Изх. №20-00-23
22.02. 2017 г.
чл. 31, т. 7 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
През месец ноември 2016 г. дружеството закупува въздухоплавателно средство от данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Полша. За покупката е издаден протокол за вътреобщностно придобиване на въздухоплавателно средство и доставката е декларирана в справката декларация за същия период.
Въздухоплавателното средство, е вписано в българския регистър на гражданските въздухоплавателни средства, към момента не притежава удостоверение за летатална годност и не може да се използва за икономическата дейност на дружеството.
Въздухоплавателното средство не е пристигнало на територията на България, а е заминало за САЩ, където ще бъде подложено на карго-конверсия. Предстои да бъде отписано от българския регистър на въздухоплаванелните средства и вписано в американския регистър. След като бъде конвентиран, самолетът отново ще бъде регистриран по реда на Закона за гражданското въздухоплаване(ЗГВ).
През месец декември 2016 г. дружеството закупува втори самолет от същия доставчик установен в Полша, като въздухоплавателното средство, също е вписано в българския регистър на гражданските въздухоплавателни средства, към момента не притежава удостоверение за летатална годност и не може да се използва за икономическата дейност на дружеството. Самолетът не пристигна на територията на България, а остава в Полша, като "замразено", предвид описаното в запитването.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да бъде отразена покупката на въздухоплавателните средства и налице ли е задължение за ВОП за дружеството?
2. Възниква ли задължение за деклариране на поток пристигания в Интрастат декларация?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка се определя като вътреобщностно придобиване.
По силата на 13, ал. 4, т. 4 от ЗДДС доставката на стоки по чл. 31, т. 7 не е вътреобщностно придобиване. В чл. 31, т. 7 в сила до 31.12.2016 г. е посочена доставката на въздухоплавателни средства с изключение на тези за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
Систематичното тълкуване на текста на чл. 31 от ЗДДС "Доставки, свързани с международен транспорт" води до логическият извод, че на облагане с нулева ставка подлежат доставките, свързани с международен транспорт. Т.е. не само характеристиката на предмета на доставката, а неговото конкретно предназначение, са от правно значение за третирането на съответната доставка.
Тълкуване в тази посока се подкрепя и от съответния текст на директивата за ДДС - 2006/112/ЕС относно общата система на данъка върху добавенатастойност - чл.148, б. "е" във връзка с б. "д" от същата, предвиждащ (в глава седем "Освобождавания, свързани с международен транспорт") доставката на въздухоплавателни средства, опериращи срещу заплащане главно по международни маршрути.
Доколкото прилагането на чл. 13, ал. 4, т. 4 от ЗДДС е поставено в зависимост от изпълнението на разпоредбата на чл. 31, т. 7 от ЗДДС, то за прилагане на посочената разпоредба дружеството трябва категорично да докаже, че самолета ще се използва за дейности с икономически характер, т.е. за цели, различни от спортни и развлекателни или лични нужди, както и, че самолетът е предназначен за осъществяване на дейностите, посочени в директивата.
Следователно, ако в случая самолета е въздухоплавателно средство, отговарящо на изискванията на чл. 31, т. 7 от ЗДДС, то покупката му не представлява вътреобщностно придобиване и съответно "Е" АД не се явява платец на данъка по смисъла на чл. 84 от ЗДДС.
В конкретния случай, доколкото закупените самолети не пристигат на територията на страната, в случай че дружеството в качеството на собственик осъществява доставки на територията Полша, приложение ще намерят разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. В този случай, следва да се има предвид, че и в двете хипотези на чл. 17 от ЗДДС дружеството осъществява независима икономическа дейност на територията на страна от ЕС и е необходимо да се запознаете със законодателството на съответната държава за евентуално възникване на задължение за регистрация за целите на ДДС в тази държава.
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрирано лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от същия закон.
Дружеството няма задължение да отразява в отчетните регистри по ЗДДС чуждите документи, които не са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от закона, но не е грешка, ако покупната фактура се отрази в колона 9 на дневника за покупки "Данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".
В тази връзка дружеството, може да отрази в дневника за покупки за съответния данъчен период получените от него фактури или известия към тях за доставките на стоки, по които доставчик е полското дружество, като за тях се попълва информацията в колони от 1 до 8 включително и колона 9 на приложение №11.
По втори въпрос:
Запитването, в частта относно деклариране за целите на Интрастат е препратено по компетентност до дирекция "Интрастат" при ЦУ на НАП.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: През ноември 2016 г. дружеството закупува въздухоплавателно средство от данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Полша. За покупката е издаден протокол за вътреобщностно придобиване на въздухоплавателно средство и доставката е декларирана в справка-декларацията за същия данъчен период. Въздушното средство е вписано в българския регистър на гражданските въздухоплавателни средства, към момента не притежава удостоверение за летателна годност и не може да се използва за икономическата дейност на дружеството. Въздухоплавателното средство не е пристигнало на територията на България, а е заминало за САЩ, където ще бъде подложено на карго-конверсия. Предстои да бъде отписано от българския регистър на въздухоплавателните средства и вписано в американския регистър. След конверсията самолетът отново ще бъде регистриран по реда на Закона за гражданското въздухоплаване.
През декември 2016 г. дружеството закупува втори самолет от същия доставчик, установен в Полша. Това въздухоплавателно средство също е вписано в българския регистър на гражданските въздухоплавателни средства, към момента не притежава удостоверение за летателна годност и не може да се използва за икономическата дейност на дружеството. Самолетът не пристига на територията на България, а остава в Полша като "замразено", съгласно описаното в запитването.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да бъде отразена покупката на въздухоплавателните средства и налице ли е задължение за ВОП за дружеството?
Въпрос 2: Възниква ли задължение за деклариране на поток пристигания в Интрастат декларация?
По първи въпрос
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за вътреобщностно придобиване се счита придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, когато стоката се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
По силата на чл. 13, ал. 4, т. 4 от ЗДДС доставката на стоки по чл. 31, т. 7 не е вътреобщностно придобиване.
В чл. 31, т. 7 от ЗДДС, в сила до 31.12.2016 г., е посочена доставката на въздухоплавателни средства, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
Систематичното тълкуване на чл. 31 от ЗДДС "Доставки, свързани с международен транспорт" води до логически извод, че на облагане с нулева ставка подлежат доставките, свързани с международен транспорт. От правно значение за третирането на съответната доставка са не само характеристиките на предмета на доставката, но и неговото конкретно предназначение.
Такова тълкуване се подкрепя и от чл. 148, б. "е" във връзка с б. "д" от Директива 2006/112/ЕС относно общата система на данъка върху добавената стойност (глава седем "Освобождавания, свързани с международен транспорт"), който предвижда освобождаване за доставката на въздухоплавателни средства, опериращи срещу заплащане главно по международни маршрути.
Тъй като прилагането на чл. 13, ал. 4, т. 4 от ЗДДС е поставено в зависимост от изпълнението на разпоредбата на чл. 31, т. 7 от ЗДДС, за да се приложи тази разпоредба, дружеството трябва категорично да докаже, че самолетът ще се използва за дейности с икономически характер, тоест за цели, различни от спортни и развлекателни или лични нужди, както и че самолетът е предназначен за осъществяване на дейностите, посочени в директивата.
Следователно, ако в случая самолетът е въздухоплавателно средство, отговарящо на изискванията на чл. 31, т. 7 от ЗДДС, покупката му не представлява вътреобщностно придобиване и съответно "Е" АД не се явява платец на данъка по смисъла на чл. 84 от ЗДДС.
В конкретния случай, доколкото закупените самолети не пристигат на територията на страната, ако дружеството в качеството си на собственик осъществява доставки на територията на Полша, приложение ще намерят разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. В тези хипотези дружеството осъществява независима икономическа дейност на територията на държава - членка на ЕС, поради което е необходимо да се запознае със законодателството на съответната държава относно евентуално възникване на задължение за регистрация за целите на ДДС там.
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрирано лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Дружеството няма задължение да отразява в отчетните регистри по ЗДДС чуждите документи, които не са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от закона, но не е грешка, ако покупната фактура се отрази в колона 9 на дневника за покупки "Данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".
В тази връзка дружеството може да отрази в дневника за покупки за съответния данъчен период получените от него фактури или известия към тях за доставките на стоки, по които доставчик е полското дружество, като за тях се попълва информацията в колони от 1 до 8 включително и колона 9 на приложение № 11.
Извод: Покупката на въздухоплавателните средства не представлява вътреобщностно придобиване, ако самолетите отговарят на изискванията на чл. 31, т. 7 от ЗДДС, и в този случай "Е" АД не е платец на данъка по чл. 84 от ЗДДС; дружеството може да отрази фактурите в дневника за покупки по реда на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, включително в колона 9 на приложение № 11.
По втори въпрос
Частта от запитването, отнасяща се до деклариране за целите на Интрастат, е препратена по компетентност до дирекция "Интрастат" при ЦУ на НАП.
Извод: По въпроса за задължението за деклариране на поток пристигания в Интрастат декларация становището се дава от дирекция "Интрастат" при ЦУ на НАП, до която е препратена съответната част от запитването.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка.
