Изх. № М-94-Р-943
Дата: 18.01.2021 год.
ЗКПО, чл. 13;
ЗКПО,чл. 27, ал. 1, т. 1
ОТНОСНО: данъчното третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на приходи от дивиденти, получени от дъщерно дружество, установено в Китай
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх.№ М-94-Р-943/23.10.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
"ЕУ ИНВЕСТ ......." ЕООД е един от собствениците на китайска компания, която ще разпредели печалбата си под формата на дивиденти. "ЕУ ИНВЕСТ ........." ЕООД ще получи определена сума по банка. Собственикът е германец и живее в Германия. Дейността на дружеството се осъществява в България.
При така изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Къде трябва да се внесе данък върху дивидента - в Китай, Германия или България?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеи съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище по направеното запитване:
Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица и от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
По отношение на счетоводните приходи от дивиденти, начислени от дружества извън горепосочените (местни за България юридически лица или дъщерни дружества от държава членка на Европейската общност) ЗКПО не съдържа специални разпоредби. Следователно счетоводните приходи в резултат на разпределение на дивиденти от китайската компания са признати (облагаеми) за данъчни цели и с тях не се преобразува (намалява) счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат.
Отговорът на въпроса относно облагането в Китай и Германия, е извън законоустановените компетентности на Националната агенция за приходите с оглед на това, че е свързан с прилагане на чуждестранно законодателство. Освен това при така описаната фактическа обстановка не е изяснено какви доходи са реализирани в Германия.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО, която указва, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор.
В случай че съгласно китайското вътрешно законодателство реализираният от дружеството доход от дивидент подлежи на облагане и в тази държава, следва да имате предвид, че е налице Спогодба между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото(СИДДО, обн. ДВ бр. 56 от 1990 г.) и на Протокол между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република за изменение и допълнение наСпогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото, (обн. ДВ бр. 6 от 2003 г.).
Съгласно цитираната спогодба полученият от българското дружество доход попада в обхвата на специалната разпоредба на чл. 9 от същата - "Дивиденти". В общия случай съгласно чл. 9, ал. 1 от СИДДО дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (Китай), на местно лице на другата договаряща държава (България), могат да се облагат с данък само в тази друга държава (България). В ал. 2 на посочената разпоредба е предвидено правото на данъчно облагане и на държавата, която е източник на дивидентите, т.е. на държавата, чието местно лице е дружеството, плащащо дивиденти (Китай), в съответствие с нейното вътрешно законодателство, но когато получателят на дивидентите е техният действителен ползвател, така наложеният данък няма да надвишава 10% от общата сума на дивидентите. Следователно, ако вътрешното законодателство на Китай предвижда разпределените в полза на българското дружество дивиденти да се облагат с данък при източника в същата държава, то СИДДО с Китай потвърждава това право, но ограничава облагането до 10% върху брутната сума на дохода.
В допълнение, следва да се отбележи, че за обложените в Китай доходи от дивиденти българското дружество може да използва метод за избягване на двойното данъчно облагане. Разпоредбата на чл. 22, ал. 2, буква "б" от СИДДО с Китай предвижда в този случай да се прилага методът на обикновения данъчен кредит. Това означава, че от дължимия корпоративен данък българското лице може да приспадне данъка, платен в Китай, но до размера на българския данък, дължим за дохода с източник от Китай. Методът на обикновения данъчен кредит се прилага с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: "ЕУ ИНВЕСТ ......." ЕООД е един от собствениците на китайска компания, която ще разпредели печалбата си под формата на дивиденти. "ЕУ ИНВЕСТ ........." ЕООД ще получи определена сума по банка. Собственикът на "ЕУ ИНВЕСТ ........." ЕООД е германец и живее в Германия. Дейността на дружеството се осъществява в България.
Въпрос: Къде трябва да се внесе данък върху дивидента - в Китай, Германия или България?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и при съобразяване с относимата нормативна уредба се изразява следното становище.
Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните приходи в резултат на разпределение на дивиденти от:
- местни юридически лица, и
- чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
По отношение на счетоводните приходи от дивиденти, начислени от дружества извън горепосочените - т.е. не от местни за България юридически лица и не от дружества, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство - ЗКПО не съдържа специални разпоредби.
Следователно счетоводните приходи в резултат на разпределение на дивиденти от китайската компания са признати (облагаеми) за данъчни цели и с тях не се преобразува (намалява) счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат.
Извод: Дивидентите, получени от китайската компания, се третират като облагаеми счетоводни приходи по ЗКПО и не намаляват счетоводния финансов резултат при формиране на данъчния финансов резултат.
Отговорът на въпроса относно облагането в Китай и Германия е извън законоустановените компетентности на Националната агенция за приходите, тъй като е свързан с прилагане на чуждестранно законодателство. Освен това при описаната фактическа обстановка не е изяснено какви доходи са реализирани в Германия.
Извод: НАП не се произнася относно облагането в Китай и Германия, тъй като това изисква прилагане на чуждестранно законодателство и липсва яснота за реализираните доходи в Германия.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО, съгласно която, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор.
В случай че съгласно китайското вътрешно законодателство реализираният от дружеството доход от дивидент подлежи на облагане и в тази държава, следва да се има предвид, че е налице:
- Спогодба между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото (СИДДО, обн. ДВ бр. 56 от 1990 г.), и
- Протокол между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото (обн. ДВ бр. 6 от 2003 г.).
Съгласно цитираната спогодба полученият от българското дружество доход попада в обхвата на специалната разпоредба на чл. 9 "Дивиденти" от същата.
В общия случай, съгласно чл. 9, ал. 1 от СИДДО, дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (Китай), на местно лице на другата договаряща държава (България), могат да се облагат с данък само в тази друга държава (България).
В чл. 9, ал. 2 от СИДДО е предвидено правото на данъчно облагане и на държавата, която е източник на дивидентите, т.е. на държавата, чието местно лице е дружеството, плащащо дивиденти (Китай), в съответствие с нейното вътрешно законодателство. Когато получателят на дивидентите е техният действителен ползвател, така наложеният данък няма да надвишава 10% от общата сума на дивидентите.
Следователно, ако вътрешното законодателство на Китай предвижда разпределените в полза на българското дружество дивиденти да се облагат с данък при източника в същата държава, то СИДДО с Китай потвърждава това право, но ограничава облагането до 10% върху брутната сума на дохода.
Извод: СИДДО между България и Китай допуска облагане на дивидентите и в България, и в Китай, като при облагане в Китай данъкът при източника не може да надвишава 10% от брутната сума на дивидентите.
В допълнение се отбелязва, че за обложените в Китай доходи от дивиденти българското дружество може да използва метод за избягване на двойното данъчно облагане. Разпоредбата на чл. 22, ал. 2, буква "б" от СИДДО с Китай предвижда в този случай да се прилага методът на обикновения данъчен кредит.
Това означава, че от дължимия корпоративен данък българското лице може да приспадне данъка, платен в Китай, но до размера на българския данък, дължим за дохода с източник от Китай. Методът на обикновения данъчен кредит се прилага с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
Извод: При наличие на данък, платен в Китай върху дивидентите, българското дружество може да приложи метода на обикновения данъчен кредит по чл. 22, ал. 2, буква "б" от СИДДО с Китай, като приспадне платения в Китай данък до размера на българския корпоративен данък за този доход, чрез годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
