ОТНОСНО: Данъчно третиране по ЗДДС на прехвърлянето на парично вземане
Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, с Решение № ... от 19.06.2013 г. по адм. Дело № .../2013г. на ВАС се оставя в сила Решение № ... от 25.03.2013 г. постановено по адм. Дело № ..../ 2012 г. по описа на ВАС, IV - то отделение, с което е отменено като незаконосъобразно решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел III, т.12, която визира временните цени за достъп до електроразпределителните мрежи на фотоволтаичните централи с инсталирана мощност над 200 кWр, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г.-30.06.2012 г.
Дружеството "Б" ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез фотоволтаична централа, която попада в обхвата на раздел III, т.12 от решението на ДУЕВР, поради което и решението на ДКЕВР, както и решението на ВАС касаят посоченото дружество и съществуващите между него и "....." АД с ЕИК ....... взаимоотношения.
С договор за продажба на вземане (цесия), "Б" ЕООД прехвърля на "Е" ЕООД вземането си от "......." АД. Същото представлява неоснователно обогатяване от страна на "......" АД, със сумата от общо 712 902,09 лева, която е сбор от платена цена, данъчна основа за достъп по фактури. За извършеното прехвърляне на вземането "......." АД е уведомено на основание чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД със съобщение вх. № EPRG-775 от 24.02.2015 г. С оглед извършената цесия носител на посоченото вземане е "Е" ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС, прехвърлянето на парично вземане, представлява доставка на финансова услуга, а същата, видимо от посочения законов текст е освободена доставка. Считаме, че ДДС в размер на 142 580,41 лева не е дължимо на "Е" ЕООД и не следва да ни бъде заплатено от "..........." АД.
Във връзка с изложената фактическа обстановка, сте поставили следните въпроси:
1. Има ли основание "......" АД да възстанови дължимата сума за достъп до разпределителната мрежа на база извършената цесия на дружество "Е" ЕООД с начислено ДДС, при положение, че паричното вземане представлява финансова услуга?
2. В случай, че "...." АД преведе сумата на "Е" ЕООД, но с начислено ДДС, какви последващи фактически действия е необходимо да предприеме "Е" ЕООД, за да спази всички нормативни актове и закони?
Във връзка с изложената неясна фактическа обстановка в запитването, и обстоятелството, че не сте приложили копие от договора за прехвърляне на вземането, съгласно действащата към настоящия момент нормативна уредба по Закона за данък върху добавената стойност и Правилника за неговото прилагане, изразявам следното принципно становище:
Цесията на парично вземане, съобразно терминологията на чл.46, ал.1, т.3 от материалния закон, е доставка на парично вземане, която е освободена. Цесията или прехвърлянето на право на парично вземане е специфична, нетипична търговска сделка от финансов характер. В цесията "участват" три лица - цедент, цесионер и цедиран длъжник. Цедентът е лицето, което е първият кредитор на вземането. Той е продавачът на това вземане. За целите на ЗДДС цедентът е доставчик. Цесионерът е лицето, което придобива вземането, т.е. неговия купувач. За целите на ЗДДС цесионерът е получател по смисъла на ЗДДС. Цедираният длъжник е лицето, което дължи прехвърляното вземане. За него това е дълг. В резултат на цесията, цедираният длъжник престава да дължи на цедента и започва да дължи на цесионера. В самата сделка цедираният длъжник не участва като страна, а само бива уведомяван за нейното сключване, за да знае, че трябва да плати на друго лице. Следователно, цедираният длъжник не е нито доставчик, нито получател по смисъла на закона. Предвид обстоятелството, че паричното вземане има финансов характер, то и "доставката" по неговото прехвърляне има характера на финансова услуга.
В случай, че представляваното от Вас дружество се явява цесионер по договор за цесия, считаме, че същият е получател по освободена доставка (сделката, свързана с прехвърлянето на вземането), съгласно нормата на чл.46, ал.1, т.3 от материалния закон. Доставчик по същата, съгласно описаната фактическа обстановка, следва да е "Б" ЕООД. Тъй като в отправеното ни запитване не сте посочили цената на услугата по прехвърлянето на вземането, ако същата е възмездна, не бихме могли да определим размера на данъчната основа на тази доставка.
Във връзка с изложеното по-горе, Ви обръщаме внимание, че размерът на вземането, което сте посочили в запитването, с включен данък върху добавената стойност, или без данъка по материалния закон, няма пряка връзка с цената на получената услуга от Вас като цесионер. Поради което, не бихме могли да дадем становище по въпроса относно размера на вземането, което трябва да съберете от цедирания длъжник, т.е. с или без данък върху добавената стойност. Същото е предмет на договора между Вас и цедента, и е в резултат на разчетни взаимоотношения по доставката на достъп до разпределителната мрежа между цедента и длъжника.
ОТНОСНО: Данъчно третиране по ЗДДС на прехвърлянето на парично вземане
С Решение № ... от 19.06.2013 г. по адм. дело № .../2013 г. на ВАС е оставено в сила Решение № ... от 25.03.2013 г. по адм. дело № .../2012 г. по описа на ВАС, IV отделение, с което е отменено като незаконосъобразно Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел III, т. 12, отнасяща се до временните цени за достъп до електроразпределителните мрежи на фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 200 kWр, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г.
Дружеството "Б" ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез фотоволтаична централа, която попада в обхвата на раздел III, т. 12 от решението на ДКЕВР, поради което решението на ДКЕВР, както и решението на ВАС, касаят това дружество и съществуващите между него и "....." АД с ЕИК ....... взаимоотношения.
С договор за продажба на вземане (цесия) "Б" ЕООД прехвърля на "Е" ЕООД вземането си от "......." АД. Вземането представлява неоснователно обогатяване от страна на "......" АД със сумата 712 902,09 лв., която е сбор от платена цена - данъчна основа за достъп по фактури. За извършеното прехвърляне на вземането "......." АД е уведомено на основание чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД със съобщение вх. № EPRG-775 от 24.02.2015 г. В резултат на извършената цесия носител на посоченото вземане е "Е" ЕООД.
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС прехвърлянето на парично вземане представлява доставка на финансова услуга, която е освободена доставка. На това основание се поддържа становище, че ДДС в размер на 142 580,41 лв. не е дължимо на "Е" ЕООД и не следва да бъде заплатено от "..........." АД.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Има ли основание "......" АД да възстанови дължимата сума за достъп до разпределителната мрежа на база извършената цесия на дружество "Е" ЕООД с начислено ДДС, при положение, че паричното вземане представлява финансова услуга?
Въпрос 2: В случай, че "...." АД преведе сумата на "Е" ЕООД, но с начислено ДДС, какви последващи фактически действия е необходимо да предприеме "Е" ЕООД, за да спази всички нормативни актове и закони?
Поради неясната фактическа обстановка в запитването и липсата на приложено копие от договора за прехвърляне на вземането, на основание действащата нормативна уредба по Закона за данък върху добавената стойност и Правилника за неговото прилагане се изразява следното принципно становище.
Цесията на парично вземане, съобразно терминологията на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, представлява доставка на парично вземане, която е освободена. Цесията или прехвърлянето на право на парично вземане е специфична, нетипична търговска сделка от финансов характер.
В цесията участват три лица - цедент, цесионер и цедиран длъжник. Цедентът е първоначалният кредитор на вземането и е продавач на това вземане. За целите на ЗДДС цедентът е доставчик. Цесионерът е лицето, което придобива вземането, т.е. купувачът му, и за целите на ЗДДС е получател. Цедираният длъжник е лицето, което дължи прехвърляното вземане и за него това е дълг. В резултат на цесията цедираният длъжник престава да дължи на цедента и започва да дължи на цесионера. В самата сделка цедираният длъжник не участва като страна, а само се уведомява за сключването й, за да знае, че трябва да плати на друго лице. Следователно цедираният длъжник не е нито доставчик, нито получател по смисъла на ЗДДС.
Предвид финансовия характер на паричното вземане, доставката по неговото прехвърляне има характер на финансова услуга. Ако представляваното дружество е цесионер по договора за цесия, то е получател по освободена доставка (сделката, свързана с прехвърлянето на вземането) по чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Доставчик по тази доставка, съгласно описаната фактическа обстановка, е "Б" ЕООД.
В запитването не е посочена цената на услугата по прехвърлянето на вземането, ако същата е възмездна, поради което не може да бъде определен размерът на данъчната основа на тази доставка.
Посочва се, че размерът на вземането, описано в запитването, независимо дали е с включен данък върху добавената стойност или без този данък, няма пряка връзка с цената на услугата, получена от цесионера по сделката по прехвърляне на вземането. Поради това не може да бъде дадено становище относно размера на вземането, което следва да бъде събрано от цедирания длъжник, т.е. дали с или без данък върху добавената стойност. Това е предмет на договора между цесионера и цедента и е резултат от разчетните взаимоотношения по доставката на достъп до разпределителната мрежа между цедента и длъжника.
Извод: Прехвърлянето на парично вземане по договор за цесия представлява освободена доставка на финансова услуга по чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, при която цедентът е доставчик, а цесионерът - получател, цедираният длъжник не е страна по доставката, а въпросът дали вземането от длъжника е с или без ДДС зависи от договорните отношения между цедента и цесионера и от разчетите по доставката на достъп до мрежата между цедента и длъжника, поради което не може да се даде конкретно становище по поставените въпроси относно размера и ДДС третирането на сумата, дължима от "......" АД към "Е" ЕООД.
