ОТНОСНО:Признаване на разход по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .....постъпи запитване с вх. № 96-00-64/06.04.2023 г. относно прилагане на ЗКПО.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е с основна дейност в областта на рекламата и управление на социални медии. Осъществява дейността от обект, но в някои случаи управителят на дружеството посещава клиенти с личния си автомобил.
Поставяте въпроси:
- Може ли дружеството да сключи договор за наем на лекия автомобил, собственост на управителя?
- Има ли законово установена цена, по която трябва да се определи наемът?
- Възможно ли е да се осчетоводят като разход на фирмата текущите разходи за горива, ремонтни дейности и консумативи на лекия автомобил?
- Данъчно признати ли ще бъдат тези разходи и трябва ли да се плаща данък за тях?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
При уреждането на взаимоотношенията между юридическото лице и физическото лице - собственик, данъчният закон поставя изисквания относно признаването за данъчни цели на счетоводни разходи, като указва, че същите следва да са възмездни, в рамките на пазарните нива на цените за съответните услуги (наем), документално обосновани и свързани с предмета на дейност на дружеството.
С нормите на ЗКПО са предвидени специални разпоредби за данъчно третиране на разходи и приходи от сделки, търговски и финансови взаимоотношения, които биха довели до отклонение от данъчно облагане. Данъчното третиране на сделки между свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО е регламентирано с разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО. Същата постановява, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Това означава, че взаимоотношенията между свързаните лица следва да са подчинени на пазарни принципи, на които обичайно се подчиняват взаимоотношенията между несвързаните лица. За данъчни цели сделките за услугите по предоставяне под наем на активи между свързани лица следва да бъдат третирани по пазарни цени. В § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО е определено, че "пазарна цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и това е "сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани". Методите за определяне на пазарните цени са регламентирани с наредба (Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на Министъра на финансите). Съгласно чл. 65 от наредбата, за целите на определяне на пазарните цени при необходимост могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица.
Признаването на счетоводни разходи за наем на превозно средство за целите на ЗКПО се определя от това дали тези разходи се правят с оглед изпълнението на дейността на предприятието. Когато цената за наемане е определена на пазарен принцип, активите се ползват във връзка с дейността, а не за лични нужди и е налице документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, разходите за наем следва да бъдат признати за данъчни цели.
В случай че при извършване на последващ данъчен контрол се установи отклонение от законовите норми (използване за лични нужди или несвързано с дейността), тъй като се касае за сделки между свързани лица, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 26, т. 11 от ЗКПО за скрито разпределение на печалбата по смисъла на определението, дадено с § 1, т. 5, буква "а" от ДР на ЗКПО. При установяване на такива разходи освен увеличението на счетоводния финансов резултат, се счита че е налице разпределение на дивидент по смисъла на § 1, т. 4, буква "в" от ДР на закона и се изисква налагане на имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба по реда на чл. 267 от ЗКПО.
Когато с лекия автомобил се извършва само стопанска дейност при документална обоснованост, определена със закона (първични счетоводни документи, фискални/системни бонове, пътен лист/пътна книжка) разходите свързани с използването му са данъчно признати разходи за дейността. Документирането и отчитането на транспортните разходи следва да се извършва при стриктно спазване на Закон за счетоводството (ЗСч) и приложимия счетоводен стандарт (СС) 2 "Отчитане на стоково-материалните запаси".
Основен счетоводен принцип е документалната обоснованост на стопанските операции (чл. 3, ал. 3 от ЗСч), който в този случай се обвързва с видовете документи, опосредстващи отчитането на транспортните разходи и в частност разходите за гориво.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Законът изисква и наличие на фискална касова бележка от фискално устройство, издадена по ред, определен с наредба на министъра на финансите (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.), освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на касова бележка, когато издаването й е задължително, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели (чл. 10, ал. 4 от ЗКПО).
Наличието на първичен счетоводен документ е задължително условие за доказване покупката на горива и смазочни материали. При липсата на такъв документ за придобиване, на практика е невъзможно последващо доказване на изразходването (пътен лист), респективно - на отчитането и признаването на експлоатационни разходи.
Предвид горното се налага извод, че разходите за гориво на превозно средство не се регулират за данъчни цели, само ако са спазени изискванията на нормативните актове. Следва да се има предвид, че ако се установи нарушение на горецитираните изисквания за липса на документална обоснованост, то с отчетените разходи ще се увеличи финансовия резултат чрез данъчното му преобразуване на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Дружеството осъществява основна дейност в областта на рекламата и управлението на социални медии. Дейността се извършва от обект, но в някои случаи управителят посещава клиенти с личния си автомобил.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Може ли дружеството да сключи договор за наем на лекия автомобил, собственост на управителя?
Въпрос: Има ли законово установена цена, по която трябва да се определи наемът?
Въпрос: Възможно ли е да се осчетоводят като разход на фирмата текущите разходи за горива, ремонтни дейности и консумативи на лекия автомобил?
Въпрос: Данъчно признати ли ще бъдат тези разходи и трябва ли да се плаща данък за тях?
При уреждане на взаимоотношенията между юридическото лице и физическото лице - собственик, данъчният закон поставя изисквания относно признаването за данъчни цели на счетоводни разходи. Посочва се, че разходите следва да са възмездни, в рамките на пазарните нива на цените за съответните услуги (наем), документално обосновани и свързани с предмета на дейност на дружеството.
С нормите на ЗКПО са предвидени специални разпоредби за данъчно третиране на разходи и приходи от сделки, търговски и финансови взаимоотношения, които биха довели до отклонение от данъчно облагане. Данъчното третиране на сделки между свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на ЗКПО е регламентирано в чл. 15 от ЗКПО. Съгласно тази разпоредба, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат и се отличават от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
От това следва, че взаимоотношенията между свързаните лица трябва да са подчинени на пазарни принципи, каквито се прилагат между несвързани лица. За данъчни цели сделките за услуги по предоставяне под наем на активи между свързани лица следва да се третират по пазарни цени.
В § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗКПО е определено, че "пазарна цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а именно "сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани".
Методите за определяне на пазарните цени са регламентирани с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на министъра на финансите. Съгласно чл. 65 от наредбата, за целите на определяне на пазарните цени при необходимост могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица.
Признаването на счетоводни разходи за наем на превозно средство за целите на ЗКПО зависи от това дали тези разходи се правят с оглед изпълнението на дейността на предприятието. Когато цената за наемане е определена на пазарен принцип, активите се ползват във връзка с дейността, а не за лични нужди, и е налице документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, разходите за наем следва да бъдат признати за данъчни цели.
В случай че при последващ данъчен контрол се установи отклонение от законовите норми (използване за лични нужди или несвързано с дейността), тъй като се касае за сделки между свързани лица, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 26, т. 11 от ЗКПО за скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, буква "а" от допълнителните разпоредби на ЗКПО. При установяване на такива разходи, освен увеличението на счетоводния финансов резултат, се счита, че е налице разпределение на дивидент по смисъла на § 1, т. 4, буква "в" от допълнителните разпоредби на закона и се изисква налагане на имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба, по реда на чл. 267 от ЗКПО.
Извод: Дружеството може да сключи договор за наем на лекия автомобил на управителя, като наемната цена трябва да е пазарна, взаимоотношенията да са като между несвързани лица, разходите да са свързани с дейността и документално обосновани, за да бъдат признати за данъчни цели; при отклонение се прилагат правилата за скрито разпределение на печалба и санкция по чл. 267 от ЗКПО.
Когато с лекия автомобил се извършва само стопанска дейност при документална обоснованост, определена със закона (първични счетоводни документи, фискални/системни бонове, пътен лист/пътна книжка), разходите, свързани с използването му, са данъчно признати разходи за дейността.
Документирането и отчитането на транспортните разходи следва да се извършва при стриктно спазване на Закона за счетоводството и приложимия счетоводен стандарт 2 "Отчитане на стоково-материалните запаси". Основен счетоводен принцип е документалната обоснованост на стопанските операции (чл. 3, ал. 3 от ЗСч), който в случая се свързва с видовете документи, опосредстващи отчитането на транспортните разходи и в частност разходите за гориво.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Законът изисква и наличие на фискална касова бележка от фискално устройство, издадена по ред, определен с наредба на министъра на финансите (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.), освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на касова бележка, когато издаването й е задължително, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели (чл. 10, ал. 4 от ЗКПО).
Наличието на първичен счетоводен документ е задължително условие за доказване покупката на горива и смазочни материали. При липсата на такъв документ за придобиване на практика е невъзможно последващо доказване на изразходването (пътен лист), респективно - на отчитането и признаването на експлоатационни разходи.
Предвид горното се прави извод, че разходите за гориво на превозно средство не се регулират за данъчни цели, само ако са спазени изискванията на нормативните актове. Ако се установи нарушение на изискванията за документална обоснованост, с отчетените разходи ще се увеличи финансовият резултат чрез данъчното му преобразуване на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Извод: Текущите разходи за горива, ремонти и консумативи на автомобила могат да се осчетоводяват и да бъдат данъчно признати, ако автомобилът се използва само за стопанска дейност и разходите са надлежно документирани по изискванията на ЗСч, ЗКПО и Наредба № Н-18; при липса на необходимите документи разходите не се признават и финансовият резултат се увеличава по чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е обвързващо само при идентична фактическа обстановка; при различни факти в производство по ДОПК не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
