ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-134#2/01.12.2023 г., относно прилагане на ЗДДС и ЗДДФЛ.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Посочвате, че работите на постоянен трудов договор и в качеството Ви на физическо лице сте регистриран в регистър БУЛСТАТ, като упражняващ свободна професия "проектант". В преговори сте за възлагане на поръчка от фирма в Германия. Немската фирма възложител е лице, което не е регистрирано по ДДС в Германия, защото се занимава с образователни дейности, които са освободени от заплащане на ДДС по немското законодателство.
Очакваният годишен оборот от дейността към тази фирма ще е до 30 000 лв. за 2023 г., който е под прага за задължителна регистрация по ЗДДС в България.
Поставяте следните въпроси:
- Подлежите ли на задължителна регистрация по ЗДДС в България на основание чл. 97, ал. 2 от ЗДДС, независимо от оборота или такава регистрация ще следва при надвишаване на прага за задължителна регистрация за периода от 12 месеца?
- Имате ли право на нормативно признати разходи, които не се облагат с данък от 10 % и в какъв размер?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и относимите разпоредби на действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Регистрация на основание чл. 97 от ЗДДС се извършва на лице, установено в друга държава членка, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки, които се монтират или инсталират на територията на страната от или за негова сметка, която във Вашия казус е неприложима.
На регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за които се дължи данък по доставката от получателя - данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
Тъй като Вашият контрагент е от държава членка, следва да се изясни дали той е данъчно задължено лице.
В действащите ЗДДС и Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документи, които са необходими за доказване статута на получателя дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
Съгласно чл. 18, пар. 1 от Регламент № 282/2011 освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Тъй като Вашият контрагент от Германия не е предоставил идентификационен номер по ДДС и твърдите, че няма такава регистрация, защото извършва само освободени доставки, същият няма статут на данъчно задължено лице и за Вас не възниква задължение за регистрация на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.
Осъществените от Вас доставки на услуги ще се определят като такива с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. При достигането на облагаем оборот от 100 000 лв. за 12 последователни периода ще е налице задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Следва да имате предвид, че ако предоставените услуги са свързани с недвижим имот е необходимо да се съобразите с разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1, буква "б" от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други.
При осъществяване на услуга по чл. 21, ал. 4, т. 1, б. "б" от ЗДДС по недвижим имот на територията на Германия, Вие ще осъществите доставка с място на изпълнение на територията на Германия и следва да се запознаете с немското законодателство в областта на ДДС.
По втори въпрос:
По отношение на облагането Ви като физическо лице следва да имате предвид, че съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. За определянето на източника на дохода е без значение дали трудът/услугата се полага за местен или чуждестранен работодател/възложител.
Съгласно информацията в поставеното запитване, Вие сте местно лице на България за данъчни цели. В съответствие с разпоредбите на чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
При условие че действате като лице, упражняващо свободна професия, следва да имате предвид, че съгласно чл. 29 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанската дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон се определя като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за дейността.
Законодателят е регламентирал различен размер на разходите, изхождайки от спецификите на съответната дейност. На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ нормативно определените разходи са 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия извън тази по т. 2, буква "г" на чл. 29, ал. 1 от същия закон.
Този доход подлежи на авансово облагане съгласно чл. 43 от ЗДДФЛ, като авансовият данък се дължи на тримесечие, с изключение на последното четвърто тримесечие и се декларира с декларация по реда на чл. 55 от ЗДДФЛ, в срок месецът следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл. 67, ал.1 от ЗДДФЛ). Данъкът се внася в същия срок. Задължително се декларира и с годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ в приложение № 3. Данъчната ставка е 10 на сто.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Лицето работи по постоянен трудов договор и като физическо лице е регистрирано в регистър БУЛСТАТ като упражняващо свободна професия "проектант". Води преговори за възлагане на поръчка от фирма в Германия. Немската фирма възложител не е регистрирана по ДДС в Германия, тъй като извършва образователни дейности, освободени от ДДС по немското законодателство. Очакваният годишен оборот от дейността към тази фирма за 2023 г. е до 30 000 лв., под прага за задължителна регистрация по ЗДДС в България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Подлежи ли лицето на задължителна регистрация по ЗДДС в България на основание чл. 97, ал. 2 от ЗДДС, независимо от оборота, или такава регистрация ще следва при надвишаване на прага за задължителна регистрация за периода от 12 месеца?
Въпрос 2: Има ли право на нормативно признати разходи, които не се облагат с данък от 10 %, и в какъв размер?
По първи въпрос
Разпоредбата на чл. 97 от ЗДДС предвижда регистрация за лице, установено в друга държава членка, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки, които се монтират или инсталират на територията на страната от или за негова сметка. Тази хипотеза е неприложима към разглеждания случай.
На регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за които данъкът по доставката се дължи от получателя - данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, намиращ се на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност на получателя, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
Тъй като контрагентът е от държава членка, следва да се изясни дали той е данъчно задължено лице. В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документи за доказване статута на получателя - дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските доставчици на услуги следва да се съобразяват с правилата в него.
Съгласно чл. 18, пар. 1 от Регламент № 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице:
- когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС;
- когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв, и доставчикът се сдобие с каквото и да е друго доказателство, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В разглеждания случай контрагентът от Германия не е предоставил идентификационен номер по ДДС и е посочено, че няма такава регистрация, тъй като извършва само освободени доставки. Поради това той няма статут на данъчно задължено лице и за доставчика не възниква задължение за регистрация на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.
Осъществените доставки на услуги се определят като такива с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност.
При достигане на облагаем оборот от 100 000 лв. за 12 последователни месеца възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че ако предоставените услуги са свързани с недвижим имот, е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1, буква "б" от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други.
При осъществяване на услуга по чл. 21, ал. 4, т. 1, буква "б" от ЗДДС по отношение на недвижим имот на територията на Германия се извършва доставка с място на изпълнение на територията на Германия и следва да се приложи немското законодателство в областта на ДДС.
Извод: В разглеждания случай не възниква задължение за регистрация по чл. 97 или чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, тъй като немският контрагент не е данъчно задължено лице по ДДС; доставките на услуги имат място на изпълнение в България по чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и задължение за регистрация по ЗДДС възниква при достигане на облагаем оборот 100 000 лв. за 12 последователни месеца по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като при услуги, свързани с недвижим имот в Германия, мястото на изпълнение е в Германия по чл. 21, ал. 4, т. 1, буква "б" от ЗДДС.
По втори въпрос
Относно облагането като физическо лице се посочва, че съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. За определяне на източника на дохода е без значение дали трудът/услугата се полага за местен или чуждестранен работодател/възложител.
Според информацията в запитването лицето е местно лице на България за данъчни цели. В съответствие с чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
При положение че лицето действа като упражняващо свободна професия, се прилага чл. 29 от ЗДДФЛ, съгласно който облагаемият доход от стопанската дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за дейността. Законодателят е предвидил различен размер на разходите според спецификата на дейността.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ нормативно определените разходи са 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия извън тази по т. 2, буква "г" на чл. 29, ал. 1 от същия закон.
Този доход подлежи на авансово облагане съгласно чл. 43 от ЗДДФЛ. Авансовият данък се дължи на тримесечие, с изключение на последното четвърто тримесечие, и се декларира с декларация по реда на чл. 55 от ЗДДФЛ в срок до месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ). Данъкът се внася в същия срок.
Доходът задължително се декларира и с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в приложение № 3. Данъчната ставка е 10 на сто.
Извод: Лицето, като упражняващо свободна професия, има право на нормативно признати разходи в размер на 25 % от придобития доход по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, а остатъкът се облага с 10 % данък, подлежащ на авансово и годишно деклариране и внасяне по реда на ЗДДФЛ.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовавате на това становище.
