НАП: Социално и здравно осигуряване на служител на институция на ЕС с доходи от стопанска дейност в България

Изх. № М-24-37-2

Дата: 21. 02. 2024 год.

Протокол (№7) за привилегиите и имунитетите на

Европейския съюз;

ЗЗО, чл. 40б;

ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 7;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;

КСО, чл. 4, ал. 4;

КСО, чл. 5, ал. 2;

НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2.

ОТНОСНО: Осигуряване на служител на Европейската комисия

В Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше запитване с вх. №.............. от ............. г., в което е изложена следната фактическа обстановка:

В качеството си на физическо лице, български гражданин, получавате доход от наем на собствен недвижими имот в Република България, предоставен на физическо лице. Освен това получавате и доходи от продажба на електроенергия, произведена от собствена фотоволтаична система, също на територията на страната. Пояснявате, че имате сключен договор с електроразпределително дружество за изкупуване на произведената електроенергия. Имате постоянен адрес в България, но от 2008 г. работите в Европейската комисия в гр. Брюксел, Белгия. Определяте се като "длъжностно лице на Съюза" в съответствие с REGULATION № 31 (ЕЕС), 11 (ЕАЕС), layingdowntheStaff Regulations of Officials and the Conditions of Employment of Other Servants of the European Economic Community and the European Atomic Energy Community. Назначен сте с акт, издаден от органа по назначаването на съответната институция.

Посочили сте, че пребивавате на територията на България по-малко от 183 дни през годината и за център на жизнените си интереси определяте държавата Белгия, тъй като живеете постоянно заедно със семейството си на територията на тази страна.

Поставяте следните въпроси:

1. Как следва да се определят доходите, придобити от посочените дейности, като доходи на местно или чуждестранно лице?

2. Какъв е редът за облагане на доходите от наем в този случай? Ако доходът се определи като придобит от чуждестранно лице, имате ли право на преизчисляване на окончателният данък по реда на чл. 37а от ЗДДФЛ, както и право на данъчно облекчение по реда на чл. 22в от с.з.?

3. Какъв е видът на дохода, получен от продажба на електроенергия, как се облага и декларира в годишната данъчна декларация?

4. Налице ли е основание за социално и здравно осигуряване в България за придобитите доходи и кое е приложимото осигурително законодателство?

По въпроси №1, 2 и 3, касаещи прилагането на данъчното законодателство, Ви е изпратен отговор от дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - ...........

Предвид така изложената фактическа обстановка и относимите нормативни разпоредби, касаещи осигурителното законодателство, по въпрос №4 изразявам следното становище:

Лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, попадат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №987/2009).

Длъжностните лица и другите служители на ЕС обаче са обхванати от специфична и автономна социално-осигурителна схема - обща здравноосигурителна схема (ОЗОС) на институциите на ЕС.

Следователно длъжностните лица на Съюза не попадат в обхвата на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, която определя приложното поле на координационните регламенти спрямо лицата и съответно за тях не се прилага национално осигурително законодателство, определено съобразно Дял II от същия регламент.

Що се касае до социалноосигурителните задължения на тази категория лица, правното им положение се урежда от Протокол (№7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз (Протоколът), който е част от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и от Правилникът за длъжностните лица на Европейските общности и Условия за работа на другите служители на Съюза (Правилникът), приети с Регламент (ЕИО, ЕВРАТОМ, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г.

Следователно само Съюзът има компетентност да определя правилата, приложими за длъжностните си лица, що се отнася до задълженията им в областта на социалното осигуряване.

Във връзка със задължителното здравно осигуряване в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) на тези лица следва да се има предвид също така и разпоредбата на чл. 40б отЗакона за здравното осигуряване(ЗЗО), съгласно която задължително здравноосигурените лица, за които се прилага схемата за здравно застраховане на ЕС съгласно чл. 72 от правилника, не заплащат здравноосигурителни вноски за периода, през който за тях се прилага схемата за здравно застраховане на ЕС, след подадено заявление до НАП.

С други думи, лицата обхванати от схемата за здравно застраховане на ЕС, са освободени от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК.

Въз основа на изложеното в конкретния случай следва да имате предвид, че за периодите, за които се осигурявате по автономната социално-осигурителна схема на ЕС, Вие попадате в обхвата на лицата, за които е приложима разпоредбата на чл. 40б от ЗЗО. За тези периоди не подлежите на задължително здравно осигуряване в България.

На основание чл. 40б от ЗЗО, с оглед освобождаването Ви от заплащане на здравноосигурителни вноски за тези периоди, можете да подадете заявление в свободен текст до НАП. Към него следва да приложите и издадено удостоверение, в което да е вписан периода на здравно застраховане по схемата на ЕС.

Видно от изложеното в запитването, обаче, Вие извършвате и друга дейност в България, която излиза извън обхвата на правилата, приложими за длъжностните лица на Съюза.

В този аспект за трудовата Ви дейност в България по отношение на задължителното осигуряване се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С оглед на това следва да имате предвид, че упражняването на трудова дейност е една от основните предпоставки за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването на тази дейност. С разпоредбите на чл. 4, и чл. 4а на кодекса се определят лицата, които подлежат на осигуряване във връзка с упражняваната от тях трудова дейност.

Следователно, след като упражнявате трудова дейност, Вие дължите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване по съответния ред, определен в КСО.

В отговора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново по въпросите от Вашето запитване, касаещи прилагането на данъчното законодателство, е изразено становище, че "Вие като физическото лице следва да бъдете определен като лице, извършващо стопанска дейност като търговец, независимо, че нямате регистрация като ЕТ в Търговския регистър",кактоиче"в тези случаи, на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, облагаемият доход се определя по реда на ал. 1 - 6, т. е. по правилата, разписани в данъчния закон за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец".

В тази връзка следва да имате предвид, че лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и във връзка с упражняваната трудова дейност подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от същия кодекс и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО те са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.

Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В този смисъл съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице. Декларация се подава в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.

Осигурителните вноски за самоосигуряващите лица са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО) - чл. 6, ал. 8 от КСО. Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от същия кодекс.

Следва да имате предвид, че лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО (чл. 127, ал. 1 от КСО). Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд, е дохода, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО (основание чл. 157, ал. 6 от КСО).

По отношение на отдаването под наем на собствен недвижим имот в България, предоставен на физическо лице, следва да имате предвид, че въз основа на изложеното в запитването може да се направи изводът, че във Вашия случай доходът, придобит от отдаване на този имот, не представлява доход от трудова дейност, поради което върху него не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.

Изразеното становище по поставените въпроси е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани, да дават основание за становище, различно от изложеното.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/