Изх. № 53-04-46
09.05.2018г.
ЗДДС - чл. 15
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-46/23.01.2018 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"1" ЕООД е регистрирано по ЗДДС без да е регистрирано за целите на ДДС в държава - членка. Дружеството възнамерява да закупи машина, която ще предостави на лизинг, като в договора ще бъде изрично предвидено прехвърлянето на правото на собственост. Машината ще бъде закупена от дружество, регистрирано за целите на ДДС в Италия и предоставена на дружество, регистрирано за целите на ДДС в Гърция, като ще бъде транспортирана директно от Италия до Гърция.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Ще бъде ли налице тристранна операция по смисъла на чл. 15 от ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Тристранната операция е дефинирана в разпоредбите на чл. 15 от ЗДДС. Съгласно тях такава операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
2. стоките се транспортират директно от А до В;
3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
Видно от тази дефиниция за да е налице тристранна операция на първо място е необходимо извършването на две последователни доставки с един и същ предмет. В конкретния случай е налице прехвърляне на право на собственост върху стока от италианското дружество на българското, което е доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, §1 от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО),и фактическо предоставяне на стоката по договор за лизинг, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея от българското дружество на гръцкото. При фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост, ще е налице и икономическата операция, приравнена на доставка на стока с разпоредбата на чл. 6,
ал. 2, т. 3 от ЗДДС, съответстваща и на разпоредбата на чл. 14, §2, б. Б от Директива 2006/112/ЕО. От казаното следва, че ще е налице първото от кумулативно необходимите изисквания на чл. 15 от закона за наличие на две последователни доставки на стоки.
Във връзка с движението на стоката - предмет на доставка изискването е същата да се транспортира от държавата, в която е регистриран прехвърлителя директно до държавата, в която е регистриран придобиващия. Според изложената в запитването фактическа обстановка, това изискване също е удовлетворено.
Относно особените качества на участниците в операцията, необходимо е същите да са регистрирани лица за целите на облагането с ДДС в три различни държави, като посредникът да не е регистриран за целите на ДДС в държавите на прехвърлителя и придобиващия. Съобразно изложената фактическа обстановка, това изискване на закона е удовлетворено.
Последното от изискванията е придобиващият да е задължен да начисли ДДС като получател по доставката. Съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от придобиващия в тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15 от закона. Същевременно мястото на изпълнение на тристранната операция, на основание чл. 62, ал. 5 от ЗДДС, при кумулативното наличие на условията, посочени в разпоредбата, е в държавата - членка, където стоките пристигат или завършва превозът им. Тези обстоятелства се доказват с документите, посочени в чл. 9, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Предвид изложеното, налице са условията за прилагане правилата на ЗДДС относно тристранните операции.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка:
"1" ЕООД е регистрирано по ЗДДС в България, без да е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Дружеството възнамерява да закупи машина, която ще предостави на лизинг, като в договора за лизинг изрично ще бъде предвидено прехвърлянето на правото на собственост върху машината.
Машината ще бъде закупена от дружество, регистрирано за целите на ДДС в Италия, и ще бъде предоставена на дружество, регистрирано за целите на ДДС в Гърция, като стоката ще бъде транспортирана директно от Италия до Гърция.
Въпрос: Ще бъде ли налице тристранна операция по смисъла на чл. 15 от ЗДДС?
По така изложената фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата нормативна уредба се изразява следното становище:
Тристранната операция е дефинирана в разпоредбите на чл. 15 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба тристранна операция е доставка на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
- регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
- стоките се транспортират директно от държава членка А до държава членка В;
- посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
- придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
От тази дефиниция следва, че за да е налице тристранна операция, на първо място е необходимо да са налице две последователни доставки с един и същ предмет.
В конкретния случай е налице:
- прехвърляне на право на собственост върху стока от италианското дружество на българското дружество, което представлява доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО);
- фактическо предоставяне на стоката по договор за лизинг, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея, от българското дружество на гръцкото дружество.
При фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост, е налице икономическа операция, приравнена на доставка на стока по разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, която съответства на разпоредбата на чл. 14, § 2, б. б от Директива 2006/112/ЕО.
От изложеното следва, че е изпълнено първото от кумулативно необходимите изисквания на чл. 15 от ЗДДС - наличие на две последователни доставки на стоки с един и същ предмет.
Извод: Налице са две последователни доставки на стоки, съответстващи на първото условие по чл. 15 от ЗДДС.
Относно движението на стоката - предмет на доставките, изискването е стоката да се транспортира от държавата, в която е регистриран прехвърлителят, директно до държавата, в която е регистриран придобиващият.
Съгласно изложената фактическа обстановка стоката ще бъде транспортирана директно от Италия до Гърция, поради което това изискване също е изпълнено.
Извод: Изискването за директен транспорт на стоката от държавата на прехвърлителя до държавата на придобиващия е изпълнено.
Относно особените качества на участниците в операцията е необходимо:
- посредникът да не е регистриран за целите на ДДС в държавите на прехвърлителя и придобиващия.
Съобразно изложената фактическа обстановка, италианското дружество е регистрирано за целите на ДДС в Италия, българското дружество "1" ЕООД е регистрирано по ЗДДС в България и не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, а гръцкото дружество е регистрирано за целите на ДДС в Гърция. Посредникът - българското дружество - не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки на прехвърлителя (Италия) и придобиващия (Гърция). Следователно това изискване на закона е удовлетворено.
Извод: Изискванията относно регистрацията и статута на участниците в тристранната операция са изпълнени.
Последното от изискванията за тристранна операция е придобиващият да е задължен да начисли ДДС като получател по доставката.
Съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от придобиващия в тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15 от закона.
Мястото на изпълнение на тристранната операция, на основание чл. 62, ал. 5 от ЗДДС, при кумулативно наличие на условията, посочени в тази разпоредба, е в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им. Тези обстоятелства се доказват с документите, посочени в чл. 9, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Извод: При наличие на всички условия по чл. 15 от ЗДДС придобиващият е задължен да начисли ДДС като получател по доставката, а мястото на изпълнение на тристранната операция е в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им.
Предвид изложеното е налице кумулативно изпълнение на условията за прилагане на правилата на ЗДДС относно тристранните операции.
Извод: В разглеждания случай са налице условията за третиране на сделката като тристранна операция по смисъла на чл. 15 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), бъде установена фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различна фактическа обстановка в производство по ДОПК.
