ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и осигурителното законодателство.
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... с вх. № 94-00-175/13.12.2021 г. изразявам следното становище:
Фактическа обстановка:
Физическо лице полски гражданин е получило пребиваване в Р България по Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства. Получило е ЛНЧ и има постоянен адрес в България. Лицето работи по трудови правоотношения на борда на кораб, плаващ под британски флаг. Платец на дохода и работодател е лице от Сингапур.
Задавате въпросите:
- Възможно ли е лицето да получи удостоверение за местно лице на Р България за данъчни цели?
Има ли това лице качеството на "морско лице" за целите на данъчното облагане?
- Какви са размерите на данъка, социалните и здравни осигуровки, при условие че лицето се приеме за местно?
- Следва ли да се предостави удостоверение от сингапурското дружество работодател за удържани и платени данъци върху дохода?
С оглед действащото към момента данъчно и осигурително законодателство и описаната от Вас фактическа обстановка, изразявам следното становище:
По прилагане на данъчното законодателство:
На основание чл. 4, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност и мястото, от което управлява собствеността си.
Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
В запитването е посочено, че лицето има постоянен адрес, но няма данни дали пребивава на територията на страната повече от 183 дни, както и не се посочват обстоятелства, които доказват център на жизнени интереси.
Ето защо в настоящото становище не е възможно само въз основа на факта, че има постоянен адрес едно лице да се направи заключение дали същото е местно на страната.
За да се издаде удостоверение за местно лице, следва да се подаде искане пред съответната компетентна териториална данъчна дирекция по постоянен адрес на лицето.
Когато искането е подадено от физическо лице задължително следва да е попълнена частта от искането, съдържаща информация от значение за определянето му като местно лице за Република България.
След образуването на производство по издаване на удостоверение, органът по приходите (ОП) на база посочените данни и доказателства ще прецени налице ли са условията по чл. 4 от ЗДДФЛ за определянето на лицето като местно за страната или не.
Възможно е органът по приходите за установяване на посочените данни да изиска предоставянето на допълнителна информация като например:
- кои са членовете на семейството на подателя на искането, които живеят с него в България, както и информация за тези, които живеят в чужбина;
- какви са причините (лични и/или икономически) за установяване на лицето в България;
- документи, доказващи основанието за ползване на жилището, в което лицето живее при пребиваването си в България (копие на договор за наем, документ за платен наем, нотариален акт).
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
Когато имате сключен трудов договор като член на екипажа на морски кораб, плаващ под флага на държава, която не е член на ЕС, следва да прилагате общия ред на ЗДДФЛ за облагане на доходи на местни физически лица от източници в страната и чужбина.
Независимо от това, съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчната спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Съгласно чл. 15, т. 3 от Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) със Сингапур, независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено за положен труд на борда на кораб или самолет, използван в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, се облага с данък само в тази държава, освен ако възнаграждението е получено от местно лице на другата договаряща държава.
Следователно не само местното данъчно законодателство, но и Спогодбата поставя в облагане този вид доход, като се дава право същият да се облага в държавата, на която лицето е местно за данъчни цели.
Доходите от източници в чужбина подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Ако доходът подлежи на облагане в Р България, той няма да бъде освободен и не е възможно да се ползват методите за освобождаване от двойно данъчно облагане, предвидени в СИДДО. Следователно ако има удържан данък в чужбина от платеца на дохода и същият е удържан в противоречие на нормите на спогодбата, лицето ще има право да иска същият да му бъде възстановен от работодателя или съответните компетентни органи на другата държава.
Принципно, лицата, за да се възползват от прилагане на разпоредбите на СИДДО и да избегнат удържане на данък в другата държава, следва да предявят тези права пред платеца на дохода или съответната администрация.
По смисъла на ЗДДФЛ данъчното облагане се определя от вида на дохода. Ако физическото лице получава доход от трудови правоотношения, тогава данъчното облагане ще се извърши по реда на пар. 1, т. 26, б. "е" от ДР на ЗДДФЛ във връзка с чл. 24 и чл. 25 от същия закон.
Данъчната ставка е 10 на сто (чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ).
Лицето е задължено да подава годишната данъчна декларация (ГДД) съгласно чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Доходът се декларира в приложение № 1 към ГДД.
Документ за платен данък в чужбина е необходим при подаване на ГДД от местно физическо лице за получени доходи от чужбина, които подлежат на облагане в чуждата страна, съответно лицето е заплатило данък там, а съгласно СИДДО е предвидено прилагането на метод за освобождаване от двойно данъчно облагане- "данъчен кредит" (чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ).
От описаната фактическа обстановка и СИДДО със Сингапур, Вие не попадате в тази хипотеза.
Легалната дефиниция на понятието "морско лице", възприета за целите на данъчния закон, е уредена в § 1, т. 54 от ДР на ЗДДФЛ. "Морско лице" е физическо лице, заемащо длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораб, притежаващо свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна или специална подготовка, придобито по реда на Наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса за търговско мореплаване. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица е предвиден облекчен режим за лицата, притежаващи качеството "морско лице". За да се ползва лицето от преференциалния режим на облагане, регламентиран в този данъчен закон, кумулативно трябва да са изпълнени следните условия:
1. физическото лице да е наето по трудово правоотношение;
2. член е на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава-членка на Европейския съюз;
3. притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка.
В запитването не сте посочили достатъчно данни за наличие на горепосочените обстоятелства, поради което в настоящото становище не може да се изрази конкретен отговор дали за Вас са изпълнени изискуемите условия.
По прилагане на осигурителното законодателство:
Легалната дефиниция на "морско лице" за целите на държавното обществено осигуряване е въведена с § 1, ал. 1, т. 5а от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО). "Морско лице" е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава-членка на Европейския съюз (ЕС), независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.
В легалната дефиниция се съдържат задължителните условия, които трябва да са кумулативно изпълнени, за да се разглежда едно физическо лице като "морско лице" за целите на КСО, и те са следните:
1. лицето да заема длъжност по трудово правоотношение;
2. член е на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава-членка на Европейския съюз;
3. притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.
За лицата, които не отговарят на някое от въведените в легалната дефиниция задължителни условия, като например, корабът е вписан в регистъра и плава под флага на държава, която не е член на Европейския съюз, не може да се приложи редът за осигуряване, определен за "морските лица".
По отношение на задължителните осигурители вноски за "морските лица", които плават под флага на кораб на друга държава - членка следва да се има предвид прякото действие на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №987/2009), които се прилагат на територията на всички държави - членки на ЕС.
Относно Великобритания и Европейския съюз:
На 31 януари 2020 г. Обединеното кралство (ОК) напусна Европейския съюз (ЕС), като от същата дата влезе в сила Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия(Споразумение за оттеглянето).
Договорен беше преходен период от 01.02.2020 г. до 31.12.2020 г. и считано от 01.01.2021 г. се прилага Споразумението за оттеглянето.
В Дял III от Част втора на споразумението се съдържат разпоредбите, регулиращи координацията на системите за социална сигурност.
В чл. 30 от споразумението се определят лицата, спрямо които продължават да се прилагат всички правилаза координация на системите за социална сигурност, съдържащи се в Регламент (ЕО) №883/2004и Регламент (ЕО) №987/2009.
В чл. 30, параграф 2 от Споразумението за оттегляне е предвидено, че лицата, спрямо които в края на преходния период се прилага законодателството на Обединеното кралство или на държава членка, продължават да се ползват от правилата за координация на системите за социална сигурност в пълен обем и след 31.12.2020 г., до края на съответната ситуация.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство по Дял ІІ от Регламент № 883/2004 е, че лицата осъществяващи трудова дейност на територията на една държава - членка, са подчинени на законодателството на тази държава. Трудовата дейност, обичайно осъществявана на борда на морски плавателен съд под флаг на държава - членка, се счита за извършвана в тази държава - членка (чл.11 (4), изр. първо от Регламент № 883/2004).Предвид това, лицата, които обичайно осъществяват дейност като заети на борда на морски плавателен съд под флага на държава - членка, са подчинени на законодателство на тази държава. Това правило не се прилага спрямо наети на борда на плавателен съд под флага на държава - членка, пребиваващи в друга държава - членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на работодателя, от които получават възнаграждение за тази дейност. В тези случаи са подчинени на законодателството на държава - членка по пребиваването (чл. 11 (4), изр. второ от Регламент № 883/2004).
Следователно, лицата осъществяващи трудова дейност на борда на плавателен съд под флага на държава-членка, за които на основание Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е определено като приложимо законодателство, различно от българското, не подлежат на задължително осигуряване по КСО и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), дори ако отговарят на изискванията, въведени с легалната дефиниция за "морско лице".
По отношение на ситуации, възникнали между държавите членки и Обединеното кралство, считано от 01.01.2021 г.,търговските отношения между ЕС и Обединеното кралство се уреждат от Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия от една страна и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна(Споразумение за търговия и сътрудничество), публикувано в Официален вестник на ЕС на 31.12.2020 г.
В него се определят преференциални договорености в различни области. Що се отнася до координацията в областта на социалната сигурност, споразумението има за цел да гарантира определени права на гражданите на ЕС, които работят, пътуват или се преместват в Обединеното кралство, както и за граждани на Обединеното кралство, които работят, пътуват или се преместват в ЕС, от 1 януари 2021 г.
Съгласно чл. Ch.SSC.1 от Четвърта позиция на Споразумението за търговия и сътрудничество, държавите членки и Обединеното кралство координират своите системи за социална сигурност в съответствие с Протокола за координация на социалната сигурност, за да се гарантират социалноосигурителните права на лицата, обхванати в тях.
Протоколът относно координацията в областта на социалната сигурност(Протокола) е неразделна част от Споразумението за търговия и сътрудничество и се прилага за всички нововъзникнали от 01 януари 2021 г. случаи, засягащи държавите членки и Обединеното кралство.
Правилата за определяне на приложимото осигурително законодателство се съдържат в Дял II от Протокола ("Определяне на приложимото законодателство").
В параграф 1 на чл. SSC.10 е въведен принципът за само едно приложимо законодателство. Съгласно тази разпоредба, лицата, за които се прилага Протоколът, са подчинени на законодателството само на една държава.
В чл. SSC.10, параграф 4 са разписани следните общи правила за определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност като заето или самостоятелно заето лице на борда на морски плавателен съд под флага на държава, които са идентични с тези, разписани в Регламент (ЕО) № 883/2004. Разпоредбата предвижда, че за целите на настоящия дял обичайно осъществяваната дейност като заето или самостоятелно заето лице на борда на морски плавателен съд под флага на държава се счита за дейност, упражнявана в посочената държава.Въпреки това, лице, наето на борда на плавателен съд под флага на държава и получаващо възнаграждение за тази дейност от предприятие или лице, чието седалище или място на дейност се намира в друга държава, е подчинено на законодателството на последната държава, ако това лице пребивава в тази държава. Предприятието или лицето, което изплаща възнаграждението се счита за работодател за целите на посоченото законодателство.
В запитването не са посочени достатъчно конкретни данни за наличие някое от горецитираните обстоятелства за Вас, за да се счете, че е приложимо българското осигурително законодателство. В тази връзка, следва да имате предвид, че изразеното становище по поставените въпроси е принципно. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от гореизложеното.
ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и осигурителното законодателство.
Фактическа обстановка: Физическо лице - полски гражданин е получило пребиваване в Република България по Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства. Получило е ЛНЧ и има постоянен адрес в България. Лицето работи по трудови правоотношения на борда на кораб, плаващ под британски флаг. Платец на дохода и работодател е лице от Сингапур.
Въпрос: Възможно ли е лицето да получи удостоверение за местно лице на Република България за данъчни цели?
Въпрос: Има ли това лице качеството на "морско лице" за целите на данъчното облагане?
Въпрос: Какви са размерите на данъка, социалните и здравни осигуровки, при условие че лицето се приеме за местно?
Въпрос: Следва ли да се предостави удостоверение от сингапурското дружество работодател за удържани и платени данъци върху дохода?
По прилагане на данъчното законодателство
На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- 1. което има постоянен адрес в България, или
- 2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- 3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- 4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При определянето му могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
В запитването е посочено, че лицето има постоянен адрес, но няма данни дали пребивава на територията на страната повече от 183 дни, както и не се посочват обстоятелства, които доказват център на жизнени интереси. Поради това в становището не може само въз основа на факта, че има постоянен адрес, да се направи заключение дали лицето е местно за страната.
За издаване на удостоверение за местно лице следва да се подаде искане пред компетентната териториална дирекция на НАП по постоянен адрес на лицето. Когато искането е подадено от физическо лице, задължително се попълва частта от искането, съдържаща информация от значение за определянето му като местно лице за Република България. След образуване на производство по издаване на удостоверение органът по приходите, на база посочените данни и доказателства, преценява дали са налице условията по чл. 4 от ЗДДФЛ за определяне на лицето като местно за страната.
Възможно е органът по приходите, за установяване на посочените данни, да изиска допълнителна информация, например:
- кои са членовете на семейството на подателя на искането, които живеят с него в България, както и информация за тези, които живеят в чужбина;
- какви са причините (лични и/или икономически) за установяване на лицето в България;
- документи, доказващи основанието за ползване на жилището, в което лицето живее при пребиваването си в България (копие на договор за наем, документ за платен наем, нотариален акт).
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ).
Когато лицето има сключен трудов договор като член на екипажа на морски кораб, плаващ под флага на държава, която не е член на ЕС, се прилага общият ред на ЗДДФЛ за облагане на доходи на местни физически лица от източници в страната и чужбина.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Съгласно чл. 15, т. 3 от Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) със Сингапур, независимо от предходните разпоредби на този член, възнаграждение, получено за положен труд на борда на кораб или самолет, използван в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, се облага с данък само в тази държава, освен ако възнаграждението е получено от местно лице на другата договаряща държава.
Следователно не само вътрешното данъчно законодателство, но и СИДДО със Сингапур поставя в облагане този вид доход, като дава право той да се облага в държавата, на която лицето е местно за данъчни цели.
Доходите от източници в чужбина подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ. Ако доходът подлежи на облагане в Република България, той няма да бъде освободен и не може да се ползват методите за освобождаване от двойно данъчно облагане, предвидени в СИДДО. Ако е удържан данък в чужбина от платеца на дохода в противоречие с нормите на спогодбата, лицето има право да иска възстановяването му от работодателя или от компетентните органи на другата държава.
Принципно, за да се възползват от прилагане на разпоредбите на СИДДО и да избегнат удържане на данък в другата държава, лицата следва да предявят тези права пред платеца на дохода или пред съответната администрация.
По смисъла на ЗДДФЛ данъчното облагане се определя от вида на дохода. Ако физическото лице получава доход от трудови правоотношения, данъчното облагане се извършва по реда на § 1, т. 26, б. "е" от ДР на ЗДДФЛ във връзка с чл. 24 и чл. 25 от ЗДДФЛ. Данъчната ставка е 10 на сто (чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Лицето е задължено да подава годишна данъчна декларация съгласно чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ. Доходът се декларира в приложение № 1 към ГДД.
Документ за платен данък в чужбина е необходим при подаване на ГДД от местно физическо лице за получени доходи от чужбина, които подлежат на облагане в чуждата страна, когато лицето е заплатило данък там и съгласно СИДДО е предвидено прилагане на метод за освобождаване от двойно данъчно облагане "данъчен кредит" (чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ). От описаната фактическа обстановка и СИДДО със Сингапур лицето не попада в тази хипотеза.
Извод: Възможността за издаване на удостоверение за местно лице зависи от изпълнението на условията по чл. 4 от ЗДДФЛ, които се установяват в отделно производство по искане на лицето; доходите от труд на борда на кораб под британски флаг, изплащани от сингапурски работодател, подлежат на облагане в държавата на местно лице съгласно СИДДО със Сингапур, като за местно лице на България се прилага общият ред на ЗДДФЛ с 10% данък и задължение за подаване на ГДД, без да е приложим методът "данъчен кредит" по чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ в разглежданата хипотеза.
Относно качеството "морско лице"
Легалната дефиниция на понятието "морско лице" за целите на данъчния закон е уредена в § 1, т. 54 от ДР на ЗДДФЛ. "Морско лице" е физическо лице, заемащо длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораб, притежаващо свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна или специална подготовка, придобито по реда на Наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса за търговско мореплаване.
В ЗДДФЛ е предвиден облекчен режим за лицата, притежаващи качеството "морско лице". За да се ползва лицето от преференциалния режим на облагане, кумулативно трябва да са изпълнени следните условия:
- 1. физическото лице да е наето по трудово правоотношение;
- 2. да е член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз;
- 3. да притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на Наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса за търговско мореплаване.
(Текстът на становището следва да продължава с конкретното прилагане на тези условия към описаното лице и с изводите на НАП относно това дали лицето има качеството "морско лице", както и с анализа по осигурителното законодателство. В предоставения откъс становището е прекъснато в края на т. 3 и липсва останалата част от правния анализ и окончателните изводи.)
Извод: В предоставената част от становището НАП определя изчерпателно законовите условия, при които едно лице има качеството "морско лице" по § 1, т. 54 от ДР на ЗДДФЛ и може да ползва предвидения преференциален режим, като изисква кумулативно наличие на трудово правоотношение, членство в екипаж на кораб, вписан в регистъра на държава - членка на ЕС, и притежаване на съответните свидетелства за правоспособност и подготовка.
