2_275/21.05.2018г.
ЗДДФЛ чл.24, ал.1 и ал.2
В Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ===== е постъпило писмено запитване с Вх.№275---------, в което са поставени въпроси относно облагане на дневни командировъчни пари по реда на ЗДДФЛ. Приложен е отговор от ГИТ Варна, в който е пояснен чл.17, ал.1 от НСКСЧ. От запитването не става ясно в коя държава сте командирован и дали това е командироване в рамките на предоставяне на услуги. Не е посочено кой е вашият работодател и размерът на дневните командировъчни пари, които получавате.
Въпросите са следните:
-Как ще се обложат доходите над 27 евро, като пари за командировка или по друг начин?
-Кой ще плати данък върху разликата над 27 евро - работодателя или работника? Как и колко ще се обложат?
-Разликата в доходите трудово възнаграждение ли се води или допълнително възнаграждение?
При недостатъчно ясната фактическа обстановка и според компетентността на НАП изразяваме следното принципно становище:
С оглед горното Ви напомняме, че в писмо изх.№275-1/04.05.2018г. е изразено принципно становище относно данъчно третиране на дневните командировъчни пари за целите на облагане с данък на доходите от трудови правоотношения по реда на чл.24, ал.1 и ал.2 от Закона за данъци върху доходите от трудови правоотношения /ЗДДФЛ/, а именно съгласно чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2. Според чл.24, ал.2, т.5, б."б" от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт. Видно е, че дневните командировъчни пари, определени по нормативен акт /приложимата Наредба за командировките/ не се облагат с данък върху доходите.
Годишната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения се определя съгласно чл.25 от ЗДДФЛ, а именно годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл.24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Авансовото удържане на данъка за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечната данъчна основа /чл.42 от ЗДДФЛ/, Размерът на годишния данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя /чл.49 от закона/.
Данъкът за доходи от трудови правоотношения се удържа от дохода на работника.
Считаме, че последният поставен въпрос не е от компетентността на НАП, защото не се отнася до приложение на данъчното законодателство.
В Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, в което са поставени въпроси относно облагането на дневни командировъчни пари по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Към запитването е приложен отговор от ГИТ Варна, в който е пояснен чл.17, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ.
От запитването не става ясно в коя държава е командирован работникът и дали командироването е в рамките на предоставяне на услуги. Не е посочено кой е работодателят и какъв е размерът на дневните командировъчни пари, които се получават.
Въпрос: Как ще се обложат доходите над 27 евро, като пари за командировка или по друг начин?
Въпрос: Кой ще плати данък върху разликата над 27 евро - работодателят или работникът? Как и колко ще се обложат?
Въпрос: Разликата в доходите трудово възнаграждение ли се води или допълнително възнаграждение?
При недостатъчно ясната фактическа обстановка и в рамките на компетентността на НАП се изразява принципно становище.
Напомня се, че в писмо изх. № 275-1/04.05.2018 г. е изразено принципно становище относно данъчното третиране на дневните командировъчни пари за целите на облагане с данък на доходите от трудови правоотношения по реда на чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2.
Съгласно чл.24, ал.2, т.5, б."б" от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт. Видно е, че дневните командировъчни пари, определени по нормативен акт (приложимата наредба за командировките), не се облагат с данък върху доходите до този предел.
Годишната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения се определя съгласно чл.25 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход по чл.24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
Авансовото удържане на данъка за доходи от трудови правоотношения се извършва от работодателя месечно на базата на месечната данъчна основа съгласно чл.42 от ЗДДФЛ. Размерът на годишния данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя съгласно чл.49 от ЗДДФЛ. Данъкът за доходи от трудови правоотношения се удържа от дохода на работника.
По отношение на последния поставен въпрос се приема, че той не е от компетентността на НАП, тъй като не се отнася до прилагане на данъчното законодателство.
Извод: Дневните командировъчни пари не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения до двукратния им размер, определен в приложимата наредба за командировките; данъкът върху доходите от трудови правоотношения, включително върху облагаемата част от командировъчните, се определя и удържа от работодателя от дохода на работника; въпросът дали разликата в доходите е трудово или допълнително възнаграждение не е от компетентността на НАП.
