5_23-22-2291/12.02.2015 г.
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 4,чл. 40, ал. 1, т. 2,чл. 43,чл. 40, ал. 8;
КСО, чл. 4, ал. 6, чл. 6, ал. 10;
В запитването сте изложила следната фактическа обстановка:
Ваш клиент е лице, на което е отпусната пенсия и упражнява свободна професия. Същото счита, че не дължи здравноосигурителни вноски върху получените хонорари от адвокатска дейност, като се позовава на Решение № 6652/05.12.2012 г. на Административен съд град ...., приложено към настоящото запитване.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следният въпрос:
Самоосигуряващото се лице дължи лиздравноосигурителни вноски върху получените хонорари от адвокатска дейност?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно действащото законодателство, на основание чл. 4, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване(КСО), самоосигуряващите се лица и изпълнителите по граждански договори, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание за фондовете на ДОО.
Разпоредбата се прилага независимо от вида на отпуснатата пенсия- за изслужено време и старост, инвалидна или наследствена.
Здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения се уреждат със ЗЗО ( аргумент чл. 1, ал. 1 от закона).
На основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО (в сила от 01.01.2014 г.) здравноосигурителните вноски за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд се внасят върху размера на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях. Вноските са за сметка на държавния бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, самоосигуряващите се лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лицадо 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, т.е. до 30 април на съответната календарна година.
С разпоредбата на чл. 43 от ЗЗО е дадена възможност на самоосигуряващите се лица да заплатят здравноосигурителните вноски авансово за избран от тях период.
В ЗЗО липсва разпоредба, която освобождава самоосигуряващите се лица, които са и пенсионери от внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите, през които са извършвали трудова дейност.
Здравното осигуряване на лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 от ЗЗО се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 6 от закона. Вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен чл. 6, ал. 10 от КСО, в случая както следва:
1. размер на пенсията или на сбора от пенсии, без добавките към тях;
2.осигурителен доход като лице, упражняващо свободна професия.
В чл. 40, ал. 8 от ЗЗО законодателят е вменил изричното задължение за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО да внасят здравноосигурителни вноски върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО), който за 2015 година е в размер на 2 600,00 лева.
Видно от цитираните разпоредби, лицата, на които е отпусната пенсия и едновременно с това извършват трудова дейност като самоосигуряващи се лица следва да внасят здравни вноски за своя сметка текущо през годината върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица.
Ако самоосигуряващото се лице декларира облагаем доход, по-голям от дохода, върху който са внесени авансово здравноосигурителни вноски, то следва да довнесе вноски върху реализирания облагаем доход, но върху не повече от разликата между максималния размер на осигурителния доход и получаваната пенсия.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: клиент на запитващия е лице, на което е отпусната пенсия и което упражнява свободна професия. Лицето счита, че не дължи здравноосигурителни вноски върху получените хонорари от адвокатска дейност, като се позовава на Решение № 6652/05.12.2012 г. на Административен съд град ...., приложено към запитването.
Въпрос: "Самоосигуряващото се лице дължи ли здравноосигурителни вноски върху получените хонорари от адвокатска дейност?"
Съгласно чл. 4, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) самоосигуряващите се лица и изпълнителите по граждански договори, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание за фондовете на държавното обществено осигуряване. Разпоредбата се прилага независимо от вида на отпуснатата пенсия - за изслужено време и старост, инвалидна или наследствена.
Здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения се уреждат със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съгласно чл. 1, ал. 1 от закона.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО (в сила от 01.01.2014 г.) здравноосигурителните вноски за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд се внасят върху размера на пенсията или сбора от пенсии, без добавките към тях. Вноските са за сметка на държавния бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО самоосигуряващите се лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и окончателно - върху доходите от дейността и доходите по т. 3 през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска - най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, т.е. до 30 април на съответната календарна година.
С разпоредбата на чл. 43 от ЗЗО е предвидена възможност самоосигуряващите се лица да заплатят здравноосигурителните вноски авансово за избран от тях период.
В ЗЗО липсва разпоредба, която да освобождава самоосигуряващите се лица, които са и пенсионери, от внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите, през които са извършвали трудова дейност.
Здравното осигуряване на лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 от ЗЗО, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 6 от закона. Вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 6, ал. 10 от КСО, в случая както следва:
- размер на пенсията или на сбора от пенсии, без добавките към тях;
- осигурителен доход като лице, упражняващо свободна професия.
В чл. 40, ал. 8 от ЗЗО законодателят е вменил изрично задължение за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО да внасят здравноосигурителни вноски върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО, който за 2015 година е в размер на 2 600,00 лева.
Видно от цитираните разпоредби, лицата, на които е отпусната пенсия и едновременно с това извършват трудова дейност като самоосигуряващи се лица, следва да внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка текущо през годината върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. Ако самоосигуряващото се лице декларира облагаем доход, по-голям от дохода, върху който са внесени авансово здравноосигурителни вноски, то следва да довнесе вноски върху реализирания облагаем доход, но върху не повече от разликата между максималния размер на осигурителния доход и получаваната пенсия.
Извод: Самоосигуряващо се лице, на което е отпусната пенсия и което упражнява свободна професия (вкл. адвокатска дейност), дължи здравноосигурителни вноски върху доходите от тази дейност, като вноските се изчисляват върху сбора от осигурителния доход от дейността и пенсията, но не върху повече от максималния осигурителен доход.
