ОТНОСНО:Прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 20-28-204/18.08.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Имате назначено по трудов договор лице от 2019 г., като същото е представило валидно решение на ТЕЛК за намалена работоспособност повече от 50 на сто.
В качеството Ви на работодател до юли 2022 г. сте спазвали разпоредбите на чл. 18, ал. 2 на ЗДДФЛ, като при определяне на облагаемата месечна данъчна основа на наето по трудово правоотношение лице, сте я намалявали с 660 лв.
Вашият служител през август 2022 г. е заявил, че желае да ползва данъчното облекчение в годишен аспект, чрез годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50, а не чрез работодател.
Поставени са следните въпроси:
- Може ли по желание на лицето същото да не ползва чрез работодател облекчението по чл. 18 от ЗДДФЛ и по какъв начин се удостоверява това?
- Работодателят ще бъде ли в нарушение, ако не прилага чл. 18 от ЗДДФЛ при определяне на месечната, респективно годишната данъчна основа?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа.
Съгласно чл. 42, ал. 3 от закона, месечната данъчна основа се намалява с данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2.
Ползване на данъчното облекчение за намалена работоспособност чрез работодател е по желание на лицето. По негово желание може да се преустанови ползването по този ред и да се приложи в годишен аспект с подаване на годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ. В тази хипотеза не се счита за нарушена нормата на чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ, както и чл. 49, ал. 3 от същия закон.
Законът не е предвидил специална форма и образец за уведомление на работодателя.
Същото може да се извърши с декларация, заявление или молба в свободен текст.
В изложения от Вас случай, предвид че до месец юли 2022 г. месечната данъчна основа е намалявана с предвидения размер на данъчното облекчение и лицето е ползвало същото за определен период от годината, Вие като задължено лице по чл. 49 от ЗДДФЛ ще следва да отразите ползваното чрез Вас данъчно облекчение при изчисляване на годишната данъчна основа за 2022 г.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: От 2019 г. имате назначено по трудов договор лице, което е представило валидно решение на ТЕЛК за намалена работоспособност над 50 на сто. Като работодател до юли 2022 г. сте прилагали чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ, като при определяне на облагаемата месечна данъчна основа по трудовото правоотношение сте я намалявали с 660 лв. През август 2022 г. служителят е заявил, че желае да ползва данъчното облекчение в годишен аспект чрез годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, а не чрез работодател.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Може ли по желание на лицето същото да не ползва чрез работодател облекчението по чл. 18 от ЗДДФЛ и по какъв начин се удостоверява това?
Въпрос 2: Работодателят ще бъде ли в нарушение, ако не прилага чл. 18 от ЗДДФЛ при определяне на месечната, респективно годишната данъчна основа?
Съгласно ЗДДФЛ авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ месечната данъчна основа се намалява с данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Ползването на данъчното облекчение за намалена работоспособност чрез работодател е по желание на лицето. По негово желание може да се преустанови ползването по този ред и облекчението да се приложи в годишен аспект с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В тази хипотеза не се счита за нарушена нормата на чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ, както и на чл. 49, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Законът не предвижда специална форма и образец за уведомление на работодателя. Уведомяването може да се извърши с декларация, заявление или молба в свободен текст.
В конкретния случай, тъй като до месец юли 2022 г. месечната данъчна основа е намалявана с предвидения размер на данъчното облекчение и лицето е ползвало облекчението за определен период от годината, Вие като задължено лице по чл. 49 от ЗДДФЛ следва да отразите ползваното чрез Вас данъчно облекчение при изчисляване на годишната данъчна основа за 2022 г.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във Вашето запитване фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод по Въпрос 1: Лицето може по свое желание да не ползва чрез работодателя облекчението по чл. 18 от ЗДДФЛ и да го ползва в годишен аспект чрез ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като уведомяването на работодателя може да се извърши с декларация, заявление или молба в свободен текст.
Извод по Въпрос 2: В случай че по желание на лицето не се прилага облекчението по чл. 18 от ЗДДФЛ при определяне на месечната, респективно годишната данъчна основа, не се нарушават разпоредбите на чл. 42, ал. 3 и чл. 49, ал. 3 от ЗДДФЛ, като за 2022 г. работодателят следва да отчете вече ползваното облекчение за месеците до юли при изчисляване на годишната данъчна основа.
