НАП: Определяне на мястото на изпълнение и начисляване на ДДС при дистанционни софтуерни услуги към данъчно задължени лица в Испания и Обединеното кралство по ЗДДС

ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-186/08.08.2022 г., относно прилагане на ЗДДС.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Дружеството "КК " ЕООД е регистрирано по чл. 100 от ЗДДС и осъществява дейност в областта на информационните технологии (софтуерни услуги). Управителят на това дружество е български гражданин, който постоянно живее в Република България и ще работи дистанционно IT (софтуерни услуги) от България за фирма, с дейност във Великобритания. Сключен е договор с испанска фирма, която има VAT номер. Предметът на договора е извършване дистанционно на софтуерни услуги от България за испанската фирма, като ще се заплаща определена сума за изработен час. След изтичане на месеца, следващ месеца на плащане българското дружество ще издава фактура за услугата на база изработените часове по договорена сума за час.

В тази връзка са поставени следните въпроси:

1. Следва ли да се начислява ДДС във фактурата, издадена за съответните софтуерни услуги с получател испанската фирма и на какви условия трябва да отговаря, за да се приложи нулева ставка на данъка върху добавената стойност?

2. Какви придружаващи документи, освен фактура и инвойс следва да се изготвят, за да се изпълни условието за нулева ставка на данъка?

3. Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за разходите, направени от "КК " ЕООД във връзка с дейността в България и могат ли същите да се отразяват в дневника за покупки с право на приспадане на данъчен кредит?

Към запитването Ви не е приложен договор, само писмено пълномощно, което Ви дава право да представлявате фирмата, за която се отнася запитването.

С оглед на изложената фактическа обстановка, която касае сключен договор с испанска фирма с VAT номер, както и фирма, установена в Обединено Кралство Великобритания и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:

По първи въпрос:

Мястото на изпълнение на извършваните от българското дружество доставки ще се определи по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС при условие, че клиентът Ви е данъчно задължено лице.

По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Дефиниция на "постоянен обект" е дадена в § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС и това е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.

За да бъде удостоверен статутът на получателя (испанската фирма) като данъчно задължено или данъчно незадължено лице следва да се има в предвид разпоредбата на чл. 18, § 1, б. "а" и б. "б" на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съгласно тази разпоредба, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът може да счита клиент, установен в Общността за данъчнозадължено лице, когато клиентът му е съобщил своя индивидуален идентификационен номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и на свързаните име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.

За да се установи статутът на фирмата от Обединено Кралство Великобритания, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 18, § 3, б. "а" и б. "б" на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011. Съгласно тази разпоредба, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността или когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

При условие, че фирмата от Великобритания е данъчно незадължено лице, то за определяне на мястото на изпълнение на доставката ще е приложима разпоредбата на чл.21, ал. 5, т. 1 и т. 2, б. "в" от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуги е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице следните условия: получателят е данъчно незадължено лице, което има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз и доставените услуги са услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или дорабатка на софтуер.

Във връзка с изложената фактическа обстановка може да се обобщи, че ако дружеството извършва доставка на услуга с получател испанско дружество с валиден ДДС номер, приложение ще намери чл. 21, ал. 2 ЗДДС.

Предвид текста на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (предложение първо и второ), са възможни две хипотези:

В първата хипотеза, мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. в Испания. При условие че испанската фирма е регистрирана за целите на ДДС в Испания, то мястото на изпълнение е извън територията на страната.

На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

Българското дружество не следва да начислява данък в издадените фактури с получател испанската фирма или фирма от Обединено Кралство Великобритания.

Втората хипотеза ще намери приложение, при условие, че доставката на услуга се предоставя на постоянен обект, който се намира в България, т.е. на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност (извън Испания), то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект - в България.

В този случай, на основание чл. 82, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗДДС за българското дружество възниква задължение за начисляване на ДДС със ставка на данъка 20%.

По втори въпрос:

В глава трета "Освобождаване с право на приспадане на данъчен кредит" от ЗДДС са посочени доставките, за които се прилага нулева ставка на данъка, а именно:

- доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз;

- международен транспорт на пътници;

- международен транспорт на стоки;

- доставка, свързана с международен транспорт;

- доставка, свързана с международния стоков трафик;

- доставка по обработка на стоки;

- доставка на злато за централни банки;

- доставка, свързана с безмитна търговия;

- доставка с получател лице, управляващо електронен интерфейс;

- доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници;

- доставка на свързани с внос услуги;

- доставка на ваксини срещу COVID-19 и на ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19.

От изложеното е видно, че извършваните от българското дружество доставки не попадат сред доставките изброени по-горе, за които се прилага нулева ставка на данъка.

По трети въпрос:

Според регламентираните в чл. 69 от ЗДДС общи условия за приспадане на данъчен кредит, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки.Видно от ал. 1, т. 1 от цитираната разпоредба, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.

Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. В чл. 71 от закона са посочени условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, а в чл. 72 от ЗДДС - периода за неговото упражняване.

Доколкото българското дружество извършва облагаеми доставки, за получените стоки и/или услуги ще възникне право на приспадане на данъчен кредит, когато са изпълнени условията на чл. 71, т. 1, упражнен е в срока по чл. 72 и не попадат в ограниченията, визирани в чл. 70 от ЗДДС.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.