Изх. №53-00-303
26.01.2018 г.
Чл. 21, ал. 1 от ЗДДС
Чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
Чл. 112, ал. 1 от ЗДДС
Чл. 113, ал. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Управляваното от Вас дружество е регистрирано по ЗДДС в България и ще извърши услуга на италианско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Италия. Предоставената услуга се състои в изготвяне на необходимата документация за участие на италианското дружество в търг по обществена поръчка в България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се начисли ДДС, върху стойността на услугата, която ще бъде предоставена на италианското дружество ?
2. За тази доставка, следва ли да се издаде международна фактура ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение е обусловено от получателя на съответната услуга дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС са аналогични на разпоредбите на чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕО).
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Видно от изложената в запитването фактическа обстановка, българското дружество ще извърши услуга по изготвяне на документация за участие в обществена поръчка на италианско дружество, което е регистрирано за целите на ДДС в Италия.
В действащите ЗДДС и Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС) не са регламентирани изрично документи, които са необходими за доказване на статута на получателя - дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (EС) № 282/ 2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 година. Регламентът е задължителен и се прилага пряко от всички държави членки, поради което дружеството следва да се съобразява с правилата, регламентирани в него.
С оглед на гореизложеното, дружеството доставчик на услугата по изготвяне на документация за участие в обществена поръчка, следва да разполага с доказателства, че получателят по доставката притежава статут на данъчно задължено лице в Италия, като освен валидността на ДДС номера е необходимо да се обвърже същият с името и адреса на лицето. При наличие на такива доказателства, мястото на изпълнение на доставката на услугата ще бъде на територията на другата държава членка, т.е. извън територията на страната, и същата няма да попадне в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл.12 от закона.
При условие, че ДДС номера на получателя е валиден към датата на данъчното събитие, мястото на изпълнение ще е на територията на Италия, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. За българското дружество ще е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Следва да имате предвид и следните две хипотези:
- ако дружеството не разполага с доказателства, че получателят по доставката притежава статут на данъчно задължено лице в Италия, мястото на изпълнение на доставката на услугата ще е на територията на страната, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и доставката ще е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и следва да бъде начисляван ДДС, прилагайки данъчна ставка в размер на 20%.
- ако италианското дружество има постоянен обект на територията на страната и услугата се предоставя на този постоянен обект на получателя, намиращ се на територията на Република България, тогава мястото на изпълнение на доставката ще бъде на територията на страната и същата ще бъде облагаема, по смисъла на чл. 12 от ЗДДС във връзка с чл. 21, ал.1, изречение второ от ЗДДС. За дружеството като доставчик ще възникне задължение за начисляване на данък по реда и в сроковете, предвидени в закона.
По втори въпрос
В ЗДДС и ППЗДДС липсва, като дефиниция понятието "международна фактура".
Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, данъчен документ е фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на този закон. Общият принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС е, че всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона. Фактурата следва да съдържа регламентираните в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС реквизити.
Когато мястото на изпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, документирането на доставката се извършва по реда на чл. 113, ал. 1 и във връзка с чл.111а, ал. 2 от закона, като на основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС".
В резултат на гореизложеното при условие, че мястото на изпълнение на доставката е на територията на Италия в издадената фактура не следва да бъде начислен данък, като се вписва "обратно начисляване и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС". При условие, че липсват доказателства, че получателя по доставката - италианското дружество е регистрирано за целите на ДДС или получателят има постоянен обект на територията на Р. България, за който е предназначена услугата, то в издадената фактура, следва да бъде начислен 20 % ДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
Управляваното от запитващия дружество е регистрирано по ЗДДС в България и ще извърши услуга на италианско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Италия. Услугата се състои в изготвяне на необходимата документация за участие на италианското дружество в търг по обществена поръчка в България.
Във връзка с това са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли да се начисли ДДС върху стойността на услугата, която ще бъде предоставена на италианското дружество?
Въпрос 2: За тази доставка следва ли да се издаде международна фактура?
По първи въпрос
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение зависи от това дали получателят на услугата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС са аналогични на чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност на получателя, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този постоянен обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В конкретния случай българското дружество ще извърши услуга по изготвяне на документация за участие в обществена поръчка на италианско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Италия.
В ЗДДС и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) не са регламентирани изрично документи, необходими за доказване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което дружеството следва да се съобразява с правилата в него.
Дружеството - доставчик на услугата по изготвяне на документация за участие в обществена поръчка, следва да разполага с доказателства, че получателят по доставката притежава статут на данъчно задължено лице в Италия. Освен валидността на ДДС номера, необходимо е този номер да бъде обвързан с името и адреса на лицето.
При наличие на такива доказателства мястото на изпълнение на доставката на услугата ще бъде на територията на другата държава членка, т.е. извън територията на страната, и доставката няма да попадне в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. При условие, че ДДС номерът на получателя е валиден към датата на данъчното събитие, мястото на изпълнение ще бъде на територията на Италия на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
За българското дружество ще е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Следва да се имат предвид и следните две хипотези:
- Ако дружеството не разполага с доказателства, че получателят по доставката притежава статут на данъчно задължено лице в Италия, мястото на изпълнение на доставката на услугата ще бъде на територията на страната съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. В този случай доставката ще е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и следва да бъде начислен ДДС с данъчна ставка 20%.
- Ако италианското дружество има постоянен обект на територията на страната и услугата се предоставя на този постоянен обект на получателя, намиращ се на територията на Република България, мястото на изпълнение на доставката ще бъде на територията на страната и доставката ще бъде облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС във връзка с чл. 21, ал. 1, изречение второ от ЗДДС. За дружеството - доставчик ще възникне задължение за начисляване на данък по реда и в сроковете, предвидени в закона.
Извод: Ако българското дружество разполага с доказателства, че италианският получател е данъчно задължено лице с валиден ДДС номер, обвързан с името и адреса му, мястото на изпълнение е в Италия по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и не се начислява ДДС по чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. При липса на такива доказателства или при наличие на постоянен обект на получателя в България, за който е предназначена услугата, мястото на изпълнение е в България и се начислява 20% ДДС.
По втори въпрос
В ЗДДС и ППЗДДС липсва дефиниция на понятието "международна фактура".
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчен документ е фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на закона.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. Фактурата следва да съдържа реквизитите, регламентирани в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС.
Когато мястото на изпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, документирането на доставката се извършва по реда на чл. 113, ал. 1 във връзка с чл. 111а, ал. 2 от ЗДДС. На основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС".
При условие, че мястото на изпълнение на доставката е на територията на Италия, в издадената фактура не следва да бъде начислен данък, като се вписва "обратно начисляване и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС".
При условие, че липсват доказателства, че получателят по доставката - италианското дружество, е регистрирано за целите на ДДС, или ако получателят има постоянен обект на територията на Република България, за който е предназначена услугата, в издадената фактура следва да бъде начислен 20% ДДС.
Извод: Законът не познава понятието "международна фактура"; издава се обикновена фактура по чл. 113 от ЗДДС с реквизитите по чл. 114 от ЗДДС. Ако мястото на изпълнение е в Италия по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, във фактурата не се начислява ДДС и се вписва "обратно начисляване и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС". Ако липсват доказателства за ДДС регистрация на получателя или услугата е за негов постоянен обект в България, във фактурата се начислява 20% ДДС.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
