ОТНОСНО:Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-236/27.09.2022 г., във връзка с прилагането на разпоредбите ЗДДС и ЗКПО.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество за управление и поддръжка на жилищни комплекси от затворен тип има сключени индивидуални договори за управление с всеки един собственик от комплекса. В договора е определено фиксирано месечно възнаграждение на дружеството за поддръжка, изчислявана на база на квадратен метър застроена площ на всеки апартамент.
На същия принцип - а именно сума, изчислявана на база застроената площ на притежавания от всеки собственик обект се изчисляват и събират и месечни вноски за покриване на консумативи и разходи, необходими за поддръжка на общите части. Тази сума се заплаща от всеки собственик отделно от възнаграждението на дружеството, като се превежда по сметката му и с тези суми се заплащат всички месечни задължения и консумативи, дължими във връзка с общите части на сградите и комплекса (сметки за електроенергия и вода, поддръжка асансьори, закупуване на материали за отстраняване на повреди по общите части и други подобни). Размерът на месечната такса е фиксиран и се заплаща от всеки собственик на обект.
Партидите за електроенергия на всички общи части са прехвърлени на името на конкретни собственици в сградите, като след събиране на сумите за поддръжка, дружеството заплаща тези разходи от името и за сметка на живущите.
Считате, че от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 5, т. 7 и т. 11 от Закон за управление на етажната собственост (ЗУЕС) следва че разходите не са на дружеството за управление, а на етажната собственост (ЕС) и не следва да са приход за дружеството управител. Тези суми за Вас следва да присъстват само като разчет в счетоводството. Уточнявате, че за дължимите такси (възнаграждение) към фирмата за управление на комплекса, дружеството издава фактури.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Трябва ли да се упомене в договора, че фирмата е само приносител на събраните средства за разходване за режийни разходи и не следва да издава фактура за тях?
2. Фактът, че по смисъла на договора тези суми не са приход за дружеството за поддръжка и то само ги събира и заплаща задължения на собствениците от тяхно име достатъчен ли е, за да не се третират тези суми като приходи на дружеството?
3. Доколкото дружеството за поддръжка има стотици индивидуални договори за управление с всеки собственик, а не договор с конкретна етажна собственост, на кого следва да фактурира разходите от доставчиците, когато тези разходи са направени със събираните от дружеството средства на собствениците за консумативи и режийни разноски?
Поради липсата на приложен към запитването договор, с оглед изложената фактическа обстановка, действащото законодателство и компетентността на НАП изразявам следното принципно становище:
Що се касае до регламентиране на договорните отношения между дружеството и собствениците на самостоятелни обекти в сграда във връзка с отделни клаузи по договор за управление, е необходимо да се отбележи, че това изцяло зависи от волята на страните, поради което НАП не е компетентна да изрази становище.
По прилагане на ЗКПО:
В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), като правомощия на общото събрание са посочени: определяне на размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и на размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване". По смисъла на пар. 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС като "разходи за управление и поддържане" са дефинирани разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. Паричните вноски, извършени от собствениците за покриване на разходите за поддържането на общите части на сградата, за фонд "Ремонт и обновяване", както и за т. нар. "полезни разходи" (пар. 1, т. 12 от ДР на ЗУЕС), не са елемент на възнаграждението за управление.
Взаимоотношенията между дружеството и собствениците, касаещи възнаграждението, следва да бъдат документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч). Първичният счетоводен документ следва да съдържа информацията, посочена в чл. 6, ал. 1 от ЗСч, в т.ч. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Документалната обоснованост е основно изискване и съгласно нормите на ЗКПО.
При изпълнението на задълженията си за управление и поддръжка на ЕС дружеството осъществява независима икономическа дейност, като предоставя облагаема доставка на услуга срещу възнаграждение.
Събраните суми за фонд "Ремонт и обновяване" и сумите за режийни разходи са чужди средства, и същите не представляват приход при заплащането им, нито разход за дружеството, когато то се разплаща за сметка на собствениците с доставчиците на ел. енергия и вода, поддръжка на асансьор, ремонти, обновяване и други (т. 2 от НСС 18 "Приходи").
Предвид гореизложеното и посоченото в писмото Ви, дружеството следва да отрази тези суми като разчет за счетоводни цели.
По прилагане на ЗДДС:
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДС доставчик е лицето, което извършва доставката на стока или услуга, а получател е лицето, което получава стоката или услугата (чл. 11, ал. 2 от ЗДДС).
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. В ал. 3 от цитираната разпоредба са посочени лицата, на които може да не се издава фактура. Когато получател на услугите е данъчно незадължено физическо лице, за тях може да не се издава фактура (чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС). За целите на облагането с ДДС на тези доставки, се съставя отчет по реда на чл. 119 от ЗДДС.
Следва да имате предвид, че когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването (чл. 113, ал. 6 от ЗДДС).
Предвид гореизложеното единствено по Ваше желание или по желание на получателите по доставката следва да издадете фактура. Получатели по доставката биха били собствениците и вещноправните ползватели, с които имате сключени договори за управление.
Настоящият отговор е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е описана следната фактическа обстановка: дружество за управление и поддръжка на жилищни комплекси от затворен тип има сключени индивидуални договори за управление с всеки собственик в комплекса. В договорите е определено фиксирано месечно възнаграждение за поддръжка, изчислявано на база квадратен метър застроена площ на всеки апартамент.
На същия принцип - сума, изчислявана на база застроената площ на притежавания от всеки собственик обект - се изчисляват и събират и месечни вноски за покриване на консумативи и разходи, необходими за поддръжка на общите части. Тази сума се заплаща от всеки собственик отделно от възнаграждението на дружеството, превежда се по сметката на дружеството и с нея се заплащат всички месечни задължения и консумативи, дължими във връзка с общите части на сградите и комплекса - сметки за електроенергия и вода, поддръжка на асансьори, закупуване на материали за отстраняване на повреди по общите части и други подобни.
Размерът на месечната такса е фиксиран и се заплаща от всеки собственик на обект. Партидите за електроенергия на всички общи части са прехвърлени на името на конкретни собственици в сградите, като след събиране на сумите за поддръжка дружеството заплаща тези разходи от името и за сметка на живущите.
Счита се, че от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 5, т. 7 и т. 11 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) следва, че разходите не са на дружеството за управление, а на етажната собственост и не следва да са приход за дружеството - управител. Според изложеното тези суми следва да присъстват само като разчет в счетоводството. Уточнено е, че за дължимите такси (възнаграждение) към фирмата за управление на комплекса дружеството издава фактури.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Трябва ли да се упомене в договора, че фирмата е само приносител на събраните средства за разходване за режийни разходи и не следва да издава фактура за тях?
Въпрос 2: Фактът, че по смисъла на договора тези суми не са приход за дружеството за поддръжка и то само ги събира и заплаща задължения на собствениците от тяхно име, достатъчен ли е, за да не се третират тези суми като приходи на дружеството?
Въпрос 3: Доколкото дружеството за поддръжка има стотици индивидуални договори за управление с всеки собственик, а не договор с конкретна етажна собственост, на кого следва да фактурира разходите от доставчиците, когато тези разходи са направени със събираните от дружеството средства на собствениците за консумативи и режийни разноски?
Поради липсата на приложен към запитването договор и с оглед изложената фактическа обстановка, действащото законодателство и компетентността на НАП се изразява следното принципно становище.
Относно регламентиране на договорните отношения
По отношение на регламентиране на договорните отношения между дружеството и собствениците на самостоятелни обекти в сградата във връзка с отделни клаузи по договор за управление се посочва, че това изцяло зависи от волята на страните. Поради това НАП не е компетентна да изрази становище по съдържанието на тези договорни клаузи.
Извод: НАП не се произнася по това какво следва да бъде записано в договора относно ролята на дружеството като приносител на средства, тъй като това е въпрос на договорна воля между страните.
По прилагане на ЗКПО
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 от ЗУЕС, като правомощия на общото събрание са посочени: определяне на размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и на размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване".
По смисъла на пар. 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на ЗУЕС "разходи за управление и поддържане" са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Паричните вноски, извършени от собствениците за покриване на разходите за поддържането на общите части на сградата, за фонд "Ремонт и обновяване", както и за т. нар. "полезни разходи" по пар. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на ЗУЕС, не са елемент на възнаграждението за управление.
Взаимоотношенията между дружеството и собствениците, касаещи възнаграждението, следва да бъдат документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството. Първичният счетоводен документ трябва да съдържа информацията, посочена в чл. 6, ал. 1 от ЗСч, включително предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Документалната обоснованост е основно изискване и съгласно нормите на ЗКПО.
При изпълнение на задълженията си за управление и поддръжка на етажната собственост дружеството осъществява независима икономическа дейност, като предоставя облагаема доставка на услуга срещу възнаграждение.
Събраните суми за фонд "Ремонт и обновяване" и сумите за режийни разходи са чужди средства и не представляват приход при заплащането им, нито разход за дружеството, когато то се разплаща за сметка на собствениците с доставчиците на електрическа енергия и вода, поддръжка на асансьор, ремонти, обновяване и други, съгласно т. 2 от НСС 18 "Приходи".
Предвид гореизложеното и посоченото в запитването, дружеството следва да отрази тези суми като разчет за счетоводни цели.
Извод: Събраните от собствениците суми за фонд "Ремонт и обновяване" и за режийни разходи не са приход и не са разход на дружеството, а се третират като чужди средства и следва да се отчитат като разчети; приход за дружеството е единствено възнаграждението за управление, което се документира с първичен счетоводен документ.
По прилагане на ЗДДС
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДС доставчик е лицето, което извършва доставката на стока или услуга, а съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗДДС получател е лицето, което получава стоката или услугата.
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона.
В чл. 113, ал. 3 от ЗДДС са посочени лицата, на които може да не се издава фактура. Когато получател на услугите е данъчно незадължено физическо лице, за тях може да не се издава фактура - чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. За целите на облагането с ДДС на тези доставки се съставя отчет по реда на чл. 119 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването, съгласно чл. 113, ал. 6 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, единствено по желание на дружеството или по желание на получателите по доставката следва да се издаде фактура. Получатели по доставката биха били собствениците и вещноправните ползватели, с които са сключени договори за управление.
Извод: За доставките към собствениците и вещноправните ползватели фактура се издава задължително само ако са налице условията на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС; когато получателите са данъчно незадължени физически лица, фактура може да не се издава, като в този случай се съставя отчет по чл. 119 от ЗДДС, а фактура се издава само по желание на доставчика или на получателя.
Заключителни бележки
Настоящият отговор е изготвен въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището на НАП е валидно само при описаната във запитването фактическа обстановка и не може да бъде използвано като основание по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти.
