Изх. № М-94-П-449
Дата: 16.09.2016 год.
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8.
ОТНОСНО: приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност и данъчно третиране по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № М-94-П-449/17.08.2016 г., Ви уведомявам следното:
В запитването сте посочили, че българско дружество планира да наеме по трудови договори чуждестранни физически лица, които пребивават в страни от Европейския съюз. По длъжностни характеристики лицата ще извършват услуги в областта на координацията на маркетингови дейности, като в повечето случаи работата ще се извършва от собствените домове на чуждестранните физически лица посредством интернет платформи.
Предвид така общо формулираното запитване, изразявам следното принципно становище:
По отношение на осигуряването:
Задълженията за осигурителни вноски в описаните от Вас хипотези се определят в съобразно приложимото спрямо лицата законодателство в сферата на социалната сигурност, което се определя съгласно правилата, въведени със съответните регламенти на ЕС.
Определяне на приложимото законодателство зависи от спецификите на трудовата активност на всяко конкретно лице визирано в запитването, а по отношение на тези, които не са граждани на Европейския съюз е важно да се установи дали спрямо тях са започнали да се прилагат регламентите за координация на системите са социална сигурност като за граждани на трети държави.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
Становище относно приложимото законодателство спрямо всяко едно от лицата може да се изрази след конкретно изложена подробна фактическа обстановка.
По отношение на данъчното облагане:
Редът за облагане на доходите на физическите лица, според българското данъчно законодателство, зависи до голяма степен от обстоятелството дали лицето се счита за местно или за чуждестранно.
На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
Доходите от източници в Република България са описани в чл. 8 от ЗДДФЛ, като в ал. 2 от цитираната разпоредба е посочено, че доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Предвид това, доходите на чуждестранните физически лица от трудови правоотношения, които не са от източник от България, т.е. не попадат в обхвата на чл. 8 от ЗДДФЛ, не подлежат на данъчно облагане в България.
В заключение Ви уведомяваме, че въпросите относно уреждане на правоотношенията с лицата, въз основа на които ще се полага труда, са извън компетентността на НАП.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
В запитването е посочено, че българско дружество планира да наеме по трудови договори чуждестранни физически лица, пребиваващи в страни от Европейския съюз. По длъжностни характеристики лицата ще извършват услуги в областта на координацията на маркетингови дейности, като в повечето случаи работата ще се извършва от собствените им домове посредством интернет платформи.
По отношение на осигуряването
Задълженията за осигурителни вноски в описаните хипотези се определят според приложимото спрямо лицата законодателство в сферата на социалната сигурност, което се определя съгласно правилата, въведени със съответните регламенти на ЕС.
Определянето на приложимото законодателство зависи от спецификите на трудовата активност на всяко конкретно лице, визирано в запитването. По отношение на лицата, които не са граждани на Европейския съюз, е важно да се установи дали спрямо тях са започнали да се прилагат регламентите за координация на системите за социална сигурност като за граждани на трети държави.
Основното последствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.
Становище относно приложимото законодателство спрямо всяко едно от лицата може да се изрази след конкретно изложена подробна фактическа обстановка.
Извод: Приложимото осигурително законодателство и държавата, в която се дължат осигурителните вноски, се определят по правилата на регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност въз основа на конкретните факти за всяко лице, като конкретно становище е възможно само при подробно описана фактическа обстановка.
По отношение на данъчното облагане
Редът за облагане на доходите на физическите лица според българското данъчно законодателство зависи в голяма степен от това дали лицето се счита за местно или за чуждестранно.
На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Доходите от източници в Република България са описани в чл. 8 от ЗДДФЛ, като в ал. 2 от тази разпоредба е посочено, че доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Предвид това, доходите на чуждестранните физически лица от трудови правоотношения, които не са от източник от България, т.е. не попадат в обхвата на чл. 8 от ЗДДФЛ, не подлежат на данъчно облагане в България.
Извод: Чуждестранните физически лица дължат данък в България само за доходи от източник в Република България по смисъла на чл. 8 от ЗДДФЛ; ако трудът не е положен и услугите не са извършени на територията на България, доходите от трудови правоотношения не се облагат с данък в България.
Заключителни бележки
Уведомява се, че въпросите относно уреждане на правоотношенията с лицата, въз основа на които ще се полага трудът, са извън компетентността на НАП.
Извод: НАП не е компетентна по въпросите за правното уреждане на трудовите правоотношения, въз основа на които ще се полага трудът.
