ИЗХ. № М-94-А-600 #1
ДАТА: 21.08.2023 ЗНАП, чл. 10;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1;
ЗКПО, § 1 от ДР
ОТНОСНО:Запитване, касаещо данъчното третиране на доходи, начислени в полза на чуждестранно физическо лице съгласно българското вътрешно законодателство
В ЦУ на НАП е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № М-94-А-600 от 26.07.2023 г., в което сте представили следния казус:
Българско юридическо лице трябва да изплати хонорар за търсене на клиенти на физическо лице, местно на Босна и Херцеговина. След като сте преглеждали спогодби за избягване на двойното данъчно облагане у Вас възниква въпрос трябва ли да се удържи 10% данък при източника . Считате, че чуждестранното физическо лице е извършило техническа услуга.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна база, изразявам следното становище по така поставения въпрос:
Между България и Босна и Херцеговина няма сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и казусът Ви следва да бъде разгледан изцяло в контекста на вътрешното ни законодателство.
От представените от Вас факти може да се направи обосновано предположение, че запитването ви е относимо към режима на облагане на доходите от източник в България на чуждестранни физически лица с окончателен данък, съобразно реда предвиден в Глава шеста от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Доколкото Във Вашето писмо сте дефинирали естеството на извършената, от страна на чуждестранното физическо лице, дейност само като "търсене на клиенти", тази информация се явява недостатъчна, за да може възнаграждението да бъде квалифицирано по вид. В тази връзка Вие сте заявили, че според Вас възнаграждението е за извършена техническа услуга, но не сте подкрепили твърдението си с никакви факти.
Относно съдържанието на понятието "възнаграждения за технически услуги" ЗДДФЛ препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).В т. 9 на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО е дефинирано, че това са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице. Монтажът или инсталирането на материални активи и маркетинговите проучвания следва да бъдат изключени, в конкретния казус, при квалифицирането на възнаграждението, доколкото в запитването Ви не се съдържа никаква относима към такава дейност информация. По отношение на третия елемент на понятието "възнаграждения за технически услуги" следва да имате предвид, че в ЗКПО няма изрична дефиниция на понятието "консултантски услуги", поради което смисълът му следва да се извлича от общоприетото им значение. Консултантски услуги са тези, които се предоставят от лице, което има специални знания и умения в определена област, което дава препоръка, съвети или мнение като специалист, вещо лице, експерт в рамките на професионалната си дейност.
В случай, че извършената услуга, от страна на чуждестранното лице, не притежава характеристиките на консултантски услуги, то и възнаграждението няма да може да бъде квалифицирано като такова за технически услуги.
В заключение следва да се има предвид, че ако доходът, изплатен на чуждестранното физическо лице, не може да бъде съотнесен по вид към изчерпателно изброените в чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛдоходи,можеда се приеме, че същият се явява и необлагаем.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА
В запитването е изложен следният казус: българско юридическо лице следва да изплати хонорар за търсене на клиенти на физическо лице, местно на Босна и Херцеговина. След преглед на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане възниква въпрос дали трябва да се удържи 10% данък при източника. Запитващият счита, че чуждестранното физическо лице е извършило техническа услуга.
Въпрос: трябва ли да се удържи 10% данък при източника от хонорар, изплащан на физическо лице, местно на Босна и Херцеговина, за търсене на клиенти?
Между България и Босна и Херцеговина няма сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, поради което казусът следва да се разгледа изцяло по вътрешното българско законодателство.
От изложените факти се прави обосновано предположение, че запитването е относимо към режима на облагане на доходите от източник в България на чуждестранни физически лица с окончателен данък, съгласно реда в глава шеста от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В писмото дейността на чуждестранното физическо лице е определена единствено като "търсене на клиенти". Тази информация е недостатъчна, за да се квалифицира по вид възнаграждението. Посочено е, че според запитващия възнаграждението е за извършена техническа услуга, но това твърдение не е подкрепено с факти.
Относно съдържанието на понятието "възнаграждения за технически услуги" ЗДДФЛ препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). В т. 9 на § 1 от допълнителните разпоредби на ЗКПО е определено, че "възнаграждения за технически услуги" са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Монтажът или инсталирането на материални активи и маркетинговите проучвания следва да се изключат при квалифициране на възнаграждението в конкретния казус, тъй като в запитването не се съдържа никаква относима към такава дейност информация.
По отношение на третия елемент от понятието "възнаграждения за технически услуги" - консултантските услуги - в ЗКПО няма изрична легална дефиниция. Поради това смисълът на "консултантски услуги" следва да се извлича от общоприетото значение: това са услуги, предоставяни от лице със специални знания и умения в определена област, което дава препоръки, съвети или мнение като специалист, вещо лице или експерт в рамките на професионалната си дейност.
Ако извършената от чуждестранното лице услуга не притежава характеристиките на консултантски услуги, възнаграждението не може да бъде квалифицирано като възнаграждение за технически услуги.
В заключение се посочва, че ако доходът, изплатен на чуждестранното физическо лице, не може да бъде съотнесен по вид към изчерпателно изброените в чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ доходи, може да се приеме, че този доход е необлагаем.
Извод: Удържане на 10% данък при източника е дължимо само ако възнаграждението може да се квалифицира като доход от вид, изчерпателно изброен в чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, включително като възнаграждение за технически услуги по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО; ако такава квалификация не е възможна, доходът се приема за необлагаем.
