Изх. № 23-29-17/21.03.2016 г.
ДДС, чл. 53, ал.1
ДДС, чл. 116, ал.3
ДДС, чл. 116, ал.4
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №...относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
"....." АД е производител на каучукови и пластмасови съединения, които се монтират в двигателите на леки автомобили. Основни клиенти на дружеството са световно известни производители на автомобили. Произведената продукция е предмет на доставки извън територията на България - вътреобщностни доставки или износ. За тези доставки дружеството прилага нулева ставка на данък добавена стойност. Във връзка с основното производство дружеството изработва инструменти, които са необходими за изготвянето на всеки отделен номенклатурен номер изделие. Тези инструменти, представляващи т.н. "матрици" за производство, са изработени от метал.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Приложима ли е разпоредбата на чл.128 от ЗДДС по отношение на доставката на матрици?
Предвид, изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно практиката на Върховния административен съд, намерила израз в решения №9807/28.06.2013 г. и №2923/28.02.2014 г. изработването на нестандартна екипировка е свързано с производството на крайните изделия и не може да съществува отделно от крайния продукт. Според съдът въпреки, че правото на собственост върху така наречения "тулинг" е прехвърлено на клиента, той не придобива икономическото право да се ползва и да се разпорежда с него като собственик, тъй като екипировката се експлоатира от производителя с оглед изработването на крайното изделие. Доставката на "тулинга" и доставката на крайното изделие представляват една икономически неделима доставка, при която след изготвяне на крайния продукт "тулинга" губи своето икономическо значение. В резултат на това ВАС е постановил, че доставката на "тулинга" и доставката на крайните изделия, за които той се ползва трябва да имат едно и също третиране за целите на облагането с данък върху добавената стойност.
С оглед така наложилата се практика на ВАС, доколкото доставката на крайните изделия се определя като вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7 от ЗДДС, то и доставката на "тулинг"(нестандартна екипировка) също ще се третира като вътреобщностна доставка.
В съответствие с практиката на Съда на ЕС, съпътстващата доставка, споделя данъчното третиране на основната (вж. Решение по дело Card Protection Plan C-349/96, т.30). Съдът допълва, че въпреки това "операция, която от икономическа гледна точка се състои от една-единствена доставка, не трябва да бъде изкуствено разделяна на части, за да не се наруши функционалността на системата на ДДС (вж. също Решение по дело C‑242/08 Swiss Re Germany Holding, т.51)". Освен това при определени обстоятелства няколко формално самостоятелни доставки, които могат да бъдат извършени поотделно и по този начин могат да бъдат обложени или освободени поотделно, трябва да се считат за една-единствена сделка, когато не са независими. По-конкретно, една доставка трябва да се разглежда като съпътстваща основната доставка, когато за клиентите не представлява цел сама по себе си, а начин да се възползват при най-добри условия от основната доставка (вж. Решение по дело Part Service C‑425/06, т.51, Решение по дело CPP, C‑349/96, т.30, Решение по дело RLRE Tellmer Property, C‑572/07, т.18 и Решение по дело Everything Everywhere, C‑276/09, т.24 и 25).
Предвид гореизложеното, може да се приеме, че данъчното третиране на изработката на "матрици" следва да се съобрази с режима на данъчно облагане на основните изделия. Т.е. за доставката на т.н. "матрици" може да се прилага нулева ставка на данъка, на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС.
В случая, изработката на т.н. "матрици" няма самостоятелно значение, поради което същата следва да се документира заедно с вътреобщностната доставка на основните изделия в една фактура.
Редът за извършване на корекции във фактурите е регламентиран в чл.116 от ЗДДС. Съгласно чл.116, ал. 3 от ЗДДС издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки, че не е следвало да бъде начислен се смятат за погрешно съставени и подлежат на корекция. Ако за доставката на "матрици", "....." АД е издало фактури с начислен ДДС, които са отразени в отчетните му регистри, както и в тези на получателя по доставката, то следва да анулира погрешно съставените документи по реда чл.116, ал. 4 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка е следната: "....." АД е производител на каучукови и пластмасови съединения, които се монтират в двигателите на леки автомобили. Основни клиенти на дружеството са световно известни производители на автомобили. Произведената продукция е предмет на доставки извън територията на България - вътреобщностни доставки или износ. За тези доставки дружеството прилага нулева ставка на данък върху добавената стойност.
Във връзка с основното производство дружеството изработва инструменти, необходими за изготвянето на всеки отделен номенклатурен номер изделие. Тези инструменти представляват т.н. "матрици" за производство и са изработени от метал.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Въпрос: Приложима ли е разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС по отношение на доставката на матрици?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба, се изразява следното становище:
Съгласно практиката на Върховния административен съд, отразена в решения №9807/28.06.2013 г. и №2923/28.02.2014 г., изработването на нестандартна екипировка е свързано с производството на крайните изделия и не може да съществува отделно от крайния продукт. Според съда, въпреки че правото на собственост върху т.нар. "тулинг" е прехвърлено на клиента, той не придобива икономическото право да се ползва и да се разпорежда с него като собственик, тъй като екипировката се експлоатира от производителя с оглед изработването на крайното изделие.
Доставката на "тулинга" и доставката на крайното изделие представляват една икономически неделима доставка, при която след изготвяне на крайния продукт "тулингът" губи своето икономическо значение. В резултат на това ВАС е постановил, че доставката на "тулинга" и доставката на крайните изделия, за които той се ползва, трябва да имат едно и също третиране за целите на облагането с данък върху добавената стойност.
С оглед на тази утвърдена практика на ВАС, доколкото доставката на крайните изделия се определя като вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, то и доставката на "тулинг" (нестандартна екипировка) също ще се третира като вътреобщностна доставка.
В съответствие с практиката на Съда на ЕС, съпътстващата доставка споделя данъчното третиране на основната (вж. решение по дело Card Protection Plan, C-349/96, т. 30). Съдът допълва, че "операция, която от икономическа гледна точка се състои от една-единствена доставка, не трябва да бъде изкуствено разделяна на части, за да не се наруши функционалността на системата на ДДС" (вж. също решение по дело C‑242/08 Swiss Re Germany Holding, т. 51).
Освен това, при определени обстоятелства няколко формално самостоятелни доставки, които могат да бъдат извършени поотделно и по този начин могат да бъдат обложени или освободени поотделно, трябва да се считат за една-единствена сделка, когато не са независими. По-конкретно, една доставка трябва да се разглежда като съпътстваща основната доставка, когато за клиентите не представлява цел сама по себе си, а начин да се възползват при най-добри условия от основната доставка (вж. решение по дело Part Service, C‑425/06, т. 51, решение по дело CPP, C‑349/96, т. 30, решение по дело RLRE Tellmer Property, C‑572/07, т. 18 и решение по дело Everything Everywhere, C‑276/09, т. 24 и 25).
Предвид гореизложеното, може да се приеме, че данъчното третиране на изработката на "матрици" следва да се съобрази с режима на данъчно облагане на основните изделия. Тоест, за доставката на т.н. "матрици" може да се прилага нулева ставка на данъка на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС.
В случая изработката на т.н. "матрици" няма самостоятелно значение, поради което същата следва да се документира заедно с вътреобщностната доставка на основните изделия в една фактура.
Извод: Разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС се прилага така, че изработката и доставката на "матрици" се третират като съпътстваща част от доставката на основните изделия и за тях може да се прилага нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, като се фактурират заедно с вътреобщностната доставка на основните изделия.
Редът за извършване на корекции във фактурите е регламентиран в чл. 116 от ЗДДС. Съгласно чл. 116, ал. 3 от ЗДДС издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен, се смятат за погрешно съставени и подлежат на корекция.
Ако за доставката на "матрици" "....." АД е издало фактури с начислен ДДС, които са отразени в отчетните му регистри, както и в тези на получателя по доставката, то следва да анулира погрешно съставените документи по реда на чл. 116, ал. 4 от ЗДДС.
Извод: При вече издадени фактури за "матрици" с неправомерно начислен ДДС, които са отразени при доставчика и получателя, следва да се приложи чл. 116, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и фактурите да се анулират като погрешно съставени.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
