НАП: Изисквания към фискалните касови бележки и софтуера за управление на продажбите по Наредба № Н-18/2006 г.

ОТНОСНО: прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Следва ли при плащане в брой всеки от продадените артикули да бъде визуализиран на фискалната касова бележка, при условие че същите са описани в издадената фактура?

Въпрос 2: Следва ли във фискалната касова бележка да се описват кои точно артикули са платени в брой, когато издадената фактура е платима по банков път, но след определено време клиентът заплаща част от стойността на тази фактура в брой?

Въпрос 3: В зависимост ли са отговорите на предходните два въпроса от използването на фискален принтер или на фискално устройство, което не е свързано и не се управлява от използвания от дружеството софтуер за управление на продажбите?

Въпрос 4: Отнасят ли се изискванията към софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти, посочени в Приложение №29 към чл. 52а от Наредба №Н-18/2006 г., само за софтуер, който управлява фискален принтер, или, използвайки фискално устройство (което не е свързано и не се управлява от използвания от дружеството софтуер за управление на продажбите), програмният продукт следва да отговаря на новите изисквания?

По въпроси № 1, 2 и 3

Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. клиентската фискална касова бележка, издадена от фискално устройство (ФУ), трябва да е четима, да съответства на образците по Приложение №1, раздел V на наредбата и да съдържа задължителните реквизити, изброени в т. 1 до т. 17 на същата алинея.

По силата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №Н-18/2006 г. фискалната касова бележка задължително трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

Тъй като не е посочена конкретна фактическа обстановка, следва да се има предвид и чл. 27, ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 г., съгласно който задължително се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите:

• 1. отнасящи се към данъчна група А;
• 2. с фиксирани цени в нормативен акт;
• 3. представляващи горива, продавани чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход.

Считано от 29 март 2019 г. е в сила нова ал. 7 на чл. 26 от Наредба №Н-18/2006 г., съгласно която при продажба, за която е издадена фактура или дебитно известие, в която/което са посочени количеството и видът на стоките или услугите, във фискалния бон се допуска да се отпечата сумарният оборот по съответните данъчни групи и код на данъчната група, като задължително се посочи номерът и датата на фактурата или дебитното известие, по която/което се извършва плащането. Предходното изречение не се прилага в случаите на чл. 27, ал. 3, т. 3 от Наредба №Н-18/2006 г.

Когато фактурата е издадена с начин на плащане "по банка", но впоследствие клиентът реши да заплати част от стойността в брой и при положение, че артикулите са описани подробно в самата фактура, във фискалния бон се допуска да се отпечата сумарният оборот по съответните данъчни групи и код на данъчната група на продадените и посочени във фактурата стоки, като задължително се посочи номерът и датата на фактурата или дебитното известие, по която/което се извършва плащането.

Извод: При наличие на фактура или дебитно известие, в които са посочени количество и вид на стоките/услугите, фискалният бон може да съдържа сумарен оборот по данъчни групи с посочване на номер и дата на фактурата/дебитното известие, включително когато първоначално е посочен начин на плащане "по банка", а впоследствие част от сумата се плаща в брой, като това правило не се прилага за горива по чл. 27, ал. 3, т. 3 от наредбата.

По въпрос № 4

Съгласно чл. 52з, ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС могат да използват в търговски обект, в който се извършват продажби на стоки и услуги, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на посочените в Приложение №29 изисквания. Софтуерът/ите задължително управлява/т всички фискални устройства в този обект, с изключение на софтуер по чл. 52а, ал. 2 от Наредба №Н-18/2006 г.

В случай че използваният софтуер обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, този софтуер следва да се счита за софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), ако се използва в търговски обект, в който съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. е налице задължение за издаване на фискален бон, т.е. когато се извършват плащания в брой, с дебитна или кредитна карта и др.

В този случай софтуерът следва да отговаря на всички изисквания на Наредба №Н-18/2006 г., включително да бъде свързан с фискалното/те устройство/а в обекта и да го/ги управлява.

Следва да се има предвид, че Наредба №Н-18/2006 г. не допуска продажбите да се отразяват в "софтуер за управление на продажби", включително да се издават фактури, а фискалният бон да бъде издаван от касов апарат, без същият да бъде свързан със софтуера.

Извод: Когато софтуерът обработва и съхранява данни за продажби и се използва в обект с задължение за издаване на фискален бон, той се счита за СУПТО и трябва да отговаря на изискванията на Приложение №29 към чл. 52а от Наредба №Н-18/2006 г., като задължително управлява всички фискални устройства в обекта; не се допуска издаване на фискални бонове от несвързано с този софтуер фискално устройство.