Изх. № 20-00-347/01.09.2016г.
ЗДДС- чл.113, ал.11;
ППЗДДС- чл.79А, ал.1; чл.79а, ал.6; чл.79а, ал.7
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-347/...08.2016 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
"ККК" ЕООД е дружество, което е основано през 1997 г. и е един от водещите производители на материали от дървесина за мебелната индустрия. В съответствие с изискванията като на ЗДДС, така и на Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), "ККК" ЕООД прилага система на т.н. "самофактуриране" по реда на чл.79а от ППЗДДС по отношение на доставките, извършвани от част от доставчиците. Всички доставчици по отношение на които дружеството прилага системата на самофактуриране са установени и регистрирани за целите на ДДС в България. Самофактурирането се прилага за доставки на дървесина както и за транспортни услуги.
В дружеството е изградена и функционира контролна система, която осигурява ясното и точно идентифициране на отделните стопански операции, както и на тяхната проследяемост и документиране. Контролната система осигурява пълна проследяемост на получената доставка дървесина и нейното последващо влагане в производството на съответния артикул плочи от дървесни частици. Издадените фактури от "ККК" ЕООД чрез прилагане на режима на самофактуриране се изпращат на доставчиците с препоръчани писма с обратна разписка.
С цел да се оптимизират значителните разходи, свързани с изпращането на фактурите, "ККК" ЕООД възнамерява да издава електронни фактури по доставките, за които към настоящия момент се прилага самофактуриране.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпроси:
Налице ли е възможност за "ККК" ЕООД да издава електронни фактури за които се прилага режима на самофактуриране с цел създаване на надеждна одитна следа между издаваната фактура и съответната доставка ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), фактурите могат да бъдат изготвяни от клиента за доставката, извършена за него, от данъчнозадължено лице, за стоки или услуги, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие, че е налице процедура за приемането на всяка фактура от данъчнозадълженото лице, доставящо стоките или услугите.
Горното правило е транспонирано в разпоредбата на чл.113, ал.11 от ЗДДС, видно от която фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице доставчик, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие че е налице процедура за приемане на всяка фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите.
От текста на посочената разпоредба е видно, че за да бъде приложен режимът на самофактуриране от получателя по доставката, е необходимо да е налице споразумение между доставчика и получателя, което е сключено предварително и договорена процедура между двете страни за реда, по който ще се приемат фактурите от доставчика. Споразумението се счита за предварително, когато е сключено преди началото на процеса по самофактуриране.
На основание чл.79а, ал.1 от ППЗДДС, в случаите по чл.113, ал.11 от ЗДДС, когато доставчикът и получателят са данъчно задължени лица, установени на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на страната, документирането се извършва по реда на закона и правилника за прилагането му.
Съгласно чл.79а, ал.6 от ППЗДДС, споразумението по ал.1 може да съдържа следната информация:
1. име, адрес и идентификационен номер за целите на ДДС на получателя;
2. име, адрес и идентификационен номер за целите на ДДС на доставчика;
3. срок, за който се сключва споразумението;
4. съгласие на доставчика да приема фактурите, издавани от получателя от името и за сметка на доставчика;
5. начин, по който доставчикът ще уведомява получателя за неприемане на издадените от получателя от негово име фактури;
6. съгласие на доставчика да не издава фактури за доставките, обхванати от споразумението;
7. задължение на доставчика за незабавно уведомяване на получателя при прекратяване на регистрация по ДДС.
Ако в споразумението не е предвидено друго, доставчикът изрично потвърждава на получателя приемането на издадената при условията на самофактуриране фактура или известие към фактура /чл.79а, ал.7 от ППЗДДС/.
В ЗДДС няма дадено еднозначна дефиниция на понятието "надеждна одитна следа". В счетоводната документация одитната следа може да се опише като документален поток на сделка от създаването с документа източник на информация (като поръчката за закупуване) до приключването (като окончателното вписване в годишните счетоводни отчети) и обратното, който предоставя връзка между различните документи в процеса. Одитната следа включва документи източник на информация, извършвани сделки и позовавания на връзката между тях.
Одитната следа може да бъде описана като надеждна, когато връзката между подкрепящите документи и извършените сделки лесно се проследява (благодарение на достатъчна информация, за да се установи връзка между документите), когато съответства на посочените процедури и отразява процеси, които действително са осъществени. Това може да се осъществи например с документи на трети страни, напр. банкови уверения, документи от клиента или доставчика (документи от втората страна) и вътрешни проверки, напр. разделяне на функциите.
За целите на ДДС одитната следа трябва, както е посочено в член 233, параграф 1, втора алинея, да установява надеждна одитна следа, свързваща фактурата и доставката на стоки или услуги, за да позволи да се провери дали дадена фактура показва, че е извършена доставка на стоки или услуги.
Данъчно задълженото лице само трябва да реши с какви средства да докаже връзката между фактурата и доставката на стоки или услуги. Както контролът на стопанската дейност, така и надеждната одитна следа трябва да съответства на размера, дейността и вида на данъчно задълженото лице и следва да отчита броя и стойността на сделките, както и броя и вида на доставчиците и клиентите.
Следва да имате предвид, че по отношение на различните начини, способи, графични и текстови формати за изпращане на фактурите е необходимо съответния начин на изпращане да не дава възможност нито на издателя, нито на получателя на фактурата да могат да оспорват факта на нейното издаване, респ. получаване както и да няма възможност да се извършват последващи промени при вече издадена фактура както от самия издател така и от получателя.
Предвид гореизложеното и при спазване на установените правила за издаване и съхранение на електронни фактури считам, че за дружеството е налице възможността за издаване на фактури за доставки за които се прилага режима на самофактуриране, указан в чл.79а от ППЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка е следната:
"ККК" ЕООД е дружество, основано през 1997 г., един от водещите производители на материали от дървесина за мебелната индустрия. В съответствие с изискванията на ЗДДС и Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), "ККК" ЕООД прилага система на "самофактуриране" по реда на чл.79а от ППЗДДС по отношение на доставките, извършвани от част от доставчиците.
Всички доставчици, по отношение на които дружеството прилага самофактуриране, са установени и регистрирани за целите на ДДС в България. Самофактурирането се прилага за доставки на дървесина, както и за транспортни услуги.
В дружеството е изградена и функционира контролна система, която осигурява ясно и точно идентифициране на отделните стопански операции, тяхната проследяемост и документиране. Контролната система осигурява пълна проследяемост на получената доставка дървесина и последващото й влагане в производството на съответния артикул - плочи от дървесни частици.
Издадените фактури от "ККК" ЕООД чрез прилагане на режима на самофактуриране се изпращат на доставчиците с препоръчани писма с обратна разписка. С цел оптимизиране на значителните разходи, свързани с изпращането на фактурите, "ККК" ЕООД възнамерява да издава електронни фактури по доставките, за които към настоящия момент се прилага самофактуриране.
Въпрос: Налице ли е възможност за "ККК" ЕООД да издава електронни фактури, за които се прилага режимът на самофактуриране, с цел създаване на надеждна одитна следа между издаваната фактура и съответната доставка?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба е изложено следното становище:
Съгласно чл.224, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, фактурите могат да бъдат изготвяни от клиента за доставката, извършена за него, от данъчно задължено лице, за стоки или услуги, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие, че е налице процедура за приемането на всяка фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите.
Това правило е транспонирано в чл.113, ал.11 от ЗДДС, според който фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие, че е налице процедура за приемане на всяка фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите.
От текста на чл.113, ал.11 от ЗДДС следва, че за да бъде приложен режимът на самофактуриране от получателя по доставката, е необходимо:
- да е налице споразумение между доставчика и получателя, сключено предварително;
- да е договорена процедура между двете страни за реда, по който доставчикът ще приема фактурите.
Споразумението се счита за предварително, когато е сключено преди началото на процеса по самофактуриране.
На основание чл.79а, ал.1 от ППЗДДС, в случаите по чл.113, ал.11 от ЗДДС, когато доставчикът и получателят са данъчно задължени лица, установени на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на страната, документирането се извършва по реда на закона и правилника за прилагането му.
Съгласно чл.79а, ал.6 от ППЗДДС, споразумението по ал.1 може да съдържа следната информация:
- 1. име, адрес и идентификационен номер за целите на ДДС на получателя;
- 2. име, адрес и идентификационен номер за целите на ДДС на доставчика;
- 3. срок, за който се сключва споразумението;
- 4. съгласие на доставчика да приема фактурите, издавани от получателя от името и за сметка на доставчика;
- 5. начин, по който доставчикът ще уведомява получателя за неприемане на издадените от получателя от негово име фактури;
- 6. съгласие на доставчика да не издава фактури за доставките, обхванати от споразумението;
- 7. задължение на доставчика за незабавно уведомяване на получателя при прекратяване на регистрация по ДДС.
Съгласно чл.79а, ал.7 от ППЗДДС, ако в споразумението не е предвидено друго, доставчикът изрично потвърждава на получателя приемането на издадената при условията на самофактуриране фактура или известие към фактура.
В ЗДДС не е дадена еднозначна дефиниция на понятието "надеждна одитна следа". В счетоводната документация одитната следа може да се опише като документален поток на сделка от създаването с документа източник на информация (като поръчката за закупуване) до приключването (като окончателното вписване в годишните счетоводни отчети) и обратно, който предоставя връзка между различните документи в процеса.
Одитната следа включва документи източник на информация, извършвани сделки и позовавания на връзката между тях. Одитната следа може да бъде описана като надеждна, когато:
- връзката между подкрепящите документи и извършените сделки лесно се проследява, благодарение на достатъчна информация за установяване на връзка между документите;
- съответства на посочените процедури;
- отразява процеси, които действително са осъществени.
Това може да се осъществи например с документи на трети страни (банкови уверения), документи от клиента или доставчика (документи от втората страна) и вътрешни проверки, като разделяне на функциите.
За целите на ДДС одитната следа трябва, както е посочено в чл.233, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО, да установява надеждна одитна следа, свързваща фактурата и доставката на стоки или услуги, за да се позволи да се провери дали дадена фактура показва, че е извършена доставка на стоки или услуги.
Данъчно задълженото лице само трябва да реши с какви средства да докаже връзката между фактурата и доставката на стоки или услуги. Както контролът на стопанската дейност, така и надеждната одитна следа трябва да съответстват на размера, дейността и вида на данъчно задълженото лице и да отчитат броя и стойността на сделките, както и броя и вида на доставчиците и клиентите.
Посочено е, че по отношение на различните начини, способи, графични и текстови формати за изпращане на фактурите е необходимо избраният начин на изпращане:
- да не дава възможност нито на издателя, нито на получателя на фактурата да оспорват факта на нейното издаване, респективно получаване;
- да не допуска възможност за последващи промени при вече издадена фактура както от издателя, така и от получателя.
Извод: При спазване на установените правила за издаване и съхранение на електронни фактури, за дружеството е налице възможност да издава електронни фактури за доставки, за които се прилага режимът на самофактуриране по чл.79а от ППЗДДС.
Посочено е, че становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представените документи. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл.17, ал.3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл.17, ал.3 от ДОПК при установяване на различна фактическа обстановка в производство по ДОПК.
