Изх. № 94-00-25/ 13.05.2024 г.
ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 6, т. 8;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 7;
ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 58;
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 75.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
В запитването е изложена следната фактическа обставновка:
"..........." ЕООД осъществява рекламна дейност и изграждане на временни рекламни щандове на различни изложения, изложби и други събития. Във връзка с дейността дружеството възнамерява да сключи граждански договор за сглобяване и разглобяване на щанд с македонски гражданин, който няма ЛНЧ в България. Услугата по договора ще се извърши на територията Кралство Испания, Валенсия.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. Имали праводружеството да сключва граждански договор смакедонския гражданини какво е данъчното третиране в тази връзка на изплатения доход?
2. Следва ли да се удържа данък при източника за лицето или срещу документ за местно лице, издаден от Република Северна Македония се изплаща цялата сума по договора?
3. Посочва ли се доходът в спровкота по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ?
В запитването не е посочено по кое законодателство възнамерявате да сключите договор и в тази връзка следва да имате предвид, че НАП не е компетентна институция по отношение на въпроса може ли да бъде сключен граждански договор с ЧФЛ, попадащ в приложното поле на чуждо законодателство или на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Поради това и предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изразявам следното становище по направеното запитване:
Редът за облагане на доходи, получени през данъчната година зависи от обстоятелството дали получателите на дохода са чуждестранни физически лица (ЧФЛ) или местни физически лица по смисъла на ЗДДФЛ. Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година по критериите, заложени в чл. 4 от ЗДДФЛ. ЧФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ (чл. 5 от с. з.). Според чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ ЧФЛ - за придобити доходи от източници в Република България.
От описаната в запитването фактическа обстановка и поставените въпроси е ясно, че сте определили лицето като чуждестранно за целите на данъчното му облагане в България, поради което то ще е данъчно задължено само за доходи от източници в България. В тази връзка може да поискате от лицето да представи документ, удостоверяващ статута му на местно лице, издаден от компетентната администрация на държавата на която то е местно.
Правилата за класифицирането на доходите, като доходи от източници в България са регламентирани с разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ и ако даден доход на ЧФЛ не попада в обхвата на тази разпоредба, то този доход няма да бъде от източник в страната и съответно няма да подлежи на облагане в България. Съгласно чл. 8, ал. 2 от същия закон, доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. По аргумент на противното, когато чуждестранните физически лица извършват услугите/полагат трудът си извън територията на България, доходите няма да попаднат в обхвата на чл. 8 от ЗДДФЛ, т.е. няма да бъдат доходи от източник в България и няма да подлежат на данъчно облагане в България, доколкото не става въпрос за възнаграждения за технически услуги по смисъла на ЗДДФЛ. В ал. 6 на чл. 8 от ЗДДФЛ изрично е посочено, че от източник в България са доходите посочени в т. 1 до т. 11 на разпоредбата, които са начислени/изплатени от местни лица, търговски представителства, място на стопанска дейност или определена база в страната. В т. 8 от същата разпоредба са посочени възнаграждения за технически услуги.
На основание § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, който препръща към § 1, т. 9 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) "възнаграждения за технически услуги" е съответното понятие по смисъла на ЗКПО, а именно това са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Доколкото ЧФЛ ще извърши сглобяване и разглобяване на щанд във Валенсия, като по своето естество тези услуги садържат елементи от даденото определение за технически услуги, то в тази връзка следва да имате предвид, че:
По силата на чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ когато доходи от възнаграждения за технически услуги са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България, същите са от източник в България, без оглед къде се извършват услугите. Следователно в тази хипотеза извършваните от ЧФЛ услуги, които не са реализирани чрез определена база в България, ще подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. Окончателният данък е в размер 10 на сто и се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. Дължимият данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък се декларира от платеца на дохода в срока за внасянето на дължимия данък. В същия срок се подава и декларация (образец 4001) за дължимия данък, в съответствие с разпоредбите на чл. 55, ал. 1 и чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ. Освен това, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятието - платец на доходи на физически лица, изготвя справка по образец за изплатените през годината доходи, изброени в тази разпоредба, както и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски, разбира се, ако такива се дължат от физическото лице.
Справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се предоставя в срок до 28 февруари на следващата година на ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода (чл. 73, ал. 4 от ЗДДФЛ).
По изрично искане от чуждестранното физическо лице, подадено в ТД на НАП по място на регистрация на платеца, може да бъде издадено удостоверение за платения от лицето данък по ЗДДФЛ (чл. 58 от ЗДДФЛ).
Във връзка с подаването на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за чужди граждани, които нямат ЕГН, личен номер на чужденец или служебен номер, издаден от НАП, на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), се посочва дата на раждане.
В случай че в естеството на извършените от ЧФЛ услуги не се съдържат елементи от даденото определение за технически услуги и не се изплащат други доходи, изброени в чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ и доколкото услугите не се извършват на територията на Република България, възнаграждението няма да е от източник в нашата страна. В тази хипотеза дружеството, в качеството си на възложител, не е задължено да определя, удържа и внася данък при начисляването/изплащането на възнагражденията на изпълнителя по договора. Тъй като не е налице задължение за удържане и внасяне на данък, дружеството не следва да подава декларация за дължими данъци - образец 4001 и да предоставя и информация по реда на чл. 73 или чл. 73а от ЗДДФЛ.
С оглед пълнота на изложеното следва да се вземе под внимание и разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, съгласно която, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между правителството на Република България и правителството на Република Македония има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО). Уведомяваме, че компетентността по изготвянето на отговори по тълкуване и прилагане на спогодбите е на Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП и в случай че възникнат въпроси по прилагането на спогодбата, следва да отправите запитване към тази дирекция.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда наДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че "..........." ЕООД извършва рекламна дейност и изграждане на временни рекламни щандове на различни изложения, изложби и други събития. Във връзка с дейността дружеството възнамерява да сключи граждански договор за сглобяване и разглобяване на щанд с македонски гражданин, който няма личен номер на чужденец в България. Услугата по договора ще се извърши на територията на Кралство Испания, Валенсия.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Имали право дружеството да сключва граждански договор с македонския гражданин и какво е данъчното третиране в тази връзка на изплатения доход?
Въпрос 2: Следва ли да се удържа данък при източника за лицето или срещу документ за местно лице, издаден от Република Северна Македония, се изплаща цялата сума по договора?
Въпрос 3: Посочва ли се доходът в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ?
В запитването не е посочено по кое законодателство възнамерявате да сключите договора. НАП не е компетентна по въпроса дали може да бъде сключен граждански договор с чуждестранно физическо лице, попадащо в приложното поле на чуждо законодателство или на Закона за задълженията и договорите.
Редът за облагане на доходите, получени през данъчната година, зависи от това дали получателите са чуждестранни физически лица или местни физически лица по смисъла на ЗДДФЛ. Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година по критериите на чл. 4 от ЗДДФЛ. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ (чл. 5 от закона).
Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица дължат данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица - за придобити доходи от източници в Република България.
От изложената фактическа обстановка и поставените въпроси е видно, че лицето е определено като чуждестранно за целите на данъчното му облагане в България, поради което то ще е данъчно задължено само за доходи от източници в България. В тази връзка може да бъде поискан от лицето документ, удостоверяващ статута му на местно лице, издаден от компетентната администрация на държавата, на която то е местно лице.
Правилата за класифициране на доходите като доходи от източници в България са уредени в чл. 8 от ЗДДФЛ. Ако даден доход на чуждестранно физическо лице не попада в обхвата на тази разпоредба, този доход не е от източник в страната и не подлежи на облагане в България.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. По аргумент на противното, когато чуждестранните физически лица извършват услугите или полагат труда си извън територията на България, доходите не попадат в обхвата на чл. 8 от ЗДДФЛ, тоест не са доходи от източник в България и не подлежат на данъчно облагане в България, доколкото не се касае за възнаграждения за технически услуги по смисъла на ЗДДФЛ.
В чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ изрично е посочено, че от източник в България са доходите, изброени в т. 1 до т. 11 на разпоредбата, когато са начислени или изплатени от местни лица, търговски представителства, място на стопанска дейност или определена база в страната. В т. 8 на същата алинея са посочени възнагражденията за технически услуги.
На основание § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, който препраща към § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, "възнаграждения за технически услуги" е съответното понятие по смисъла на ЗКПО, а именно плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Чуждестранното физическо лице ще извърши сглобяване и разглобяване на щанд във Валенсия, като по своето естество тези услуги съдържат елементи от даденото определение за технически услуги. В тази връзка следва да се има предвид, че по силата на чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ, когато доходи от възнаграждения за технически услуги са начислени или изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България, те са от източник в България, без значение къде се извършват услугите.
Следователно в тази хипотеза извършваните от чуждестранното физическо лице услуги, които не са реализирани чрез определена база в България, подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. Окончателният данък е в размер на 10 на сто и се определя върху брутната сума на начислените или изплатените доходи.
Дължимият данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието.
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък се декларира от платеца на дохода в срока за внасянето му. В същия срок се подава и декларация (образец 4001) за дължимия данък, съгласно чл. 55, ал. 1 и чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Освен това, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятието - платец на доходи на физически лица, изготвя справка по образец за изплатените през годината доходи, изброени в тази разпоредба, както и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски, ако такива се дължат от физическото лице. Справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава до 28 февруари на следващата година в териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода (чл. 73, ал. 4 от ЗДДФЛ).
По изрично искане на чуждестранното физическо лице, подадено в териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца, може да бъде издадено удостоверение за платения от лицето данък по ЗДДФЛ (чл. 58 от ЗДДФЛ).
Относно подаването на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за чужди граждани, които нямат ЕГН, личен номер на чужденец или служебен номер, издаден от НАП, на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК се посочва дата на раждане.
В случай че в естеството на извършените от чуждестранното физическо лице услуги не се съдържат елементи от определението за технически услуги и не се изплащат други доходи, изброени в чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, и доколкото услугите не се извършват на територията на Република България, възнаграждението няма да е от източник в България. В тази хипотеза дружеството, като възложител, не е задължено да определя, удържа и внася данък при начисляването или изплащането на възнагражденията на изпълнителя по договора.
Тъй като не е налице задължение за удържане и внасяне на данък, дружеството не следва да подава декларация за дължими данъци - образец 4001, нито да предоставя информация по реда на чл. 73 или чл. 73а от ЗДДФЛ.
С оглед пълнота на изложеното следва да се вземе предвид и чл. 75 от ЗДДФЛ, съгласно който, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между правителството на Република България и правителството...
Извод: Ако възнаграждението на чуждестранното физическо лице за сглобяване и разглобяване на щанд във Валенсия представлява възнаграждение за технически услуги по смисъла на чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ, начислено или изплатено от местно лице, то е доход от източник в България и подлежи на облагане с окончателен данък 10% по чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ, който се удържа, внася и декларира от платеца и се включва в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Ако услугите не попадат в определението за технически услуги и не са сред доходите по чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ и се извършват изцяло извън територията на България, възнаграждението не е от източник в България, не се удържа и внася данък, не се подава декларация образец 4001 и не се включва в справките по чл. 73 и чл. 73а от ЗДДФЛ, като при наличие на данъчна спогодба се прилагат нейните разпоредби, ако са различни от тези на ЗДДФЛ.
