Изх.№ 24-38-67
Дата: 16.01.2020 год.
ЗДДС, чл. 118, ал. 1;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 84;
Наредба №Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1;
Наредба №Н-18/2006 г., чл. 19, ал. 2;
ДР на Наредба №Н-18/2006 г., § 1, т. 19.
ОТНОСНО: прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) и Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба №Н-18/2006 г.)
В Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) е препратено по компетентност Ваше писмо, заведено в общия деловоден регистър на ЦУ на НАП с вх. №М-24-38-67/10.09.2019 г. В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
"..........................." ООД (Дружеството) извършва дейността си в два търговски обекта - офис и магазин, находящи се на различни места. В офиса продажбите се осъществяват чрез складов софтуер, като всичките плащания са по банков път или чрез пощенски превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор. Понякога получават и плащания чрез микросметки на контрагенти чрез системата .......... Вторият търговски обект е магазин, в който няма компютър, с който да се осъществява връзка със софтуера в офиса. Използват се различни плащания, основно в брой, за което има регистриран касов апарат. Фактури се издават при поискване на ръка от кочан.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. При изложения на продукти извън фирмения магазин може ли да се ползва касовият апарат от магазина?
2. Отговарят ли на изискванията на софтуер за управление на продажбите в търговския обект /СУПТО/ и задължително ли е фискалното устройство /ФУ/ в магазина да бъде свързано със софтуера, след като той е в друг търговски обект?
3. Задължено ли е дружеството да издава фискален бон при продажбите, за които плащането се осъществява чрез микросметки на системата ......... ?
Предвид изложеното и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по направеното запитване:
По въпрос № 1
Нормативната уредба изисква при промяна на търговския обект, в който се използва въведено в експлоатация фискално устройство, на основание чл. 19, ал. 2 от Наредба № Н-18 да се извършат следните действия:
1. в деня на настъпване на промяната в заглавната част на касовата бележка се отразява новият адрес на търговския обект;
2. чрез фискалното устройство се изпраща съобщение към НАП съгласно приложение № 17.
При смяна на адреса на търговския обект се издава ново свидетелство за регистрация на устройството.
В случай че за регистриране и отчитане на продажбите в магазина се използва едно фискално устройство, и същото бъде използвано временно за регистриране на продажби от друг обект, то в магазина не следва да се извършват продажби в този период, за които се изисква издаване на фискален бон.
По въпрос № 2
Относно използвания в офиса софтуер, следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС "софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
На основание § 1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г. "управление на продажбите" чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане. Важно условие е използваният софтуер да обработва информацията автоматизирано в търговския обект за извършване на продажби, за които е налице задължение за издаване на касов бон, като издаването на фактура също е част от осъществяването на продажбата, независимо че фискалният бон е издаден преди издаването на фактурата.
С оглед на това, в случай че използваният в офиса софтуер притежава посочените по-горе характеристики и за извършваните продажби е налице задължение за издаване на фискален бон, то софтуерът представлява СУПТО и на основание чл. 52а, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. трябва да отговаря на изискванията съгласно приложение № 29. В този случай софтуерът задължително управлява всички фискални устройства в офиса.
В случай че в офиса не се приемат плащания, изискващи издаване на фискална касова бележка, използваният в офиса софтуер няма да попадне в обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, цитирано по-горе.
По отношение на магазина, доколкото в описаната фактическа обстановка е посочено, че в същия не се използва софтуер, въпреки че се приемат плащания, изискващи издаване на фискална касова бележка, не е налице задължение фискалното устройство в магазина да бъде свързано с използвания в офиса софтуер.
По въпрос № 3
От изложеното в запитването, в контекста на третия въпрос, не става ясно по какъв начин се извършват плащанията от клиентите, независимо от уточнението, че парите постъпват по микросметка на платежна институция. В тази връзка, становището по-долу е принципно.
Общото правило, заложено в нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, задължава всяко лице (регистрирано и нерегистрирано по реда на закона) да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е регламентиран в Наредба № Н-18/2006 г.
На основание чл. 3, ал. 1 от наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Предвид това, ако плащанията от страна на клиентите не попадат сред освободените по наредбата начини, дружеството следва да регистрира и отчита същите чрез издаване на фискална касова бележка.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
ОТНОСНО: прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
Изложена е следната фактическа обстановка:
"..........................." ООД (Дружеството) извършва дейност в два търговски обекта - офис и магазин, намиращи се на различни места.
В офиса продажбите се осъществяват чрез складов софтуер. Всички плащания са по банков път или чрез пощенски превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор. Понякога се получават и плащания чрез микросметки на контрагенти чрез системата ".........".
Вторият търговски обект е магазин, в който няма компютър, чрез който да се осъществява връзка със софтуера в офиса. В магазина се използват различни начини на плащане, основно в брой, за което има регистриран касов апарат. Фактури се издават при поискване на ръка от кочан.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: При изложения на продукти извън фирмения магазин може ли да се ползва касовият апарат от магазина?
Въпрос 2: Отговарят ли на изискванията на софтуер за управление на продажбите в търговския обект (СУПТО) и задължително ли е фискалното устройство (ФУ) в магазина да бъде свързано със софтуера, след като той е в друг търговски обект?
Въпрос 3: Задължено ли е дружеството да издава фискален бон при продажбите, за които плащането се осъществява чрез микросметки на системата "........."?
По въпрос № 1
Нормативната уредба изисква при промяна на търговския обект, в който се използва въведено в експлоатация фискално устройство, на основание чл. 19, ал. 2 от Наредба № Н-18 да се извършат следните действия:
- в деня на настъпване на промяната в заглавната част на касовата бележка се отразява новият адрес на търговския обект;
- чрез фискалното устройство се изпраща съобщение към НАП съгласно приложение № 17.
При смяна на адреса на търговския обект се издава ново свидетелство за регистрация на устройството.
В случай че за регистриране и отчитане на продажбите в магазина се използва едно фискално устройство и същото бъде използвано временно за регистриране на продажби от друг обект, в магазина не следва да се извършват продажби в този период, за които се изисква издаване на фискален бон.
Извод: Касовият апарат от магазина може да се използва временно за регистриране на продажби от друг обект само при спазване на изискванията на чл. 19, ал. 2 от Наредба № Н-18, като през този период в магазина не могат да се извършват продажби, за които се изисква издаване на фискален бон.
По въпрос № 2
Относно използвания в офиса софтуер следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС "софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
На основание § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. "управление на продажбите" чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане.
Важно условие е използваният софтуер да обработва информацията автоматизирано в търговския обект за извършване на продажби, за които е налице задължение за издаване на касов бон, като издаването на фактура също е част от осъществяването на продажбата, независимо че фискалният бон е издаден преди издаването на фактурата.
С оглед на това, в случай че използваният в офиса софтуер притежава посочените по-горе характеристики и за извършваните продажби е налице задължение за издаване на фискален бон, софтуерът представлява СУПТО и на основание чл. 52а, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. трябва да отговаря на изискванията съгласно приложение № 29. В този случай софтуерът задължително управлява всички фискални устройства в офиса.
В случай че в офиса не се приемат плащания, изискващи издаване на фискална касова бележка, използваният в офиса софтуер няма да попадне в обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, цитирано по-горе.
По отношение на магазина, доколкото в описаната фактическа обстановка е посочено, че в същия не се използва софтуер, въпреки че се приемат плащания, изискващи издаване на фискална касова бележка, не е налице задължение фискалното устройство в магазина да бъде свързано с използвания в офиса софтуер.
Извод: Софтуерът в офиса е СУПТО и трябва да отговаря на изискванията на приложение № 29 и да управлява всички фискални устройства в офиса, само ако автоматизирано обработва информация за продажби, за които се изисква фискален бон. Ако в офиса не се приемат плащания, изискващи фискална касова бележка, софтуерът не е СУПТО. За магазина, в който не се използва софтуер, няма задължение фискалното устройство да бъде свързано със софтуера в офиса.
По въпрос № 3
От изложеното в запитването, в контекста на третия въпрос, не става ясно по какъв начин се извършват плащанията от клиентите, независимо от уточнението, че парите постъпват по микросметка на платежна институция. В тази връзка становището е принципно.
Съгласно общото правило на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко лице (регистрирано и нерегистрирано по реда на закона) е задължено да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е регламентиран в Наредба № Н-18/2006 г. На основание чл. 3, ал. 1 от наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез:
- внасяне на пари в наличност по платежна сметка;
- кредитен превод;
- директен дебит;
- наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи;
- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Предвид това, ако плащанията от страна на клиентите не попадат сред освободените по наредбата начини, дружеството следва да регистрира и отчита същите чрез издаване на фискална касова бележка.
Извод: Задължение за издаване на фискален бон при плащания чрез микросметки по системата "........." възниква, ако тези плащания не представляват някой от изрично посочените в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 начини на плащане, за които не се изисква фискална касова бележка.
