ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-270/22.12.2023 г. в качеството Ви на пълномощник на фирма "М" ЕООД съгласно приложено нотариално заверено пълномощно.
В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
И.Х. с ЕГН .........., служител в "М" ЕООД, е претърпял трудова злополука на 27.02.2023 г. Издадени са болнични листове за трудова злополука и общо заболяване без прекъсване за периода 27.02.2023 г. - 25.05.2023 г.
Приложено е разпореждане на ТП на НОИ ......, съгласно което на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) декларираната злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Трудовото правоотношение между И.Х. и "М" ЕООД е прекратено по взаимно съгласие съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) на 26.05.2023 г. Изплатено му е обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съгласно чл. 224 от КТ в размер на 17 работни дни.
Дружеството е получило искова молба, отправена от И.Х. до Районен съд ............. по гражданско дело №....../2023 г., в която се претендират следните суми:
- 15 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на претърпяната от И.Х. трудова злополука;
- 1 326,50 лв., представляващи разликата между полученото от И.Х. обезщетение за временна неработоспособност и размера на уговореното трудово възнаграждение за същия период, ведно със законната лихва върху главниците от датата на уреждането до окончателното изплащане на сумите.
Към запитването е приложена и молба за оттегляне на иска и делото е прекратено. Приложен е също и споразумителен протокол от 09.10.2023 г. между "М" ЕООД и И.Х., съгласно който дружеството изплаща по банков път сумата от 16 300 лв., в която са включени всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени от И.Х., включително лихви и разноски. С подписването и изпълнението на споразумението страните заявяват, че нямат повече претенции една към друга. На 10.10.2023 г. сумата от 16 300 лв. е преведена по банков път.
Поставени са следните въпроси:
- Следва ли върху тази сума от 16 300 лв. да се внесат осигурителни вноски и данък?
- Ако следва, коя е приложимата разпоредба по отношение на начисляването на данъка?
С оглед изложената фактическа обстановка изразявам следното становище:
В КТ, Глава десета "Имуществена отговорност и други видове обезщетения", раздел I "Имуществена отговорност на работодателя", е предвидена имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя.
Разпоредбата на чл. 200, ал. 1, 3 и 4 от КТ, гласи че за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
По прилагане на осигурителното законодателство:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
Разпоредбите на КСО, касаещи определяне на осигурителния доход, са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. За лицата, работещи по трудови правоотношения и по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО, месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен по реда на чл. 1, ал. 2 - 6. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен (чл. 3, ал. 1 от НЕВДПОВ).
В разпоредбата на чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ са посочени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В т. 7 на чл. 1, ал. 8 от наредбата са изброени изчерпателно обезщетенията, върху които не се дължат осигурителни вноски. Това са обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2, 3 и 4, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от КТ, § 71 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 95 от 2003 г.) и § 118 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КТ (ДВ, бр. 25 от 2001 г.).
Видно от цитираната разпоредба, върху обезщетението по чл. 200 от КТ не се изчисляват и не се внасят осигурителни вноски.
Следователно, в случай че сумата от 16 300 лв. представлява обезщетение по чл. 200 от КТ за имуществени и неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, вследствие на която лицето е било във временна неработоспособност, върху нея не се изчисляват и внасят осигурителни вноски на основание чл. 1, ал. 8, т. 7 от НЕВДПОВ.
По прилагане на данъчното законодателство:
По отношение на изплатените суми - 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука и 1 326,50 лв., представляваща разлика между получено обезщетение за временна нетрудоспособност и размера на уговореното трудово възнаграждение, ведно с лихви, данъчното облагане е следното:
Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон (чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Визираният в запитването доход - обезщетение за неимуществени вреди, изплатен съгласно сключено извънсъдебно споразумение, попада в нормата на чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ, където са посочени като необлагаеми "обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи".
Относно изплатената сума от 1 326,50 лв., представляваща разлика между получено обезщетение за временна нетрудоспособност и размера на уговореното трудово възнаграждение, следва да се има предвид основанието за нейното изплащане.
При условие че същата е платена на основание цитирана по горе норма на чл. 200, ал. 3 от КТ, следва да имате предвид чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Когато се касае за доход по трудови правоотношения, разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че облагаемият доход е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същата норма.
На основание чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват обезщетенията по чл. 200 от КТ.
Във връзка с изложеното, може да се обобщи, че ако изплатената сума от 1 326,50 лв. е обезщетение по чл. 200, ал. 3 от КТ, същата не се включва в облагаемия доход и не подлежи на облагане съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ.
Не са облагаеми и лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане (чл. 13, ал. 1 , т. 10 на ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, работодателите посочват в справка изплатените необлагаеми доходи по чл. 24, ал. 2, т. 8 от същия закон.
При условие че основанието за изплащане не е посочената разпоредба на чл. 200, ал. 3 от КТ, изплатените обезщетения с характер на пропусната полза и лихви се облагат по чл. 35, т. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване от Вас като пълномощник на "М" ЕООД, въз основа на нотариално заверено пълномощно.
Изложена е следната фактическа обстановка:
И.Х. с ЕГН .........., служител в "М" ЕООД, е претърпял трудова злополука на 27.02.2023 г. За периода от 27.02.2023 г. до 25.05.2023 г. са издадени болнични листове за трудова злополука и общо заболяване без прекъсване. Приложено е разпореждане на ТП на НОИ ........, съгласно което на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) декларираната злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Трудовото правоотношение между И.Х. и "М" ЕООД е прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) на 26.05.2023 г. На лицето е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ в размер на 17 работни дни.
Дружеството е получило искова молба от И.Х. до Районен съд ........ по гражданско дело № ....../2023 г., с която се претендират следните суми:
- 15 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на претърпяната трудова злополука;
- 1 326,50 лв., представляващи разликата между полученото от И.Х. обезщетение за временна неработоспособност и размера на уговореното трудово възнаграждение за същия период, ведно със законната лихва върху главниците от датата на уреждането до окончателното изплащане на сумите.
Към запитването е приложена молба за оттегляне на иска, поради което делото е прекратено. Приложен е и споразумителен протокол от 09.10.2023 г. между "М" ЕООД и И.Х., съгласно който дружеството изплаща по банков път сумата от 16 300 лв., в която са включени всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени от И.Х., включително лихви и разноски. С подписването и изпълнението на споразумението страните заявяват, че нямат повече претенции една към друга. На 10.10.2023 г. сумата от 16 300 лв. е преведена по банков път.
Въпрос: Следва ли върху тази сума от 16 300 лв. да се внесат осигурителни вноски и данък?
Въпрос: Ако следва, коя е приложимата разпоредба по отношение на начисляването на данъка?
Правен анализ
1. Имуществена отговорност на работодателя по Кодекса на труда
В глава десета "Имуществена отговорност и други видове обезщетения", раздел I "Имуществена отговорност на работодателя" от КТ е предвидена имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника или служителя.
Съгласно чл. 200, ал. 1, 3 и 4 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Извод: Сумите, изплатени от работодателя за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, могат да представляват обезщетение по чл. 200 от КТ, включително за разликата между причинената вреда и обезщетението по общественото осигуряване.
2. По прилагане на осигурителното законодателство
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
Разпоредбите на КСО относно определяне на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината.
За лицата, работещи по трудови правоотношения и по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО, месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен по реда на чл. 1, ал. 2 - 6 от НЕВДПОВ. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен (чл. 3, ал. 1 от НЕВДПОВ).
В чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ са посочени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В т. 7 на чл. 1, ал. 8 от наредбата са изброени изчерпателно обезщетенията, върху които не се дължат осигурителни вноски. Това са обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2, 3 и 4, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от КТ, § 71 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 95 от 2003 г.) и § 118 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КТ (ДВ, бр. 25 от 2001 г.).
От тази разпоредба следва, че върху обезщетението по чл. 200 от КТ не се изчисляват и не се внасят осигурителни вноски.
Извод: Ако сумата от 16 300 лв. представлява обезщетение по чл. 200 от КТ за имуществени и неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, вследствие на която лицето е било във временна неработоспособност, върху тази сума не се изчисляват и не се внасят осигурителни вноски на основание чл. 1, ал. 8, т. 7 от НЕВДПОВ.
3. По прилагане на данъчното законодателство
По отношение на изплатените суми - 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука, и 1 326,50 лв., представляваща разлика между получено обезщетение за временна нетрудоспособност и размера на уговореното трудово възнаграждение, ведно с лихви, данъчното облагане е следното:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Доходът, представляващ обезщетение за неимуществени вреди, изплатен съгласно сключено извънсъдебно споразумение, попада в нормата на чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ, където са посочени като необлагаеми "обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи".
Относно изплатената сума от 1 326,50 лв., представляваща разлика между получено обезщетение за временна нетрудоспособност и размера на уговореното трудово възнаграждение, следва да се има предвид основанието за нейното изплащане. При условие че същата е платена на основание чл. 200, ал. 3 от КТ, следва да се приложи чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Когато се касае за доход по трудови правоотношения, чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че облагаемият доход е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същата норма.
На основание чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват обезщетенията по чл. 200 от КТ.
Във връзка с изложеното, ако изплатената сума от 1 326,50 лв. е обезщетение по чл. 200, ал. 3 от КТ, тя не се включва в облагаемия доход и не подлежи на облагане съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ.
Не са облагаеми и лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане (чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ).
Извод: Обезщетението за неимуществени вреди, изплатено по извънсъдебно споразумение, е необлагаем доход по чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ. Ако сумата от 1 326,50 лв. представлява обезщетение по чл. 200, ал. 3 от КТ, тя не се включва в облагаемия доход по чл. 24 от ЗДДФЛ и не се облага. Лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, също не се облагат на основание чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ.
