Относно:Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/
В Дирекция ОДОП ...... постъпи писмено запитване с вх. № 07-00-381#1 от 04.01.2022 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"Ф" АД е дружество, извършващо търговия с оборудване за басейни, сауни и спа центрове с клиенти от ЕС и трети страни. АД е регистрирано по ЗДДС лице в България и няма регистрация за целите на ДДС в други държави членки от ЕС. Дружеството закупува стока от регистрирани за целите на ДДС лица с дружества в Испания при условия на доставка EXW. Търговската фактура от испанското към българското дружество ще бъде издадена с основание за облагане с нулева ставка на доставките на стоки по чл. 146, параграф 1, буква а и буква б от Директива 2006/112/ЕО. С цел намаляване на транспортните разходи българското дружество възнамерява да извършва транспорта на стоките към своите клиенти от Украйна директно от Испания. Транспортът ще бъде извършен от наета транспортна фирма, фактуриран на АД и префактуриран на украинския клиент при условия на доставка CIF/CPT. Испанското дружество ще бъде вписано като износител на стоките в митническата декларация, издадена от испанското митническо учреждение.
Поставени са следните въпроси:
- Трябва ли и как трябва да бъде отразена в дневниците по ДДС тази фактура?
- В кои колони на дневниците трябва да намери отражение тази фактура?
3. Как ще се третира по ЗДДС покупката на стока от испанско дружество, регистрирано по ДДС в Испания, която стока не пристига на територията на страната и при условие, че фактурата, която се получава е с 0% ДДС?
4. Как трябва да бъде издадена фактурата от българското към украинското дружество и кой член от ЗДДС трябва да бъде вписан като основание за нулева ставка на данъка?
5. Какви документи трябва да бъдат събрани от българското дружество, за да има основание то да приложи нулева ставка на данъка?
6. Какво е данъчното третиране на доставката на стоки с получател АД според испанското законодателство - има ли основание испанският ни доставчик да издаде фактура с основание за облагане с нулева ставка на доставките на стоки по чл. 146, параграф 1, буква а и буква б от Директива 2006/112/ЕО?
7. Подлежи ли българското дружество на регистрация по ДДС в Испания?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки приложимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Съгласно изречение първо на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1.
Предвид разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от закона, данъчен документ е фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на този закон. В този смисъл издадената фактура от доставчик - чуждестранно лице /испанско дружество/ не представлява данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС и не следва да намери отражение в дневника за покупки, доколкото за Вас не възниква задължение за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС.
По трети въпрос:
Предвид чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г., когато стоките не се изпращат или превозват, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките са намират по време на извършване на доставката. Съгласно чл. 32 от Директивата, когато стоките се изпращат или превозват от доставчика или от клиента, или от трето лице, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките се намират към момента, когато започва изпращането или превоза на стоките към клиента.
Следва да се отбележи, че посочените по-горе разпоредби от Директива 2006/112/ЕО са транспонирани в ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на стока се определя по реда на чл. 17 от ЗДДС. Съгласно чл. 17, ал. 1 от закона мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. На основание ал. 2 на чл. 17 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя.
В тази връзка, с оглед посочените по-горе разпоредби, мястото на изпълнение на доставката на стоки от страна на испанското дружество е на територията на Испания. В този случай се прилага законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
По четвърти и пети въпрос:
На основание чл. 28 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е:
1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
От изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че стоката не се транспортира от територията на страната до трета страна, а от територията на друга държава членка до трета страна, поради което чл. 28 от ЗДДС е неприложим, т.е. не е налице нулева ставка на данъка.
По отношение на доставките на стоки, извършвани от българското дружеството от територията на държавата членка, от където се купуват стоките - предмет на доставката, считам, че е налице доставка, чието място на изпълнение следва да се определи по реда на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
Доколкото, съгласно изложената фактическата обстановка, българското дружество закупува стоки от дружество - доставчик, установен в Испания и това е местонахождението на стоката, откъдето същата се транспортира до трета страна /Украйна/, мястото на изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, съответно чл. 32 от Директива 2006/112/ЕС е в Испания, т.е. извън територията на страната.
Съгласно чл. 79, ал. 3, т. 1 от ППЗДДС, доставката на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
В допълнение, последното налага необходимостта от съобразяването с разпоредби в областта на ДДС законодателството в съответната държава членка /в конкретния случай Испания/, където се намира стоката, тъй като българското дружество ще осъществи доставка от тази държава.
Също така следва да имате предвид, че на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Основанието за неначисляване на данък е нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
По шести и седми въпрос:
Въпросите, свързани с прилагане на нулева ставка на данъка от страна на испанското дружество за доставките на стоки по чл. 146, параграф 1, буква а и буква б от Директива 2006/112/ЕО с получател АД и задължението за регистрация на българското дружество за целите на ДДС в Испания, не са от компетентността на НАП. Запитвания, свързани с прилагане на данъчното законодателство в друга държава членка /прилагане на нулева ставка на данъка от страна на испанско дружество и регистрация за целите на ДДС в Испания/ е необходимо да отправите до данъчната администрация на съответната държава членка, в конкретния случай Испания.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: "Ф" АД е дружество, което извършва търговия с оборудване за басейни, сауни и спа центрове с клиенти от Европейския съюз и трети страни. Дружеството е регистрирано по ЗДДС в България и няма регистрация за целите на ДДС в други държави членки на ЕС.
Дружеството закупува стока от регистрирани за целите на ДДС лица - дружества в Испания, при условия на доставка EXW. Търговската фактура от испанското към българското дружество ще бъде издадена с основание за облагане с нулева ставка на доставките на стоки по чл. 146, параграф 1, буква а и буква б от Директива 2006/112/ЕО.
С цел намаляване на транспортните разходи българското дружество възнамерява да извършва транспорта на стоките към своите клиенти от Украйна директно от Испания. Транспортът ще бъде извършен от наета транспортна фирма, фактуриран на "Ф" АД и префактуриран на украинския клиент при условия на доставка CIF/CPT. Испанското дружество ще бъде вписано като износител на стоките в митническата декларация, издадена от испанското митническо учреждение.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Трябва ли и как трябва да бъде отразена в дневниците по ДДС тази фактура?
Въпрос 2: В кои колони на дневниците трябва да намери отражение тази фактура?
Въпрос 3: Как ще се третира по ЗДДС покупката на стока от испанско дружество, регистрирано по ДДС в Испания, която стока не пристига на територията на страната и при условие, че фактурата, която се получава, е с 0% ДДС?
Въпрос 4: Как трябва да бъде издадена фактурата от българското към украинското дружество и кой член от ЗДДС трябва да бъде вписан като основание за нулева ставка на данъка?
Въпрос 5: Какви документи трябва да бъдат събрани от българското дружество, за да има основание то да приложи нулева ставка на данъка?
Въпрос 6: Какво е данъчното третиране на доставката на стоки с получател "Ф" АД според испанското законодателство - има ли основание испанският доставчик да издаде фактура с основание за облагане с нулева ставка на доставките на стоки по чл. 146, параграф 1, буква а и буква б от Директива 2006/112/ЕО?
Въпрос 7: Подлежи ли българското дружество на регистрация по ДДС в Испания?
В отговор, при съобразяване с приложимата нормативна уредба, е изразено следното становище:
По първи и втори въпрос
На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Съгласно изречение първо на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчен документ е фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на този закон.
Издадената фактура от доставчик - чуждестранно лице (испанско дружество) не представлява данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС и не следва да намери отражение в дневника за покупки, доколкото за "Ф" АД не възниква задължение за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Извод: Фактурата, издадена от испанското дружество, не се отразява в дневниците по ДДС на "Ф" АД, тъй като не е данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС и не възниква задължение за протокол по чл. 117 от ЗДДС.
По трети въпрос
Съгласно чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО, когато стоките не се изпращат или превозват, мястото на доставка се счита мястото, където стоките се намират по време на извършване на доставката.
Съгласно чл. 32 от Директивата, когато стоките се изпращат или превозват от доставчика, от клиента или от трето лице, мястото на доставка се счита мястото, където стоките се намират към момента, когато започва изпращането или превозът на стоките към клиента.
Посочените разпоредби са транспонирани в ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на стока се определя по реда на чл. 17 от ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
На основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът към получателя.
С оглед на тези разпоредби мястото на изпълнение на доставката на стоки от страна на испанското дружество е на територията на Испания. В този случай се прилага законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
Извод: Покупката на стока от испанското дружество, която не пристига на територията на България, е доставка с място на изпълнение в Испания и се облага по испанското законодателство, а не по ЗДДС.
По четвърти и пети въпрос
На основание чл. 28 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е:
- доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
- доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
От изложената фактическа обстановка е видно, че стоката не се транспортира от територията на страната до трета страна, а от територията на друга държава членка до трета страна. Поради това чл. 28 от ЗДДС е неприложим и не е налице нулева ставка на данъка по този член.
По отношение на доставките на стоки, извършвани от българското дружество от територията на държавата членка, от която се купуват стоките - предмет на доставката, е налице доставка, чието място на изпълнение следва да се определи по реда на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
Тъй като, съгласно фактическата обстановка, българското дружество закупува стоки от дружество - доставчик, установен в Испания, и това е местонахождението на стоката, откъдето същата се транспортира до трета страна (Украйна), мястото на изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, съответно чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО, е в Испания, тоест извън територията на страната.
Съгласно чл. 79, ал. 3, т. 1 от ППЗДДС доставката на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
Това налага съобразяване с разпоредбите в областта на ДДС законодателството в съответната държава членка (в случая Испания), където се намира стоката, тъй като българското дружество ще осъществи доставка от тази държава.
Също така, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Основанието за неначисляване на данък в разглеждания случай е нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
Извод: Фактурата от българското дружество към украинския клиент следва да отразява, че доставката е с място на изпълнение извън територията на страната по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и поради това не се начислява ДДС на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Чл. 28 от ЗДДС не е приложим и не се прилага нулева ставка по този член; доставката се документира по правилата на испанското законодателство. Не се поставя въпрос за събиране на документи за нулева ставка по чл. 28 от ЗДДС, тъй като тази разпоредба не се прилага.
По шести и седми въпрос
Въпросите, свързани с прилагане на нулева ставка на данъка от страна на испанското дружество за доставките на стоки по чл. 146, параграф 1, буква а и буква б от Директива 2006/112/ЕО с получател "Ф" АД, както и въпросът за задължението за регистрация на българското дружество за целите на ДДС в Испания, не са от компетентността на НАП.
Запитвания, свързани с прилагане на данъчното законодателство в друга държава членка (прилагане на нулева ставка на данъка от страна на испанско дружество и регистрация за целите на ДДС в Испания), следва да се отправят към компетентните органи на съответната държава членка.
Извод: НАП не е компетентна да се произнесе по прилагането на нулева ставка от испанското дружество по чл. 146, параграф 1, буква а и буква б от Директива 2006/112/ЕО, нито по въпроса дали "Ф" АД подлежи на регистрация по ДДС в Испания; тези въпроси са от компетентността на испанските данъчни органи.
