2_846-1/04.01.2019г.
ЗДДС, чл.17, ал.1
ЗДДС, чл.12
Българско дружество регистрирано по ЗДДС продава стока на дружеството от Турция. По споразумение с купувача на стоката, същата ще бъде транспортирана от територията на страната до територията на друга държава членка от ЕС. Транспортните разходи ще са за сметка на българското дружество.
Във връзка с изложеното, поставяте следните въпроси:
1. Какво е данъчното третиране на доставката на стока - вътреобщностна доставка, доставка с място на изпълнение извън територията на страната или доставка по чл. 28 от ЗДДС?
2. Каква данъчна ставка следва да се приложи за доставката и с какви документи следва да разполага дружеството като доказателство, че стоката е напуснала територията на страната?
На основание изложената фактическа обстановка изразявам следното принципно становище:
За да се определи данъчното третиране на доставката на стока следва да се определи мястото на изпълнение на същата с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в чл. 17 от закона. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС. В ал. 2 на чл. 17 от закона е указано, че мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до място извън нея, е с място на изпълнение на територията на България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка.
В закона са предвидени някои случаи, в които се прилага нулева ставка на данъка, но за целта е необходимо кумулативно изпълнение на няколко условия.
За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на доставка на стоки, е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 28 от ЗДДС изисквания, а именно:
- извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
- извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл. 28, т. 1 и т. 2 от закона с визираните в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС документи.
В настоящия случай не може да се приеме, че е налице доставка, облагаема с нулева ставка по чл. 28 от ЗДДС, тъй като стоката предмет на доставката не се изпраща или превозва от територията на страната до трета страна или територия, а ще се транспортират до друга държава от ЕС.
По смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки /ВОД/ е доставката на стоки, които се транспортират от или за сметка на доставчика - регистрирано по ЗДДС лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Следователно необходимите условия за определяне на една доставка като ВОД са следните:
- предмет на доставката да са стоки по чл.5 от ЗДДС;
- доставката да е възмездна;
- доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице;
- получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка;
- стоките да се транспортират от територията на страната до територията на друга държава членка.
Предвид гореизложеното, за да се определи доставката като вътреобщностна доставка необходимо условие е получателят от Турция, независимо, че е установен на територията на трета страна да регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Ако получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка и стоката се транспортира от територията на страната до територията на друга държава членка, ще е налице вътреобщностна доставка по чл.7, ал. 1 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка на данъка. Документите, с които се удостоверява извършването на вътреобщностна доставка на стоки са посочени в чл.45 от ППЗДДС.
При условие, че получателят от Турция не е регистриран за целите на ДДС в държава членка на ЕС, за доставката ще се приложи данъчна ставка от 20 на сто на основание чл.12 от ЗДДС, тъй като е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема.
Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, продава стока на дружество от Турция. По споразумение с купувача стоката ще бъде транспортирана от територията на България до територията на друга държава членка на ЕС. Транспортните разходи са за сметка на българското дружество.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Какво е данъчното третиране на доставката на стока - вътреобщностна доставка, доставка с място на изпълнение извън територията на страната или доставка по чл. 28 от ЗДДС?
Въпрос 2: Каква данъчна ставка следва да се приложи за доставката и с какви документи следва да разполага дружеството като доказателство, че стоката е напуснала територията на страната?
За да се определи данъчното третиране на доставката на стока, следва да се определи мястото на изпълнение съгласно разпоредбите на ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в чл. 17 от ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до място извън нея, е с място на изпълнение на територията на България и на основание чл. 12 от ЗДДС представлява облагаема доставка.
В закона са предвидени случаи, в които се прилага нулева ставка на данъка, но за това е необходимо кумулативно изпълнение на няколко условия. За прилагане на нулева ставка по отношение на доставка на стоки следва да са изпълнени изискванията на чл. 28 от ЗДДС, а именно:
- извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
- извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия, доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелствата по чл. 28, т. 1 и т. 2 от ЗДДС с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС.
В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице доставка, облагаема с нулева ставка по чл. 28 от ЗДДС, тъй като стоката - предмет на доставката, не се изпраща или превозва от територията на страната до трета страна или територия, а до друга държава членка на ЕС.
По смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки (ВОД) е доставката на стоки, които се транспортират от или за сметка на доставчика - регистрирано по ЗДДС лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Необходимите условия за определяне на една доставка като вътреобщностна доставка са:
- предмет на доставката да са стоки по чл. 5 от ЗДДС;
- доставката да е възмездна;
- доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице;
- получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка;
- стоките да се транспортират от територията на страната до територията на друга държава членка.
Предвид горното, за да се определи доставката като вътреобщностна доставка, необходимо условие е получателят от Турция, независимо че е установен на територията на трета страна, да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка.
Ако получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка и стоката се транспортира от територията на страната до територията на друга държава членка, ще е налице вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка на данъка. Документите, с които се удостоверява извършването на вътреобщностна доставка на стоки, са посочени в чл. 45 от ППЗДДС.
При условие че получателят от Турция не е регистриран за целите на ДДС в държава членка на ЕС, за доставката ще се приложи данъчна ставка от 20 на сто на основание чл. 12 от ЗДДС, тъй като доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема.
Извод: Доставката не е износ по чл. 28 от ЗДДС, тъй като стоката се транспортира до друга държава членка, а не до трета страна или територия. Ако турският получател е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка и стоката се транспортира от България до тази държава членка, доставката е вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка, при наличие на документите по чл. 45 от ППЗДДС. Ако получателят не е регистриран за целите на ДДС в държава членка на ЕС, доставката е облагаема с 20% ДДС по чл. 12 от ЗДДС, като е с място на изпълнение на територията на страната.
