чл. 3, ал. 5, т. 1, б. "м" от ЗДДС,чл. 26, ал. 2
Изх. № 06-00-1
02.06.2015 г.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 06-00-1/20.05.2015 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Жилище, една втора идеална част от което е частна държавна собственост, се ползва от две физически лица. С писмо от 09.12.2014 г. лицата са уведомени, че на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) следва да предоставят възможност на областния управител да ползва държавната част от имота. С писмо от 26.03.2015 г. лицата са уведомени, че на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да заплатят обезщетение на държавата за неизползваната от нея част от имота от деня на писменото поискване. Месечното обезщетение е в размер на 48.95 лв., определен съгласно разпоредбите на чл. 33 и чл. 34 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост (ППЗДС).
В резултат на извършена от Вас проверка е установено, че в имот в режим на частна държавна собственост, представляващ свободно проходно пространство под колонадата на сградата на областната администрация, са поставени маси и столове без сключен договор за наем с областния управител, в резултат на което за периода 16.02.2015 г. - 15.04.2015 г. са ползвани 8 кв. м. от имота без основание, при което е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),и същевременно обедняване на държавата, която е била лишена от възможността да ползва и управлява имота. Размерът на обедняването е среднопазарния наем за имота, който по реда на чл. 33 и чл. 34 от ППЗДС е определен на 25.60 лв. месечно или 60.22 лв. за целия период.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Следва ли областната администрация да издава фактура за дължимото обезщетение за ползваното жилище? Приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС? Ако следва да бъде издадена фактура доставката като облагаема ли ще се третира или като освободена на основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДС?
- Следва ли областната администрация да документира плащането на дължимото обезщетение за ползването на проходното пространство с фактура? Приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос
По силата на чл. 3, ал. 5, т. 1, б. "м" от ЗДДС държавата и държавните органи са данъчно задължени лица в случаите, когато отдават под наем сгради или части от тях. На това основание областният управител като орган на изпълнителната власт следва да начислява ДДС и да документира с фактури осъществяваните доставки от посочените видове. В случая, обаче, видно от изложената фактическа обстановка областната администрация следва да получи обезщетение за периода, през който държавата чрез областния управител е била лишена от възможността да ползва собствената си идеална част от имота. Подобни плащания, които обезщетяват конкретен правен субект за претърпени от него вреди, са извън обхвата на ЗДДС, очертан в разпоредбите на чл. 2 от закона. Поради това в конкретния случай ДДС не следва да бъде начисляван.
Основанията за издаване на фактури са установени в чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба фактура се издава в случаите на извършване на доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане за такава, с изключение на случаите, в които доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. В следващите разпоредби на чл. 113 от ЗДДС са посочени особените случаи, в които фактура не се издава или нейното издаване не е задължително, а според ал. 4 фактурата се издава в срок от 5 дни от възникването на данъчното събитие или получаването на авансовото плащане. Документирането с фактура на плащания с обезщетителен характер не е регламентирано в закона. Същите следва да се документират с първични счетоводни документи - платежни нареждания, приходни касови ордери или други, съдържащи реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. второ от ЗДДС е приложима по отношение на плащанията за неустойки и лихвис обезщетителен характер. Във връзка с такива чл. 84 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) изрично постановява, че данъчен документ не се издава, а плащанията се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането.
Предвид изложеното плащането на обезщетението за неизползваната част от имота не следва да бъде документирано с фактура.
В случай, че областната администрация вземе решение да предостави под наем конкретното жилище на неговите настоящи ползватели следва да се има предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС по силата на която отдаването под наем на сграда или част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец, е освободена доставка. Видно от самата разпоредба релевантни за режима по който доставката ще се третира за целите на ЗДДС, са наличието или липсата на качеството търговец на физическото лице - наемател, и предназначението, за което ще бъде използвана предоставената под наем сграда или част от нея. В случай, че наемателят няма качеството търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ) и сградата се използва от него за жилище, доставката ще бъде освободена. Във всички други случаи доставката ще бъде третирана като облагаема по силата на общите правила на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос
По съображенията, изложени по-горе, не следва да бъде издавана фактура, освен ако такава не е поискана от данъчно незадълженото физическо лице (чл. 113, ал. 6 във връзка с ал. 3, т. 1 от ЗДДС), както и не следва да бъде начисляван ДДС за полученото обезщетение за ползването на проходното пространство. Разлика ще се прояви в случай, че областната администрация предостави под наем пространството или част от него. В този случай, видно от изложената фактическа обстановка, отдадена под наем ще бъде част от сградата, поради което на основание чл. 3, ал. 5, т. 1, б. "м" от ЗДДС и доколкото липсват особени разпоредби, доставката ще се подчини на общия режим на облагаемите доставки.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка:
Жилище, една втора идеална част от което е частна държавна собственост, се ползва от две физически лица. С писмо от 09.12.2014 г. лицата са уведомени, че на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) следва да предоставят възможност на областния управител да ползва държавната част от имота. С писмо от 26.03.2015 г. лицата са уведомени, че на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да заплатят обезщетение на държавата за неизползваната от нея част от имота от деня на писменото поискване. Месечното обезщетение е в размер на 48.95 лв., определен съгласно чл. 33 и чл. 34 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост (ППЗДС).
В резултат на извършена проверка е установено, че в имот в режим на частна държавна собственост, представляващ свободно проходно пространство под колонадата на сградата на областната администрация, са поставени маси и столове без сключен договор за наем с областния управител. За периода 16.02.2015 г. - 15.04.2015 г. са ползвани 8 кв. м от имота без основание, при което е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и съответно обедняване на държавата, която е била лишена от възможността да ползва и управлява имота. Размерът на обедняването е среднопазарният наем за имота, който по реда на чл. 33 и чл. 34 от ППЗДС е определен на 25.60 лв. месечно или 60.22 лв. за целия период.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли областната администрация да издава фактура за дължимото обезщетение за ползваното жилище?
Въпрос 2: Приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС?
Въпрос 3: Ако следва да бъде издадена фактура, доставката като облагаема ли ще се третира или като освободена на основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДС?
Въпрос 4: Следва ли областната администрация да документира плащането на дължимото обезщетение за ползването на проходното пространство с фактура?
Въпрос 5: Приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС?
По първи въпрос
Съгласно чл. 3, ал. 5, т. 1, б. "м" от ЗДДС държавата и държавните органи са данъчно задължени лица в случаите, когато отдават под наем сгради или части от тях. На това основание областният управител като орган на изпълнителната власт следва да начислява ДДС и да документира с фактури осъществяваните доставки от посочения вид.
В разглеждания случай, видно от фактическата обстановка, областната администрация следва да получи обезщетение за периода, през който държавата чрез областния управител е била лишена от възможността да ползва собствената си идеална част от имота. Подобни плащания, които обезщетяват конкретен правен субект за претърпени от него вреди, са извън обхвата на ЗДДС, очертан в разпоредбите на чл. 2 от закона. Поради това в конкретния случай ДДС не следва да бъде начисляван.
Основанията за издаване на фактури са установени в чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба фактура се издава в случаите на извършване на доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане за такава, с изключение на случаите, в които доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. В следващите разпоредби на чл. 113 от ЗДДС са посочени особените случаи, в които фактура не се издава или нейното издаване не е задължително, а според ал. 4 фактурата се издава в срок от 5 дни от възникването на данъчното събитие или получаването на авансовото плащане.
Документирането с фактура на плащания с обезщетителен характер не е регламентирано в закона. Такива плащания следва да се документират с първични счетоводни документи - платежни нареждания, приходни касови ордери или други документи, съдържащи реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. второ от ЗДДС е приложима по отношение на плащанията за неустойки и лихви с обезщетителен характер. Във връзка с такива плащания чл. 84 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) изрично постановява, че данъчен документ не се издава, а плащанията се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането.
Предвид изложеното плащането на обезщетението за неизползваната част от имота не следва да бъде документирано с фактура.
В случай че областната администрация вземе решение да предостави под наем конкретното жилище на неговите настоящи ползватели, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, по силата на която отдаването под наем на сграда или част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец, е освободена доставка. От самата разпоредба е видно, че за режима, по който доставката ще се третира за целите на ЗДДС, са релевантни наличието или липсата на качеството търговец на физическото лице - наемател, и предназначението, за което ще бъде използвана предоставената под наем сграда или част от нея.
В случай че наемателят няма качеството търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ) и сградата се използва от него за жилище, доставката ще бъде освободена. Във всички други случаи доставката ще бъде третирана като облагаема по силата на общите правила на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: За обезщетението за ползваното жилище не се начислява ДДС и не се издава фактура; плащането се документира с първичен счетоводен документ. Ако впоследствие жилището се отдаде под наем, доставката ще е освободена по чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, когато наемателят е физическо лице, което не е търговец, и ползва имота за жилище, а във всички други случаи ще е облагаема по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос
По съображенията, изложени по-горе, не следва да бъде издавана фактура, освен ако такава не е поискана от данъчно незадълженото физическо лице (чл. 113, ал. 6 във връзка с ал. 3, т. 1 от ЗДДС), както и не следва да бъде начисляван ДДС за полученото обезщетение за ползването на проходното пространство.
Разлика ще се прояви в случай, че областната администрация предостави под наем пространството или част от него. В този случай, видно от изложената фактическа обстановка, отдадена под наем ще бъде част от сградата, поради което на основание чл. 3, ал. 5, т. 1, б. "м" от ЗДДС и доколкото липсват особени разпоредби, доставката ще се подчини на общия режим на облагаемите доставки.
Извод: За обезщетението за ползването на проходното пространство не се издава фактура (освен при поискване от данъчно незадължено физическо лице по чл. 113, ал. 6 ЗДДС) и не се начислява ДДС. Ако проходното пространство бъде отдадено под наем, отдаването представлява облагаема доставка по общия режим на ЗДДС на основание чл. 3, ал. 5, т. 1, б. "м" от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е изразено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
