Изх. №20-00-197
16.07.2018 г.
чл. 25, ал. 2 от ЗДДС
чл. 25, ал. 4 от ЗДДС
чл. 73, ал. 1 от ЗДДС
чл. 73, ал. 2 от ЗДДС
чл. 73, ал. 6 от ЗДДС
чл. 112 от ЗДДС
чл. 119 от ЗДДС
чл. 64, ал. 1 от ППЗДДС
чл. 64, ал. 2 от ППЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
"У" ЕООД е регистрирано за целите на ЗДДС с основен предмет на дейност доставка на климатично оборудване, които доставки са облагаеми по ЗДДС. Собственик на дружеството е чуждестранно юридическо лице - компания майка (КМ) от ЕС. На 09.05.2018 г. е поето задължение на КМ, което е оформено като заем от страна на българското дружество. Заемът ще бъде изплатен от КМ в рамките на 4 години на 4 равни годишни вноски, като е договорена годишна лихва в размер на ....%. Лихвата ще бъде платима веднъж в края на заема с плащането на последната дължима главница. За дължимите лихви КМ дължи да бъдат издавани месечни фактури съгласно погасителния план, като дружеството е изчислило, че за 2018 г., дължимата лихва възлиза на ...... лв. Предоставеният заем към КМ е единствен за българското дружество и същото не възнамерява да предоставя други заеми в бъдеще. Облагаемите доставки които дружеството извършва, съставляват 99% от неговия оборот, като коефициента по чл. 73 от ЗДДС за 2017 г. е 1.00.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли дружеството да прилага частичен данъчен кредит(ЧДК), чрез изчисляване на коефициент по чл. 73 от ЗДДС във връзка с отпуснатия заем за стоките и услугите, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки или е приложима разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 4 (нова - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) от ППЗДДС?
2. В случай, че за дължимите лихви по заема е приложима нормата на чл.64, ал. 1, т. 4 от ППЗДДС, следва ли в месечните справки декларации по ЗДДС да се посочват сумите с ЧДК и в края на всяка година да се прави корекция по чл. 73, ал.6 от ЗДДС, при положение че коефициента ще е 1.00?
3. Кога настъпва данъчното събитие за дължимите лихви и как следва да се определи данъчната основа съгласно ЗДДС?
4. Може ли дружеството, за дължимите лихви по предоставения заем по искане на КМ да издава месечни фактури и ще настъпят ли някакви негативни последици или санкции за дружеството от страна на органите на НАП, ако се издават всеки месец, при положение че сделките са освободени от ДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, освободена доставка е договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг. Следователно предоставените парични средства на КМ срещу насрещна престация (лихва) е доставка по предоставяне/отпускане на кредит, която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е освободена доставка, ако мястото на изпълнение на предоставената услуга е на територията на страната. Тъй като получател на услугата е КМ, лице установено на територията на ЕС, за определяне мястото на изпълнение на тези доставки, приложение ще намери чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение е обусловено от получателя на съответната услуга дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС са аналогични на разпоредбите на чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО).
Тъй като от фактическата обстановка, не е ясно дали КМ има статут на данъчнозадължено лице, следва да се имат предвид, следните две хипотези:
- в случай, че КМ е регистрирана за целите на ДДС в Нидерландия, приложение ще намери чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и мястото на изпълнение на доставката по отпускането на кредит срещу насрещна престация (лихва), ще е извън територията на страната. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
- в случай, че КМ не е регистрирана за целите на ДДС в Нидерландия, приложение, ще намери чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и мястото на изпълнение на доставката по отпускането на кредит срещу насрещна престация (лихва), ще е на територията на страната.
Доказателства относно определянето на статута на получателя - дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице се съдържат в Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/2011). Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
Независимо коя от двете хипотези ще бъде приложима в конкретния случай, за доставчика ще възникнат доставки, за които няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит, съгласно общите правила на закона, разписани в чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС.
Тъй като българското дружество е предоставило заем срещу насрещна престация (лихва), при осъществяването на дейността си, дружеството извършва както облагаеми, така и доставки за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка, текстът на чл. 73, ал. 1 от ЗДДС указва, че регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право.За получените стоки или услуги, които ще бъдат използвани както за облагаеми, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право, възниква право на частичен данъчен кредит.
За определяне размера на частичния данъчен кредит в закона е предвиден специален ред - чл. 73, ал. 2 от ЗДДС, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.
Съгласно чл. 73, ал. 6 от ЗДДС, размерът на частичния данъчен кредит се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите, посочени в чл. 73, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС за текущата календарна година. Разликата в резултат на преизчислението по чл. 73, ал. 6 и 7 от закона се включва като корекция (увеличение или намаление) в размера на данъчния кредит в справка-декларацията за последния данъчен период (чл. 73, ал. 8 от ЗДДС).
Същевременно в чл. 64, ал. 1 и 2 от ППЗДДС са посочени случаи на доставки, които не се включват в оборотите по чл. 73, ал. 3 и 4 от закона. Предвид чл. 64, ал. 1, т.4 и чл. 64, ал. 2, т. 1 (в сила от 21.03.2017 г.) от ППЗДДС, за целите на изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от закона в оборота по чл. 73, ал. 3 и ал. 4 от закона не се включват доставките на недвижими имоти и на финансови услуги, които са с инцидентен характер.
Следователно след извършеното допълнение на разпоредбата в знаменателя на коефициента не трябва да се включват доставките на финансови услуги, които са с инцидентен характер.
В ЗДДС и ППЗДДС липсва пояснение относно понятието "инцидентен". В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на СЕС, тъй като въпросното допълнение в частта относно правото на частичен данъчен кредит по ЗДДС е направено с цел да бъде изцяло съобразена и уеднаквена с нормата на чл.174, ал. 2, букви "а" и "б" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕО), която изисква от оборотите за изчисляване на коефициента за частичен данъчен кредит да бъдат изключени продажбите на употребявани дълготрайни активи, както и операциите с недвижимо имущество и финансовите сделки, които са със съпътстващ /инцидентен/ характер. Във връзка с тези разпоредби са налице и решения на Съда на ЕС. Същите са постановени по Шеста директива на Съвета (Директива 77/388/ЕЕС), но пък в своя чл.19, ал. 2 тя съдържаше текстове, аналогични на чл. 174 от Директива 2006/112/ЕО /Решение от 6 март 2008 г. по дело C-98/07, както и Решение от 29.04.2004г. по дело C - 77/01 (EDM)/. Според същите целта на чл. 19, ал. 2 от Шеста директива е визираните в нея елементи да бъдат изключени от коефициента на съотношение, за да не могат те да изменят неговото действително значение, тъй като подобни елементи не отразяват професионалната дейност на данъчно задълженото лице. Такъв е случаят с продажбите на активи, както и с операции с недвижимо имущество или финансови сделки, които са със съпътстващ характер. Или става въпрос за доставки от второстепенно значение или с извънреден характер спрямо общия оборот, реализиран от предприятието и тези доставки не съответстват на обичайната дейност на данъчно задълженото лице. Те биха изкривили резултата от изчислението и то по такъв начин, че коефициентът ще спре да отразява съответната част от стоки и услуги със смесена употреба за извършването както на облагаеми, така и на освободени доставки. Тези сделки се изключват само, ако не са свързани с обичайната стопанска дейност на данъчнозадълженото лице.
В Решение на СЕС по дело C-306/94, точка 21, съдът е заключил, че ако всички резултати от финансовите сделки на данъчно задълженото лице, които имат връзка с дадена облагаема дейност, се включат в посочения знаменател, дори когато получаването им не е свързано с използване на стоки или услуги, за които се дължи ДДС, или най-малкото е свързано само с използването им в много ограничена степен, изчисляването на коефициент за частичен данъчен кредит би било неправилно.
В решение на СЕС по дело С-378/15, съдът е постановил, че при определяне на подлежащата на приспадане част, трябва да се изключи сумата от оборота по "съпътстващи сделки с финансови сделки". Съдът е уточнил, че дори в някои случаи размерът на приходите от финансови сделки да надвишава тези от основната дейност на предприятието, това не означава, че същите не се квалифицират като "съпътстващи сделки". Дадена икономическа дейност трябва се квалифицира като "съпътстваща", при положение че не съставлява пряко, постоянно и необходимо продължение на облагаемата дейност на предприятието и не предполага значително използване на стоки или услуги, за които се дължи ДДС.
В същото време с решение № 13622 от 13.11.2014 г. по адм. дело 475/2014 г. на ВАС е определено, че когато лице предоставя заеми, макар и тази му дейност да не се определя като основна, стойността на лихвите следва да бъде взета предвид при определяне размера на коефициента за частичния данъчен кредит.
Независимо от постановеното в това решение, с оглед посочената практика на СЕС и промяната в ППЗДДС дружеството следва внимателно да прецени дали извършените от него финансови сделки са "съпътстващи сделки" с инцидентен характер и съответно няма да участват при изчисляване на коефициента за частичен данъчен кредит.
Вследствие на всичко казано до тук може да бъде направен извода, че оборотите от финансови сделки, които са със съпътстващ /инцидентен/ характер не следва да бъдат включени при определяне на оборотите по чл. 73, ал. 3 и 4 от ЗДДС, когато доставките са от второстепенно значение или с извънреден характер спрямо общия оборот, реализиран от предприятието и тези доставки не съответстват на обичайната дейност на данъчно задълженото лице.
Съгласно фактическа обстановка, предоставеният заем към КМ е единствен за българското дружество и не възнамерява да предоставя други заеми в бъдеще, като облагаемите доставки, които дружеството извършва от обичайната си дейност - доставка на климатично оборудване, съставлява 99% от неговия оборот.
От гореизложеното следва, че за дължимите лихви по заема за българското дружество е приложима нормата на чл. 64, ал. 1, т. 4 от ППЗДДС, тъй като доставките са от второстепенно значение с извънреден характер спрямо общия оборот, реализиран от дружеството и тези доставки не съответстват на обичайната дейност. Дължимите лихви по предоставеният заем ще се считат за финансови сделки, които са със съпътстващ /инцидентен/ характер и съответно няма да участват при изчисляване на коефициента за частичен данъчен кредит.
По втори въпрос:
Когато за дължими лихви по заем е приложима нормата на чл. 64, ал. 1, т. 4 от ППЗДДС, то те не оказват влияние върху коефициента по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС, поради което неговата стойност е 1.00. За дружеството ще отпадне изискването за приспадане на ЧДК, тъй като на практика получените стоки и услуги ще се използват изцяло за извършване на доставки или дейности, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит. Няма да са налице извършвани доставки или дейности, за които лицето няма да има право на приспадане на данъчен кредит. От това следва, че чл. 73 от ЗДДС не се прилага и в месечните справки декларации по ЗДДС, не се посочват сумите с ЧДК, както и в края на всяка година не се прави корекция по чл. 73, ал. 6 от ЗДДС.
В случаите когато за дължими лихви по заем не е приложима нормата на чл. 64, ал. 1, т. 4 от ППЗДДС и съответно коефициента по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС е различен от 1.00, дружеството ще следва да прилага чл. 73 от ЗДДС, при определяне на размера на ЧДК.
По трети въпрос:
Според общото правило на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Изключението от това правило е регламентирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Датата на дължимостта на плащането се определя от контрагентите по договора. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба, ал. 4 не се прилага при доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година. За такива доставки се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.
Доставки с непрекъснато изпълнение са доставки по договори, по които доставчикът се е задължил към получателя непрекъснато в течение на определено време да извършва или да не извършва редица еднакви по същество престации - продължително да прави или не прави нещо. Такива доставки са и доставките по договори за заем срещу насрещна престация (лихва), които доставки на основание чл.46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС са освободени, ако са с място на изпълнение на територията на страната.
Тъй като съгласно изложената фактическа обстановка, заемът ще бъде изплатен от КМ в рамките на 4 години на 4 равни годишни вноски и лихвата ще бъде платима наведнъж в края на заема с плащането на последната дължима главница, за определяне на датата на данъчно събитие по сключения договор, приложение ще намери чл. 25, ал.5 от ЗДДС или данъчното събитие ще настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на договора данъчното събитие ще настъпи на датата на прекратяване срока на договора с плащането на последната дължима главница. В този случай данъчната основа на дължимите лихви ще се определя съгласно чл. 26, ал. 9 от ЗДДС.
По четвърти въпрос:
От всичко казано дотук, на датата на възникване на данъчното събитие за българското дружество възниква задължение за издаване на данъчен документ по чл.112 от ЗДДС, като същевременно за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, следва да се съставя отчет за извършените продажби, съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗДДС. Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, фактура може да не се издава за доставки на финансови услуги.
За дружеството ще възникне задължение за издаване на данъчен документ по чл.112 от ЗДДС (фактура) или да състави отчет за извършените продажби, съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗДДС в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на договора, задължението възниква на датата на прекратяване срока на договора с плащането на последната дължима главница.
От изложеното следва, че за дължимите лихви по предоставения заем, българското дружеството по искане на КМ няма основание да издава месечни фактури, тъй като няма настъпило данъчно събитие по доставките, съгласно разпоредбите на ЗДДС. Съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. Съгласно ал. 6 от същата разпоредба когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
Все пак, ако КМ иска да бъде издаван документ от българското дружество всеки месец, то е възможно да бъде издаван такъв, който следва да е различен от данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС или отчет за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС в които да е отразена дължимата лихва. Това може да е първичен счетоводен документ по Закона за счетоводството(ЗСч).
...В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), тъй като допълнението в частта относно правото на частичен данъчен кредит по ЗДДС е направено с цел да бъде съобразено и уеднаквено с нормата на чл. 174, ал. 2, букви "а" и "б" от Директива 2006/112/ЕО.
Съгласно практиката на СЕС, за да се приеме, че дадена финансова услуга е с инцидентен характер, следва да са налице едновременно следните условия:
- услугата да не е част от обичайната дейност на данъчно задълженото лице;
- услугата да не е пряко, постоянно и необходимо продължение на основната дейност на лицето;
- услугата да не е в пряка, трайна и необходима връзка с основната дейност на лицето;
- услугата да не е в пряка конкуренция с дейността на предприятия, които извършват същите услуги като основна дейност.
При преценка дали дадена финансова услуга е инцидентна, следва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства по конкретния случай, включително естеството на основната дейност на лицето, относителния дял на приходите от финансовата услуга спрямо общия оборот, честотата на извършване на тези услуги и дали те са свързани с основната дейност.
В разглеждания случай, според изложената фактическа обстановка, предоставеният заем към КМ е единствен за българското дружество и същото не възнамерява да предоставя други заеми в бъдеще. Облагаемите доставки, които дружеството извършва, съставляват 99% от неговия оборот, като коефициентът по чл. 73 от ЗДДС за 2017 г. е 1.00. Основната дейност на дружеството е доставка на климатично оборудване, които доставки са облагаеми по ЗДДС.
При тези обстоятелства, предоставянето на заем срещу лихва на КМ не е част от обичайната дейност на дружеството, не представлява пряко, постоянно и необходимо продължение на основната му дейност и има инцидентен характер по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 4 и чл. 64, ал. 2, т. 1 от ППЗДДС.
Следователно, за целите на изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС, оборотът от тази финансова услуга (предоставяне на заем срещу лихва) не следва да се включва в оборотите по чл. 73, ал. 3 и ал. 4 от закона, тъй като представлява финансова услуга с инцидентен характер.
Извод: Дружеството следва да прилага частичен данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС за стоките и услугите, които се използват както за облагаеми доставки, така и за доставки, за които няма право на данъчен кредит, но при изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС не следва да включва оборота от предоставения заем, тъй като тази финансова услуга е с инцидентен характер по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 4 и чл. 64, ал. 2, т. 1 от ППЗДДС.
По втори въпрос
Въпрос 2: В случай, че за дължимите лихви по заема е приложима нормата на чл. 64, ал. 1, т. 4 от ППЗДДС, следва ли в месечните справки декларации по ЗДДС да се посочват сумите с ЧДК и в края на всяка година да се прави корекция по чл. 73, ал. 6 от ЗДДС, при положение че коефициента ще е 1.00?
Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит за стоки или услуги, които се използват както за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право. Размерът на частичния данъчен кредит се определя по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗДДС чрез умножаване на сумата на данъчния кредит по коефициент, изчислен като отношение между оборота от доставки с право на данъчен кредит и общия оборот.
Съгласно чл. 73, ал. 6 от ЗДДС, размерът на частичния данъчен кредит се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите по чл. 73, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС за текущата година, като разликата се отразява като корекция в справка-декларацията за последния данъчен период (чл. 73, ал. 8 от ЗДДС).
Съгласно чл. 64, ал. 1, т. 4 и чл. 64, ал. 2, т. 1 от ППЗДДС, при изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС не се включват доставките на финансови услуги с инцидентен характер. В резултат на това, при положение че оборотът от инцидентната финансова услуга (предоставения заем) не се включва в оборота по чл. 73, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, коефициентът за частичен данъчен кредит ще бъде 1.00, доколкото останалите доставки на дружеството са облагаеми и дават право на пълен данъчен кредит.
При коефициент 1.00, регистрираното лице има право на пълен данъчен кредит за получените стоки и услуги, които се използват както за облагаеми доставки, така и за доставки, за които няма право на данъчен кредит, при условие че последните са с инцидентен характер и не се включват в оборота за изчисляване на коефициента.
В този случай, в месечните справки-декларации по ЗДДС следва да се отразява пълният размер на данъчния кредит, а в края на годината, при преизчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 6 от ЗДДС, ако коефициентът остане 1.00, няма да възникне разлика за корекция.
Извод: При приложимост на чл. 64, ал. 1, т. 4 от ППЗДДС и при коефициент по чл. 73 от ЗДДС в размер на 1.00, дружеството отразява пълен данъчен кредит в месечните справки-декларации и извършва годишно преизчисляване по чл. 73, ал. 6 от ЗДДС, но при запазване на коефициент 1.00 не възниква корекция на данъчния кредит.
По трети въпрос
Въпрос 3: Кога настъпва данъчното събитие за дължимите лихви и как следва да се определи данъчната основа съгласно ЗДДС?
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие при доставка на услуга възниква на датата, на която услугата е извършена. Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, когато е уговорено плащане на вноски или на части, данъчното събитие възниква на датата, на която плащането стане дължимо за съответната част от доставката.
В разглеждания случай е договорено заемът да бъде изплатен от КМ в рамките на 4 години на 4 равни годишни вноски, като е договорена годишна лихва в размер на ...%, а лихвата ще бъде платима веднъж в края на заема с плащането на последната дължима главница. За дължимите лихви КМ дължи да бъдат издавани месечни фактури съгласно погасителния план, като за 2018 г. дължимата лихва възлиза на ... лв.
При така договорените условия, данъчното събитие за лихвата като възнаграждение за финансовата услуга по предоставяне на заем възниква на датата, на която лихвата става дължима съгласно договора, тоест на датата на плащане на последната дължима главница, когато лихвата е платима еднократно в края на заема. До този момент лихвата не е изискуема и не възниква данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС.
Данъчната основа на доставката се определя съгласно чл. 26 от ЗДДС като всичко, което представлява възнаграждение, получено или подлежащо на получаване от доставчика от получателя или от трето лице за доставката, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката. В случая данъчната основа е размерът на дължимата лихва по заема, определена съгласно договора между страните.
Извод: Данъчното събитие за дължимите лихви по заема възниква на датата, на която лихвата става дължима съгласно договора (в края на заема при плащане на последната главница), а данъчната основа е размерът на договорената лихва като възнаграждение за финансовата услуга по предоставяне на заем.
По четвърти въпрос
Въпрос 4: Може ли дружеството, за дължимите лихви по предоставения заем по искане на КМ да издава месечни фактури и ще настъпят ли някакви негативни последици или санкции за дружеството от страна на органите на НАП, ако се издават всеки месец, при положение че сделките са освободени от ДДС?
Съгласно чл. 112 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да издаде данъчен документ (фактура) за извършената доставка. Съгласно чл. 119 от ЗДДС, фактурата следва да съдържа задължителните реквизити, посочени в закона. При освободени доставки по чл. 46 от ЗДДС, включително финансови услуги като договаряне, отпускане и управление на кредит срещу лихва, доставчикът не начислява данък, но може да издава фактури за документално оформяне на доставката.
Съгласно чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС, при изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС не се включват доставките на финансови услуги с инцидентен характер. Издаването на фактури за такива доставки не променя техния характер на освободени доставки и не води до задължение за начисляване на данък.
В разглеждания случай, по искане на КМ, дружеството може да издава месечни фактури за дължимите лихви съгласно погасителния план, въпреки че лихвата е платима еднократно в края на заема. Издаването на такива фактури за освободени доставки не води само по себе си до негативни последици или санкции, при условие че в тях не се начислява ДДС и че са спазени изискванията на ЗДДС и ППЗДДС относно съдържанието и отразяването на фактурите.
Фактурите за освободени доставки следва да се отразяват в отчетните регистри по ЗДДС съгласно изискванията на закона и правилника, като се посочва, че доставката е освободена и не се начислява данък.
Извод: Дружеството може по искане на КМ да издава месечни фактури за дължимите лихви по предоставения заем, като тези доставки са освободени от ДДС и при правилно документиране и неначисляване на данък не се очакват негативни последици или санкции от органите на НАП.
