмено пълномощно и да съдържа идентифициращи данни за заинтересованите лица - наименование, ЕИК по БУЛСТАТ или ЕИК, определен от Агенцията по вписванията, и адрес за кореспонденция, съгласно чл. 84 и чл. 85 от ДОПК.
В тази връзка НАП обръща внимание, че в запитването не са посочени наименованието, адресът за кореспонденция и ЕИК по БУЛСТАТ или ЕИК от Агенцията по вписванията на съответното заинтересовано лице, за което са поставени въпросите.
Посочено е, че Вие третирате доставката по замяна на спасителни салове като доставка на услуга. НАП отбелязва, че не може еднозначно да се приеме, че това е "доставка на услуга" и за по-пълно изясняване на същността на доставката с оглед прилагане на нормите на ЗДДС е необходимо да се представят, освен идентифициращите данни за заинтересованото лице, и копия на сключените договори - между това лице и фирмата - майка, както и между това лице и гръцкия клиент.
Извод: НАП не дава конкретен отговор по съществото на поставения въпрос поради липса на идентифициращи данни за заинтересованото лице и липса на договори, необходими за изясняване на характера на доставката.
Принципно становище
Независимо от горното, НАП изразява принципно становище относно мястото на изпълнение на доставката на услуги и задължението за подаване на VIES декларация.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, по която получател е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност на получателя, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този постоянен обект. Когато няма място на установяване на независимата икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
При определяне статута на получателя по доставката следва да се вземе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС. В раздел 4 "Място на доставка на услуга", подраздел 1 "Статут на получателя" са разгледани доказателствата, с които доставчикът трябва да разполага или да получи от получателя на услугата, за да определи дали последният е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице:
- когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС;
- когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв, и доставчикът се сдобие с каквото и да е друго доказателство, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на предоставената информация, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, включително мерки, свързани с проверка на самоличността и плащанията.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС. В този случай доставчикът следва да третира получателя като данъчно незадължено лице.
При такава хипотеза, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност, или мястото, където е установен обектът, от който се извършва услугата, когато това място е различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност.
На основание чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, което през данъчния период е извършило:
- вътреобщностни доставки;
- доставки като посредник в тристранни операции;
- доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка,
заедно със справката-декларация за периода подава и VIES декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
Отделно се посочва, че ако извършваната доставка може да бъде идентифицирана като доставка с място на изпълнение на територията на страната и попада в хипотезата на чл. 31, т. 3 или т. 7 от ЗДДС, ще е приложима нулева ставка на данъка.
Извод: Принципно, ако доставката представлява услуга по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение в друга държава членка и получателят е данъчно задължено лице, за нея се подава VIES декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Ако доставката има място на изпълнение на територията на страната и попада в чл. 31, т. 3 или т. 7 от ЗДДС, се прилага нулева ставка на данъка. Конкретното прилагане спрямо описаната сделка не е окончателно определено поради липса на необходимите данни и документи.
