НАП: Право на данъчен кредит при внос и данъчно третиране на последваща доставка към регистрирано по ДДС лице в ЕС по ЗДДС

Вх.№ 96-00-154 ОУИ Пловдив 97 Коментирай
ЗДДС: чл.17, чл.53, чл.58
Определя се режимът за ДДС при внос на пелети и последваща продажба. При редовен внос регистрираното лице има право на данъчен кредит за платения на митницата ДДС при наличие на митнически документ и отразяване по чл. 72 ЗДДС. Продажба към гръцка ДДС-регистрирана фирма е ВОД с нулева ставка при транспорт до Гърция, а без транспорт - облагаема доставка в България с 20% ДДС.

ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на право на данъчен кредит при редовен внос на територията на страната

В Дирекция ОДОП ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-154 от 27.06.2019 г., относно данъчното третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на правото на приспадане на данъчен кредит при редовен внос на територията на страната, както и приложимата данъчна ставка при последваща вътреобщностна доставка на стоките, предмет на вноса.

Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас юридическо лице внася пелети от Украйна, придружени с фактура за стоката, както и фактура за транспорта, като на Митница Пловдив с оформяне на митническа декларация се освобождава товарът. След пристигането на митницата и освобождаването на стоката, камионите се отправят към склада на фирмата, находящ се в с. ..., област ....., където същата се разтоварва. В част от случаите, след освобождаването на стоката на Митница Пловдив, същата не се транспортира до склада на дружеството, а директно се насочва към адреси на Ваши клиенти.

Във връзка с изложеното по-горе сте поставили следните въпроси:

1. Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за платения на Митница данък върху добавената стойност (ДДС) при вноса?

2. При продажба на пелетите на гръцка фирма, регистрирана по ДДС в Гърция, дължи ли се данък върху добавената стойност?

Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:

По Първи въпрос:

По смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираните по закона лица имат право да приспаднат от данъчните си задължения по същия закон за осъществен от тях внос.

Когато стоките, предмет на вноса, се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, то има право да приспадне начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и чл. 57 от материалния закон.

На основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем. В тази връзка, Ви обръщам внимание, че данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.

Начисляването на данъка при внос по чл. 16 от материалния закон се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема предвид под отчет по реда, определен за митническото задължение. Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение, освен в случаите, когато данъкът се начислява от вносителя.

По смисъла на чл. 71, т. 3 от закона, лицето - вносител упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава митнически документ за внос, в който същото е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал.1 от същия нормативен акт.

Обръщам внимание, че регистрирано по закона лице може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за съответния данъчен период по чл. 72, ал. 1 в справката - декларация по чл. 125 от същия закон и посочи документа по чл. 71, т. 3 в дневника за покупките по чл. 124 за същия данъчен период.

По Втори въпрос:

Тъй като в отправеното от Вас запитване не сте посочили дали при продажбата на стоките към гръцката фирма, регистрирана по ДДС в Гърция е налице транспорт към територията на друга държава членка (в частност Гърция), изразявам следното принципно становище:

Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. В тази хипотеза, предвид посоченото от Вас обстоятелство, че клиентът Ви - гръцката фирма е лице, регистрирано по ДДС на територията на другата държава членка, считам, че е налице вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от материалния закон. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл.7 от същия, с изключение на освободените по чл. 38, ал. 2 от закона. Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка се определят с чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).

В случай, че стоките - предмет на продажбата към същия клиент - гръцката фирма, няма да бъдат транспортирани до територията на друга държава членка (в т.ч. и на Гърция), на основание чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката ще е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото й предоставяне по чл. 6, ал. 2 от същия нормативен акт. Предвид което, мястото на доставката по продажбата на стоките, които няма да се изпращат или превозват до клиента ще е територията на страната и доставката ще е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от Закона. В тази хипотеза, приложимата ставка на данъка за продажбата на пелетите към гръцката фирма ще е двадесет на сто.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Относно данъчното третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на правото на приспадане на данъчен кредит при редовен внос на територията на страната и приложимата данъчна ставка при последваща вътреобщностна доставка на стоките, предмет на вноса, е изложена следната фактическа обстановка:

Представляваното от Вас юридическо лице внася пелети от Украйна. Стоката е придружена с фактура за стоката и фактура за транспорта. На Митница Пловдив, с оформяне на митническа декларация, товарът се освобождава. След пристигането на митницата и освобождаването на стоката, камионите се отправят към склада на фирмата в с. ..., област ...., където стоката се разтоварва.

В част от случаите, след освобождаването на стоката на Митница Пловдив, същата не се транспортира до склада на дружеството, а директно се насочва към адреси на Ваши клиенти.

Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за платения на Митница данък върху добавената стойност (ДДС) при вноса?

Въпрос 2: При продажба на пелетите на гръцка фирма, регистрирана по ДДС в Гърция, дължи ли се данък върху добавената стойност?

По първи въпрос

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираните по закона лица имат право да приспаднат от данъчните си задължения по същия закон за осъществен от тях внос.

Когато стоките, предмет на вноса, се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и чл. 57 от ЗДДС.

На основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.

Начисляването на данъка при внос по чл. 16 от ЗДДС се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема предвид под отчет по реда, определен за митническото задължение. Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение, освен в случаите, когато данъкът се начислява от вносителя.

Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗДДС, лицето - вносител упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава митнически документ за внос, в който същото е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от ЗДДС.

Регистрирано по закона лице може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за съответния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС в справката - декларация по чл. 125 от ЗДДС и посочи документа по чл. 71, т. 3 от ЗДДС в дневника за покупките по чл. 124 от ЗДДС за същия данъчен период.

Извод: Налице е право на приспадане на данъчен кредит за платения при вноса ДДС, при условие че стоките се използват за облагаеми доставки, данъкът е станал изискуем, внесен е по реда на чл. 90, ал. 1 от ЗДДС и лицето притежава митнически документ за внос, като правото се упражнява по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.

По втори въпрос

В запитването не е посочено дали при продажбата на стоките към гръцката фирма, регистрирана по ДДС в Гърция, е налице транспорт към територията на друга държава членка (в частност Гърция). Поради това се изразява принципно становище.

Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

При тази хипотеза и предвид обстоятелството, че клиентът - гръцката фирма, е лице, регистрирано по ДДС на територията на друга държава членка, се приема, че е налице вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.

На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7 от ЗДДС, с изключение на освободените по чл. 38, ал. 2 от ЗДДС.

Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с чл. 45 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС).

В случай че стоките - предмет на продажбата към същия клиент - гръцката фирма, няма да бъдат транспортирани до територията на друга държава членка (в т.ч. и на Гърция), на основание чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото й предоставяне по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС.

В този случай мястото на доставката по продажбата на стоките, които няма да се изпращат или превозват до клиента, е територията на страната и доставката е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Приложимата ставка на данъка за продажбата на пелетите към гръцката фирма е двадесет на сто.

Извод: Ако пелетите се транспортират до друга държава членка (Гърция) и са налице условията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, доставката е вътреобщностна и се облага с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС при наличие на документите по чл. 45 от ППЗДДС. Ако стоките не се транспортират до друга държава членка и остават на територията на страната при прехвърляне на собствеността или фактическото им предоставяне, мястото на изпълнение е в страната, доставката е облагаема по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и се прилага ставка 20%.

Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Втори трудов договор на 8 часа чл.113 КТ Декларация за съгласие

227
Цитат на: mira80 в Днес в 13:49 " има право да поиска договора да бъде допълнителен.Има право, но има и правила. За да стане дог...

Въпроси за електронна трудова книжка, единен електронен трудов запис и промените от 01.06.2025 г.

134834
Цитат на: eli_dasseva в Днес в 13:19 " Ако днес подпишем ДС имаме срок до 30.1 да ги подадем, нали така? Днес е 28.01. Трите дни...

ДЗЗД със съдружници - юридически лица

25
Търся колеги, които водят счетоводство на ДЗЗД със съдружници - юридически лица. Интересува ме по-точно осчетоводяването на зас...

Фактура издадена декември

48
Здравейте колеги Имам фактура издадена месец декември, но изплатена месец януари 2026 г. В декември Осчетоводявам 6071 на 4010 ...
Още от форума