Изх. № М-94-Н-1168
Дата: 15.12.2021 год.
ЗДДФЛ, чл. 22в;
ЗДДФЛ, чл. 22г;
ЗДДФЛ, 49.
ОТНОСНО:Ползване на данъчни облекчения за деца при работодател
Във Ваше писмено запитване, заведено с вх. №М-94-Н-1168 от 03.12.2021 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е описана следната фактическа ситуация:
Ваш служител е подал декларация по чл. 22в, ал. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за ползване на данъчно облекчение за деца при работодателя, като в т. 6.2. от същата е отбелязал, че ще подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. Във връзка с описаната фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Длъжен ли е в този случай работодателят да възстанови данъка на лицето или това следва да стане въз основа на подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с приложена към нея декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ?
Предвид изложеното в запитването, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеизразявам следното становище по поставения въпрос:
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена с данъчните облекчения по чл. 49, ал. 3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. На основание чл. 49, ал. 3, т. 2 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, формирана от работодателя по основното трудово правоотношение, се намалява с годишния размер на данъчните облекчения по чл. 18, 20, 22в и 22г от същия закон.
При прилагане на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, регламентирани съответно в чл. 22в и 22г на ЗДДФЛ за 2021 г., в т.ч. и при работодателя по основното трудово правоотношение към 31.12.2021 г., следва да се прилагат размерите, определени с § 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. Предвид разпоредбата на чл. 49, ал. 4, т. 8 от ЗДДФЛ намаленията се прилагат, когато работникът/служителят предостави на работодателя в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година писмена декларация, че към момента на подаването ѝ пред работодателя няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения или че за данъчната година ще подава годишна данъчна декларация.
На основание чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ обстоятелствата и условията за прилагане на данъчното облекчение за деца, както и тези за прилагане на данъчното облекчение за деца с увреждания, се декларират с декларация по образец. В съответствие с разпоредбите на чл. 64, ал. 1 и 4 от ЗДДФЛ образците на декларациите по чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в "Държавен вестник".
Информирам Ви, че със заповед № ЗМФ-1089/22.11.2021 г. и заповед № ЗМФ-1090/22.11.2021 г. министърът на финансите е утвърдил специални образци на декларации по чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2021 г. (Обн., ДВ, бр. 100/30.11.2021 г.). Новите образци са публикувани и в рубриката "Формуляри" в сайта на НАП.
Посочените формуляри следва да се представят от работника или служителя на основание чл. 49, ал. 4, т. 6 и 7 от ЗДДФЛ, когато желае да ползва данъчно облекчение за деца и/или за деца с увреждания за 2021 г. при работодателя си. Във връзка с определянето на годишната данъчна основа по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ, физическото лице декларира поне едно от обстоятелствата, посочени на ред 6 в Част І на съответния формуляр, а именно че към датата, на която декларацията се представя пред работодателя, няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения или че ще подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. Лицето отбелязва наличието на конкретното обстоятелство в т. 6.1 и/или т. 6.2 на ред 6 в Част І от утвърдения образец и в този случай не се изисква представянето на отделна писмена декларация във връзка с цитираната по-горе разпоредба на чл. 49, ал. 4, т. 8 от ЗДДФЛ.
В случая лицето е отбелязало обстоятелството в т. 6.2 на ред 6 в Част І на образец 2005, а именно че ще подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. и съответно има право да ползва данъчното облекчение за деца чрез работодателя си, в съответствие с декларираните в този формуляр условия и обстоятелства. Това негово право не се отменя при заявяване на обстоятелството, че ще подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г., още повече че то е посочено в закона като едно от условията за извършване на намалението от работодателя. Следователно липсва правно основание при попълнена т. 6.2 на ред 6 в Част І от образец 2005 или 2006 работодателят да откаже на съответния работник или служител прилагане на облекчението за деца и/или за деца с увреждания по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ във връзка с определянето на годишната данъчна основа и годишния данък за доходите от трудовите му правоотношения.
На основание чл. 23, ал. 3 от ЗДДФЛ, при положение че данъчното облекчение за деца е ползвано в пълен размер при работодателя по основното трудово правоотношение, физическото лице няма да прилага декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ към годишната данъчна декларация, а трябва да отбележи това обстоятелство на предвиденото за целта място в Приложение № 10 на формуляра.
Съгласно чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ, когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето. Възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица (чл. 49, ал. 7 от ЗДДФЛ).
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ ДИМОВ/
Описана е следната фактическа ситуация: служител е подал декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение за деца при работодателя, като в т. 6.2 от декларацията е отбелязал, че ще подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г.
Въпрос: Длъжен ли е в този случай работодателят да възстанови данъка на лицето или това следва да стане въз основа на подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с приложена към нея декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ?
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена с данъчните облекчения по чл. 49, ал. 3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.
На основание чл. 49, ал. 3, т. 2 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, формирана от работодателя по основното трудово правоотношение, се намалява с годишния размер на данъчните облекчения по чл. 18, 20, 22в и 22г от ЗДДФЛ.
При прилагане на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, регламентирани съответно в чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ за 2021 г., включително и при работодателя по основното трудово правоотношение към 31.12.2021 г., следва да се прилагат размерите, определени с § 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
Съгласно чл. 49, ал. 4, т. 8 от ЗДДФЛ намаленията се прилагат, когато работникът/служителят предостави на работодателя в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година писмена декларация, че към момента на подаването ѝ пред работодателя няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения или че за данъчната година ще подава годишна данъчна декларация.
На основание чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ обстоятелствата и условията за прилагане на данъчното облекчение за деца, както и тези за прилагане на данъчното облекчение за деца с увреждания, се декларират с декларация по образец.
Съгласно чл. 64, ал. 1 и 4 от ЗДДФЛ образците на декларациите по чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в "Държавен вестник". Със заповед № ЗМФ-1089/22.11.2021 г. и заповед № ЗМФ-1090/22.11.2021 г. министърът на финансите е утвърдил специални образци на декларации по чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2021 г. (обн., ДВ, бр. 100/30.11.2021 г.). Новите образци са публикувани и в рубриката "Формуляри" в сайта на НАП.
Тези формуляри следва да се представят от работника или служителя на основание чл. 49, ал. 4, т. 6 и 7 от ЗДДФЛ, когато желае да ползва данъчно облекчение за деца и/или за деца с увреждания за 2021 г. при работодателя си.
Във връзка с определянето на годишната данъчна основа по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ, физическото лице декларира поне едно от обстоятелствата, посочени на ред 6 в Част I на съответния формуляр, а именно, че към датата, на която декларацията се представя пред работодателя, няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения или че ще подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. Лицето отбелязва наличието на конкретното обстоятелство в т. 6.1 и/или т. 6.2 на ред 6 в Част I от утвърдения образец и в този случай не се изисква представянето на отделна писмена декларация във връзка с разпоредбата на чл. 49, ал. 4, т. 8 от ЗДДФЛ.
В разглеждания случай лицето е отбелязало обстоятелството в т. 6.2 на ред 6 в Част I на образец 2005, а именно, че ще подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г., и съответно има право да ползва данъчното облекчение за деца чрез работодателя си, в съответствие с декларираните в този формуляр условия и обстоятелства. Това право не се отменя при заявяване на обстоятелството, че ще подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г., още повече че това е посочено в закона като едно от условията за извършване на намалението от работодателя.
Следователно липсва правно основание при попълнена т. 6.2 на ред 6 в Част I от образец 2005 или 2006 работодателят да откаже на съответния работник или служител прилагане на облекчението за деца и/или за деца с увреждания по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ във връзка с определянето на годишната данъчна основа и годишния данък за доходите от трудови правоотношения.
На основание чл. 23, ал. 3 от ЗДДФЛ, когато данъчното облекчение за деца е ползвано в пълен размер при работодателя по основното трудово правоотношение, физическото лице няма да прилага декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ към годишната данъчна декларация, а трябва да отбележи това обстоятелство на предвиденото за целта място в Приложение № 10 на формуляра.
Съгласно чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ, когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето. Възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица, съгласно чл. 49, ал. 7 от ЗДДФЛ.
Извод: Работодателят е длъжен да приложи данъчното облекчение за деца и да възстанови надвнесения данък по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ, дори когато в декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ служителят е отбелязал в т. 6.2, че ще подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г., като в този случай няма основание да се отказва прилагане на облекчението и възстановяването не се обвързва с подаването на годишната данъчна декларация.
