2_651/02.08.2016 г.
ЗДДС чл.131, ал.1
Дружеството, което е регистрирано по ЗДДС лице, дава паричен заем на земеделски стопанин, който е ДЗЛ, регистрирано по с.з.. Сделката е вписана в ЦРОЗ. Земеделският стопанин е залогодател, а дружеството е заложен кредитор. Предвид, че има риск, относно връщането на дадената сума, съгласно чл.32, ал.1 и ал.4 от ЗОЗ е извършено вписване в ЦРОЗ за пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество - ечемик и пшеница, за което е уведомен залогодателя.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗОЗ фирмата следва да продаде от свое име и за сметка на залогодателя заложеното зърно.
Поставен е следният въпрос:
- Следва ли дружеството, като заложен кредитор, пристъпил към изпълнение, да прилага чл.131, ал.1 от ЗДДС за получените суми от продажбата на заложената вещ - зърно и в 5 дневен срок, считано от получаването на пълната цена от продажбата да внесе 20 на сто ДДС или следва да приложи чл.163а, ал.2 от ЗДДС?
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка и поставените въпроси, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/, изразявам следното становище:
Режимът на облагане на доставка на стоки, при продажба по реда на Закона за особените залози, е регламентиран в чл. 131 от ЗДДС. В Приложение №2, част II към Глава деветнадесета "а" на ЗДДС са посочени стоките, със съответните кодове по КН, за които се отнасят разпоредбите на чл.163а - чл.163в от ЗДДС, сред които са посочени с код 1001 Пшеница и смес от пшеница и ръж и с код 1003 Ечемик.
Предвид описаната фактическа обстановка е видно, че доставката попада в хипотезите на две правни норми - чл. 131 и чл. 163а от ЗДДС, които попадат в специален данъчен режим по отношение на облагането им с данък върху добавената стойност, т.е. изключват се от общите правила за изискуемост на данъка от доставчика по доставката документиране и отчитане на доставките и внасяне на данъка.
От друга страна разпоредбата на чл. 163а от ЗДДС може да се определи като обща разпоредба, уреждаща данъчния режим на доставките, имащи за предмет стоки и услуги, посочени в Приложение № 2 към ЗДДС, а разпоредбата на чл. 131 от ЗДДС се отнася до по-тесен кръг от отношения, които урежда и следователно дерогира по-общите, които и противоречат. Поради това, нормата на чл. 163а от ЗДДС, като такава от по-общ порядък спрямо тази на чл. 131 от ЗДДС, не намира приложение в този случай.
Предвид по-горе изложеното, в случай, че по реда на чл. 131 от ЗДДС се извърши продажба на стоки, посочени в Приложение № 2 на Глава деветнадесета "а" на ЗДДС, заложният кредитор, извършващ продажбата, е отговорен за начисляване и внасяне на данъка.
В този смисъл, предвид разпоредбата на чл.131, ал.1 от ЗДДС заложният кредитор е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата:
1.да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, която се явява компетентна за заложния кредитор;
2. да състави документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на закона, в три екземпляра - за заложния кредитор, за собственика на вещта и за получателя (купувача);
3. да предостави документа по т. 2 на собственика на вещта и на получателя в срок три дни от издаването му;
4. да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която собственикът на вещта е регистриран по този закон, за издадения документ по т. 2 по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
В този случай при определяне на данъчната основа чл.27 от ЗДДС не се прилага.
Следва да имате предвид и ал.2 на чл.131 от ЗДДС, съгласно която в случаите по ал. 1 се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той заедно с продажната цена се превежда (плаща) от получателя (купувача) на заложния кредитор.
Дружество, регистрирано по ЗДДС, е предоставило паричен заем на земеделски стопанин, който е данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС. Сделката е вписана в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ). Земеделският стопанин е залогодател, а дружеството е заложен кредитор.
Поради риск относно връщането на дадената сума, на основание чл.32, ал.1 и ал.4 от Закона за особените залози (ЗОЗ) е извършено вписване в ЦРОЗ за пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество - ечемик и пшеница, за което залогодателят е уведомен. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗОЗ дружеството следва да продаде от свое име и за сметка на залогодателя заложеното зърно.
Въпрос: Следва ли дружеството, като заложен кредитор, пристъпил към изпълнение, да прилага чл.131, ал.1 от ЗДДС за получените суми от продажбата на заложената вещ - зърно и в 5-дневен срок, считано от получаването на пълната цена от продажбата, да внесе 20 на сто ДДС, или следва да приложи чл.163а, ал.2 от ЗДДС?
Режимът на облагане на доставка на стоки при продажба по реда на Закона за особените залози е уреден в чл.131 от ЗДДС.
В Приложение № 2, част II към глава деветнадесета "а" на ЗДДС са посочени стоките с кодове по КН, за които се прилагат разпоредбите на чл.163а - чл.163в от ЗДДС. Сред тях са стоки с код 1001 - Пшеница и смес от пшеница и ръж, и с код 1003 - Ечемик.
С оглед описаната фактическа обстановка е налице доставка, която попада едновременно в хипотезите на две правни норми - чл.131 и чл.163а от ЗДДС. И двете норми уреждат специален данъчен режим по отношение на облагането с ДДС, като изключват прилагането на общите правила за изискуемост на данъка от доставчика, документиране и отчитане на доставките и внасяне на данъка.
Разпоредбата на чл.163а от ЗДДС се определя като обща разпоредба, уреждаща данъчния режим на доставките на стоки и услуги, посочени в Приложение № 2 към ЗДДС. Разпоредбата на чл.131 от ЗДДС обаче се отнася до по-тесен кръг отношения - продажба на стоки по реда на Закона за особените залози - и като специална норма дерогира по-общата, която й противоречи.
Поради това нормата на чл.163а от ЗДДС, като по-обща спрямо чл.131 от ЗДДС, не намира приложение в разглеждания случай.
Извод: В разглежданата хипотеза не се прилага чл.163а от ЗДДС, а се прилага чл.131 от ЗДДС като специална норма.
При продажба по реда на чл.131 от ЗДДС на стоки, посочени в Приложение № 2 към глава деветнадесета "а" на ЗДДС, заложният кредитор, който извършва продажбата, носи отговорност за начисляване и внасяне на данъка.
Съгласно чл.131, ал.1 от ЗДДС заложният кредитор е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата:
- да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, която е компетентна за заложния кредитор;
- да състави документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на закона, в три екземпляра - за заложния кредитор, за собственика на вещта и за получателя (купувача);
- да предостави документа по предходната точка на собственика на вещта и на получателя в срок три дни от издаването му;
- да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която собственикът на вещта е регистриран по този закон, за издадения документ по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
В този случай при определяне на данъчната основа чл.27 от ЗДДС не се прилага.
Съгласно чл.131, ал.2 от ЗДДС в случаите по ал.1 се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той заедно с продажната цена се превежда (плаща) от получателя (купувача) на заложния кредитор.
Извод: Дружеството - заложен кредитор, пристъпило към изпълнение и извършващо продажбата на заложеното зърно (пшеница и ечемик), следва да прилага чл.131, ал.1 от ЗДДС, да начисли и внесе ДДС в 5-дневен срок от получаване на пълната цена по продажбата и да изпълни всички задължения по чл.131 от ЗДДС; чл.163а, ал.2 от ЗДДС не се прилага.
