НАП: Данъчно третиране по ЗДДС и ЗКПО на възнаграждения за строително-монтажни услуги, получени от турско дружество

3_146/08.02.2024 г.

ЗКПО, чл. 4, ал. 2;

ЗКПО, чл. 12, ал. 5, т. 4;

ЗКПО, чл. 195, ал. 1;

ЗДДС, чл. 21, ал. 4, т. 1;

ЗДДС, чл. 82, ал. 2;

ЗДДС, чл. 95;

ЗДДС, чл. 96, ал. 1, ал. 2 и ал. 9;

ЗДДС, § 1, т. 10 и т. 11 от ДР;

ДОПК, чл. 8, ал. 1 и ал. 3;

ДОПК, § 1, т. 5 от ДР

ОТНОСНО: прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) във връзка с получаване на услуги от дружество, установено в Република Турция

Според изложеното в запитването дружество "Х" (регистрирано по реда на ЗДДС), в качеството си на "ВЪЗЛОЖИТЕЛ" е сключило договор с турска фирма, наричано по-долу за краткост "ИЗПЪЛНИТЕЛ", за следното:

I. Предмет на договора

Член 1

1.1. Страните с настоящото се споразумяват, че ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ ще съдейства и ще предостави услуги на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ за извършване на строително-монтажни работи.

Услугите, които ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ ще извършва в ........ община .., обл. .., са полагане на бетон, полагане на арматура и монтаж/демонтаж на кофраж.

1.2. За целите на споразумението, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ ще изпрати служители в България, на мястото на строителните работи, които следва да бъдат извършени. Служителите, които ще бъдат изпратени и продължителността на техния престой в България, ще бъде определен с Анекс към този договор.

1.3. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ ще гарантира, че неговите служители ще могат да пътуват до и да останат в България за срока на услугите, както са посочени в този договор.

1.4. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ ще плати възнаграждение на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ за предоставените услуги съобразно размерите и условията, посочени в този Договор.

1.5. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ ще гарантира, че изискванията и правилата на българското право са спазени относно достъпа до пазара на труда и комуникацията с българските власти.

Поставени са следните въпроси:

1. Необходимо ли е за оказаните услуги турската фирма да се регистрира по ЗДДС в България?

2. Има ли турската фирма задължения по ЗКПО в България?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 108/2023 г.), Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76/2006 г., посл. изм. и доп. ДВ бр. 99/2023 г.) и ЗКПО (обн. ДВ, бр. 105/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 108/2023 г.) е изразено следното принципно становище:

Предвид обстоятелството, че към запитването не са приложени писмени документи, удостоверяващи взаимоотношенията и договореностите между контрагентите, както и естеството и условието на доставките, които е възможно да бъдат извършвани, изразеното становище има принципен характер.

Относно прилагането на ЗКПО

Според чл. 4, ал. 2 от ЗКПО чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България, или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за доходите, посочени в този закон, с източник в България.

На основание чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО печалбите се облагат с корпоративен данък, а посочените в този закон доходи на местни и чуждестранни юридически лица се облагат с данък, удържан при източника.

Основният въпрос, на който следва да бъде даден отговор преди да се анализират разпоредбите на ЗКПО, регламентиращи данъчното облагане, е дали чуждестранното юридическо лице - фирма със седалище и адрес на управление в Турция, има място на стопанска дейност (МСД) в България. В тази връзка следва да се има предвид, че в българското законодателство това понятие е уредено в § 1, т. 2 от ДР на ЗКПО, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Хипотезите, при които възниква МСД в България, са следните:

а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;

б) извършване на дейност в България от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста на Търговския закон (ТЗ);

в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.

Независимо от това следва да се има предвид, че между Република България и Република Турция е налице сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите (СИДДО между България и Турция). Спогодбата има характер на международен двустранен договор, който, от една страна е част от вътрешното право на страната, а от друга страна има предимство пред нормите на вътрешното законодателство. Този принцип е транспониран в корпоративния закон чрез разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО, която предвижда, че при наличие на обнародван и влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна, се прилага съответният международен договор.

В случая в СИДДО с Турция е дефинирано понятието "място на стопанска дейност", което следва да се има предвид приоритетно пред същото понятие, уредено в националния закон - ЗКПО.

Предвид това, необходимо да се има предвид, че за възникнали въпроси, свързани с основанията за прилагане и тълкуване на конкретна СИДДО, може да се отправи запитване до Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП - гр. София 1000, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 52, като следва да се приложат съответните писмени документи във връзка с тях.

В случай, че след извършена преценка на конкретните факти и обстоятелства, се окаже, че доходите от строително-монтажни работи, не са реализирани от турското дружество чрез място на стопанска дейност, то за същите следва да се има предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО. Съгласно посочената норма възнагражденията за технически услуги, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица са от източник в страната. Определение на понятието "възнаграждения за технически услуги" се съдържа в § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, а именно: това са плащания с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.

Независимо, че извършването на строително-монтажни работи не се упоменава изрично в определението за технически услуги, в случай че чуждестранната фирма, която осъществява строително-монтажните работи, оказва и услуги с елементи на промишлен и научен опит, консултации, становища, препоръки, разрешаване на конкретен проблем или други подобни или има елементи, свързани с монтаж или инсталиране на материални активи, тази част от дохода попада в обхвата на техническите услуги.

Следва да се има предвид, че при квалифицирането на дохода, наименованието на един договор не е определящо, а следва да се търси действителната воля на страните и естеството на извършената услуга.

На основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите от техническите услуги подлежат на облагане с данък при източника. Данъчната основа за определяне на данъка върху доходите по чл. 195, ал. 1 е брутният размер на тези доходи, а данъчната ставка за данъка е 10 на сто (чл. 199, ал. 1 и чл. 200, ал. 2 от ЗКПО).

Относно прилагането на ЗДДС

По силата на чл. 95 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което:

- е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 (чл. 95, ал. 1), или

- не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя (чл. 95, ал. 2).

Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. (а за периодите след 01.01.2025 г. - в размер на 166 000 лв.) или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

По силата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаем оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2. доставки на финансови услуги по чл. 46;

3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

В ал. 3 на чл. 96 от ЗДДС е посочено, че в облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

От изложените норми е видно, че за данъчно задължените лица, които са установени на територията на страната (включително чуждестранните лица) по смисъла на чл. 95, ал. 1 от ЗДДС, за да подлежат на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, следва да извършват облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 и да са реализирали определен облагаем оборот, за определен период от време.

В случай, че едно данъчно задължено лице не е установено на територията на страната, по отношение на задължителната регистрация по ЗДДС, приложение може да намери разпоредбата на чл. 96, ал. 9 от ЗДДС, която кореспондира с чл. 95, ал. 2 от закона. Съгласно чл. 96, ал. 9 от ЗДДС независимо от облагаемия оборот по ал. 1 всяко данъчно задължено лице по чл. 95, ал. 2 е длъжно в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, да подаде заявление за регистрация по този закон, освен в случаите, в които този закон предвижда задължение за регистрация по чл. 97. От така разписаната разпоредба е видно, че при тази хипотеза, законодателят не е определил стойностен праг, за определен период от време, който ако бъде достигнат за лицето ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС, а е предвидил да бъде подадено заявление в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя, предвид чл. 95, ал. 2 от ЗДДС.

От казано дотук, следва че по отношение на изложеното в запитването, за да възникне задължение за регистрация за извършените услуги, по които доставчик ще бъде турското дружество, са възможни следните две хипотези:

- турското дружество е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от закона, като в този случай, приложение намира чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

- турското дружество не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от закона, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя, и закона не предвижда задължение за регистрация по чл. 97, като в този случай, приложение намира чл. 96, ал. 9 от ЗДДС.

За прилагането на някоя от двете хипотези, от съществено и важно значение е да бъде установена местоустановеността на турското дружество (счита ли се за лице установено на територията на страната или не) и характерът на доставката на услугата, която ще бъде извършена (облагаема, освободена, или доставка по която данъкът е изискуем от получателя).

В § 1, т. 10 и т. 11 от ДР на ЗДДС са дадени легални дефиниции на понятията "лице, установено на територията на страната" и "постоянен обект".

По смисъла на § 1, т. 11, "Лице, установено на територията на страната" е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката. За целите на прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, изречение второ не се прилага.

"Постоянен обект", съгласно § 1, т. 10 е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.

За дефинирането на понятието "постоянен обект" следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) (С -168/84; С -190/95; С -231/94; С- 260/95) съгласно която под "постоянен обект" следва да се разбира "дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на тази дейност". Т.е. за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.

В случая преценката дали това е така следва да бъде направена въз основа на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретния казус, с оглед закона и установената практика на СЕС.

Въпросът дали турското дружество следва да се приеме за установено на територията на страната чрез постоянен обект, изисква много по-детайлно запознаване с всички относими факти и обстоятелства по случая и договорености между страните, включително разпределение на функции и отговорности. В описаната фактическа обстановка липсва информация, която би била ключова за определянето на това дали турското дружество ще формира постоянен обект на територията на страната.

Когато дружеството няма да използва собствена техника и няма да има постоянна наличност на човешки ресурс или служителите ще имат само надзорни функции следва да се приеме, че дружеството не е установено на територията на страната чрез постоянен обект, тъй като не е налице и постоянна наличност на технически и човешки ресурси, необходими за целите на извършваните доставки. Все пак следва да се има предвид, че самата собственост върху техническите ресурси е без значение по отношение определянето на обстоятелството, дали са налице такива технически ресурси на територията на страната. В това отношение определящо е дали чуждестранното лице разполага с или иначе казано използва в свой интерес и по свое усмотрение такива ресурси, без значение дали същите са собствени, наети или се използват на друго основание.

В случай, че дружеството разполага само с човешки ресурси на територията на страната, то следва, че същото няма да формира постоянен обект на територията на страната.

В случаите обаче когато, за посочените в запитването доставки на услуги, дружеството има постоянна наличност на човешки ресурс и ще използва свое оборудване и материали, следва да се приеме, че ако дейността притежава определени характеристики на дълготрайност, дружеството ще бъде установено на територията на страната чрез постоянен обект, тъй като ще е налице структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че в този случай ще е налице постоянен обект на територията на страната.

Предвид изложеното, ако чуждестранното лице е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10, то се счита за установено на територията на страната и ако извършва облагаеми доставки на услуги, то същите формират за лицето облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС.

При положение, че чуждестранното лице не е установено на територията на страната, то следва да се прецени дали извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя.

Във връзка с изложеното, в настоящия случай, от чуждестранното лице следва да се извърши преценка относно мястото на изпълнение на извършваните от него услуги и въз основа на същата да се приложат разпоредбите на ЗДДС относно задължението за регистрация.

Във връзка с преценката относно вида на доставката, която ще се предоставя от турската фирма, както и мястото на изпълнение на същата, с настоящето е обърнато внимание и на следното:

С оглед разпоредбата на чл. 12 от ЗДДС, за да бъде доставката облагаема, същата следва да е с място на изпълнение на територията на страната.

Общото правило за определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО) и е в зависимост от обстоятелството дали получателят на същата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

По силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице (ДЗЛ), е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, а когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.

В случая получателят на услугата е дружество "Х", което е данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС.

Независимо от статута на получателя по доставката, специалната разпоредба на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС (съответно чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО) урежда мястото на изпълнение на доставката на услуга, свързана с недвижим имот, като в тези случаи се приема, че мястото на изпълнение е там, където е местонахождението на имота, включително при услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други (б. "б" на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС).

Счита се, че съответната услуга попада в хипотезата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, когато същата е свързана с конкретен недвижим имот. Нормата не е изчерпателна, а примерно посочва различни групи услуги, пряко свързани с недвижим имот.

Съгласно свои решения Съдът на Европейската общност (СЕО), понастоящем Съдът на Европейския съюз (СЕС) е определил условията за прилагане на тази разпоредба в смисъл, че между доставката на услуги и разглеждания имот трябва да е налице "достатъчно пряка" връзка, тъй като би било в противоречие със структурата на тази специална разпоредба в приложното й поле да се включва всяка доставка на услуги само защото тя има макар и съвсем слаба връзка с недвижим имот, при положение че голям брой услуги са свързани по един или друг начин с недвижим имот (Решение по дело С-37/08 RCI Europe, от 3 септември 2009 г., Решение от 7 септември 2006 г. по дело Heger, C 166/05, Recueil).

Също така с цел да се осигури еднакво данъчно третиране на доставките на услуги, свързани с недвижими имоти, с Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 07 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги (Регламент №1042/2013), е дадено определение за "недвижим имот" и са регламентирани услугите, свързани с недвижим имот.

Съгласно чл. 31а от посочения регламент, доставките на услуги са свързани с недвижим имот, когато имат достатъчно пряка връзка с недвижим имот, или са насочени към недвижим имот с цел правно или физическо изменение.

Допълнителни разяснения относно услугите, свързани с недвижими имоти са дадени в Обяснителните бележки на Европейската комисия относно влизащите в сила през 2017 г. правила на ЕС в областта на ДДС за мястото на доставка на услуги, свързани с недвижими имоти /Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета/.

Следователно, независимо от обстоятелството дали извършената услуга ще се счита за такава свързана с недвижим имот, (за която мястото на изпълнение ще се определя по реда на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС) или услугата няма да се счете за такава, свързана с недвижим имот (за която мястото на изпълнение ще се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС), и при двете хипотези мястото на изпълнение ще е на територията на страната, тъй като получателят е данъчно задължено лице и услугата ще бъде извършена във връзка с недвижим имот на територията на РБългария.

Тъй като от изложеното и при двете хипотези мястото на изпълнение ще е на територията на страната, то съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, данъкът ще е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато са налице едновременно следните условия:

- доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема;

- доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и

- получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.

Видно от нормата на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, същата намира приложение, когато доставчикът не е установен на територията на страната.

От всичко гореизложено и спрямо обстоятелството дали турското дружество ще се счита за установено на територията на страната, по отношение на задължителната регистрация по ЗДДС, са възможни следните две хипотези:

- в случай, че е налице постоянен обект на територията на страната, т.е. доставчикът ще се счита за лице, установено на територията на страната, разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 2 от закона няма да намери приложение и в този случай данъкът по доставката няма да е изискуем от получателя. Реализираният оборот ще формира облагаем оборот за регистрация по ЗДДС и на основание чл. 95, ал. 1 от ЗДДС турското дружество ще подлежи на регистрация по закона при достигане на предвидения в чл. 96, ал. 1 праг.

- в случай, че не е налице постоянен обект на територията на страната, т.е. доставчикът няма да се счита за установено на територията на страната, разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 2 от закона следва да намери приложение и в този случай данъкът по доставката ще е изискуем от получателя ("Х"). В този случай няма да е налице разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 96, ал. 9 и турското дружество няма да подлежи на задължителна регистрация по закона, тъй като данъкът е изискуем от получателя. За "Х" би възникнало задължение за самоначисляване на данъка по реда на чл. 117 от ЗДДС.

Във връзка с всичко, изложено до тук следва да се има предвид, че в чл. 8, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са посочени общите правила за определяне на компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите за производствата по този кодекс. Съгласно цитираната разпоредба за чуждестранните лица компетентна ТД на НАП е:

- т. 4. териториалната дирекция по седалището на клона или по адреса на търговското представителство на чуждестранното лице;

- т. 5. териториалната дирекция по местоизвършване на дейността или на управлениетоза чуждестранни лица, непопадащи в обхвата на т. 4, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност или определена база, или чието ефективно управление е от България;

- т. 6. териториалната дирекция по местонахождението на първия придобит недвижим имот за лица, които не попадат в случаите по т. 1 - 5;

- т. 7. териториална дирекция - София, когато не може да се установи компетентната териториална дирекция по правилата на т. 1 - 6;

Съгласно ал. 3 на същия член, когато чуждестранно лице осъществява стопанска дейност в страната чрез повече от едно място на стопанска дейност, компетентна е териториалната дирекция по местонахождението на първото възникнало място на стопанска дейност. В случай, че чуждестранното лице не е изпълнило задължението си за регистрация в регистър БУЛСТАТ, компетентна териториална дирекция е тази, която първа извърши процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.

Съобразно горепосочения ред, в конкретния случай, следва да бъде преценено коя е компетентната териториална дирекция на НАП по отношение на чуждестранното лице.

В заключение следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на ДОПК при възложено конкретно производство, органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност да извърши преценка на релевантните факти и обстоятелства независимо и безпристрастно и да определи данъчните задължения при съблюдаване на принципите за обективност и законност.